Проблем ли са ви килограмите?

[kim75]

Брее, наляла ли си Ходи да тичаш в парка

А, да, да тича който може.

Мозо, аз пък ям само два пъти на ден, долу- горе по едно и също време, много рядко преяждам. Стомаха ми не позволява, за моя радост, да ям много наведнъж. Как ги качих тогава?! Май годинките също си казват думата, защото съвсем до скоро не беше така...

Някой от вас спазва ли диети?

Коте, виждала съм те, много си си добре!

"Не ям много" е твърде относително понятие, а и това, че ядеш само два пъти също оказва влияние. Катосе яде по един път най-много се пълнее

Като ти казвам, че не ям много, значи не ям много. Хората ми се чудят, че едно дете яде повече от мен.

Гери, май трябва да спортуваме.

[шони]

При мен килограмите не личат, заради ръста ми. Стигал съм до 110 кг. , но лесно ги свалям. В момента съм 93 кг. и ми е добре. Леко ме притеснява корема - при мен генетично депо за тлъстини. Трябва да спазваме едно простичко правило- след 18 часа да не се храним и всичко ще е ОК!

[Mozo]

Това все пак зависи от режима. Аз лягам в четири сутринта и няма как последното ядене да ми е в 18h. От десет години насам ям в един през нощта, корем няма

[Kotkata68]

Аз пък ям когато съм гладна, по всяко време на денонощието и колкото повече, толкова по-добре, така че не режимът е важен, а гените.

[Mozo]

Ти си изключение, лакомнице

[Mozo]

Ето го, вечно ненаялото се



Все едно си видяла съкровището на Индиана Джоунс

[Kotkata68]

Не беееееееее, физиономията ми е такава, защото ме беше страх да не ме плеснеш през ръцете и да остана без мръвката.

[Zeroadhesion]

Ехеее, синият Вайсрой

[pandachina]

Котенце, много добре си изглеждаш, искам и аз така да бъда!

Килограмите са ми проблем от доста време. Първо в пубертета се смятах за дебела, но това отмина заедно с особената възраст, защото осъзнах, че всъщност съм си ОК. После изведнъж много рязко отслабнах, оказа се здравословен проблем, с който се борих около 3 години ( не беше анорексия, а ендокринно заболяване, да не си помислите нещо ). Влезнах в ремисия и стигнах идеални килограми за ръста ми от 1.70 м - 54 кг с тенденция за леко покачване в определени моменти, но после бързо си ги връщах без диети, просто за по 1-2 седмици намалях сладкото и пакетираните боклуци като чипс, солети и т.н. После имах два рецидива на болестта, но ги хващахме навреме и не съм се превръщала отново в скелет, запазвах си теглото.
Сега с бременността качих 11 кг и буквално се търкалям. Никога не съм била толкова дебела. Предполагам, че около 4-5 кг ще отпаднат след раждането, с другите ще се боря постепенно, дано не се окажат проблем. Притеснява ме коремът, който винаги е имал ужасния навик да се издува при всяко минимално похапване, а през нощта да спада и сутрин се будех с плосък корем. Сега не знам дали ще имам отново щастието да се видя с плосък корем, макар и само сутрин.
Но съм съгласна с Котето - гени е всичко. Ако ти е заложено да си дебел/а, нищо не помага - всички диети, фитнес и т.н. имат йо-йо ефект, ако ги спреш. А да си цял живот на диета просто не е живот. Затова най-добре всеки да си свикне с мисълта че е такъв, какъвто е и да се опита да се харесва, защото иначе ще има да страда за няма нищо. Естествено не говоря за случаите на затлъстяване или пък прекалено отслабване - тогава трябва да се борим, защото следват неприятни последици.
Някой спомена за хранителни добавки - по-далеч от тях е моето мнение. Могат много да навредят, а в повечето случаи положителният им ефект е само временно явление, което трае докато се употребяват.

