Членуване на съществителни и прилагателни имена и местоим...

[Mozo]

Членуване на съществителни и прилагателни имена и местоимения








Членуване на съществителни и прилагателни имена и местоимения.

1. Пълният член за мъжки род, единствено число -ът, -ят се използва в следните случаи:

а) При членуване на подлога, изразен чрез съществително име от мъжки род, единствено число:

примери:Потребителят проверява поста си за грешки преди да го публикува.

Форумът се развива с бързи темпове.

б) При членуване на определението на подлога, изразено чрез прилагателно име или местоимение от мъжки род, единствено число:

примери: Нарастващият интерес към сайта безпокои конкуренцията.

Позитивният поглед прави живота по-лесен.

в) При членуване на именната част (м. р. ед. ч.) на съставно именно сказуемо (най-често след формите на спомагателния глагол “съм”):

примери: Нейният коментар беше неуместен.

Самият той пише тук под различно име.

2. Непълният член за мъжки род, единствено число -а, -я се използва при членуване на второстепенните части в изречението (допълнение, обстоятелствено пояснение и техните определения):

примери: Толерантното отношение е част от неговия характер.

Утрешният ден ще е по-хубав от днешния. Всичко зависи от начина на възприятие.

3. Определителният член -ят, -я се използва при съществителни имена с деятелни наставки -ар (-яр) и -тел:

примери: създател - създателят

огняр - огнят

вратар – вратарят

Забележка:
Думи, в които -ар не е деятелна наставка, се членуват с -ът, -а: коментар - коментарът; катинар – катинарът

3. С -ят, -я се членуват съществителни имена от мъжки род, единствено число завършващи на -й: край - краят, герой героят), както и следните съществителни: зет –зетят, лакът - лакътят, нокът – нокътят и др.

Практически правила за проверка:


Как можем лесно да познаем кой е подлогът в изречението? Едно важно правило може да ни бъде от голяма помощ. А то е, че подлогът управлява сказуемото. Следователно, ако променим
подлога, се променя и сказуемото. Съществува и друг начин да познаем, дали дадена дума е подлог.
Просто трябва да заменим въпросната дума с лично местоимение. Ако членуваното съществително име може да се замени с местоимението “той”, се използва пълният член -ът, -ят:

Новодошлият поздрави – той....

Ако членуваното съществително име се заменя с местоименията “него”, “го”, се пише непълният член -а, -я:

Очаквам госта - Очаквам него (го)

А сега едно последно правило. В математически стил то гласи:
необходимо условие една дума да бъде подлог е пред нея да няма предлог.
Това означава, че ако пред определена дума стои предлог, тогава тази
дума в никакъв случай не може да бъде подлог и следователно не трябва
да получава пълен член. След предлог се пише непълен член:

Бъдещето е в легалния софтуер.

Можеш да се довериш на изследоватя

6. Съществителни имена от женски род, единствено число, завършващи на “т”, се пишат при членуване с двойно “т”:

Благодаря ви, братя мили, за честта.

Пролетта дойде.


7. Съществителни имена от женски род, единствено число, завършващи на “щ”, се пишат при членуване с “щ” и “т”:

Нощта беше влажна и мрачна.

Той запали свещта



Членуване на имената, м.р., ед.ч.

Пълната членна форма (-ът, -ят) се използва, когато съществителното или прилагателното име в м.р. ед.ч. е подлог или сказуемно определение в изречението и може да се замества с личното местоимение той.
Кратката членна форма (-а, -я) се употребява, ако съществителното или прилагателното име не изпълнява роля на подлог и може да се замести