[Mozo]

Не беееееееее, физиономията ми е такава, защото ме беше страх да не ме плеснеш през ръцете и да остана без мръвката.

Говори ми, не се знаем

Ехеее, синият Вайсрой

Минало, свършено

Котенце, много добре си изглеждаш, искам и аз така да бъда!

Килограмите са ми проблем от доста време. Първо в пубертета се смятах за дебела, но това отмина заедно с особената възраст, защото осъзнах, че всъщност съм си ОК. После изведнъж много рязко отслабнах, оказа се здравословен проблем, с който се борих около 3 години ( не беше анорексия, а ендокринно заболяване, да не си помислите нещо ). Влезнах в ремисия и стигнах идеални килограми за ръста ми от 1.70 м - 54 кг с тенденция за леко покачване в определени моменти, но после бързо си ги връщах без диети, просто за по 1-2 седмици намалях сладкото и пакетираните боклуци като чипс, солети и т.н. После имах два рецидива на болестта, но ги хващахме навреме и не съм се превръщала отново в скелет, запазвах си теглото.
Сега с бременността качих 11 кг и буквално се търкалям. Никога не съм била толкова дебела. Предполагам, че около 4-5 кг ще отпаднат след раждането, с другите ще се боря постепенно, дано не се окажат проблем. Притеснява ме коремът, който винаги е имал ужасния навик да се издува при всяко минимално похапване, а през нощта да спада и сутрин се будех с плосък корем. Сега не знам дали ще имам отново щастието да се видя с плосък корем, макар и само сутрин.
Но съм съгласна с Котето - гени е всичко. Ако ти е заложено да си дебел/а, нищо не помага - всички диети, фитнес и т.н. имат йо-йо ефект, ако ги спреш. А да си цял живот на диета просто не е живот. Затова най-добре всеки да си свикне с мисълта че е такъв, какъвто е и да се опита да се харесва, защото иначе ще има да страда за няма нищо. Естествено не говоря за случаите на затлъстяване или пък прекалено отслабване - тогава трябва да се борим, защото следват неприятни последици.
Някой спомена за хранителни добавки - по-далеч от тях е моето мнение. Могат много да навредят, а в повечето случаи положителният им ефект е само временно явление, което трае докато се употребяват.

Ба, не е живот, свиква се Плюс това таман днес четох, че който има паласки умира средно 17 години по-рано, та предпочитам да съм си хилав

[шони]

Съгласен съм с твърдението , че всичко е гени. Когато бях малък, а и по време на пубертета, че и в казармата, бях най- голямата върлина , толкова кльощав, истинска торба кокали, че се срамувах от слаботата си. Харесвах всяко момиче, стига да е закръглено.По време на студентските ми години(1988-93) нещата се промениха и от тогава килограмите ми се вписват в една възходяща крива . Въпреки че ям доста , не мога да кажа, че съм дебел, никога не съм бил и надявам се да не стана дебел. Все пак не бива да забравяме, че храната дава силата на човека.Всеки трябва да внимава, какво яде , защото сме заобиколени с много вкусни боклуци, т.н. легални отрови .

[Mozo]

Всеки трябва да внимава, какво яде , защото сме заобиколени с много вкусни боклуци, т.н. легални отрови .

Факт

[kim75]

Ето го, вечно ненаялото се



Все едно си видяла съкровището на Индиана Джоунс

Хахахаха, да живее фотографката на този невероятен момент! Много забавна среща беше! Трябва да намеря темата със снимките...!

Съгласна съм с вас, че всичко си е до ген. Това малко ме плаши, защото в това отношение съм като майка ми и майка й, тоест, след 40-тата година се очаква да пълнея.

[Mozo]

Ти ли беше

[kim75]

То фотографките май бяхме две, аз и Румито, мисля. Не си спомням в момента точно кои снимки са мои... Дай, пор фавор, линк за темата, не се разправяй.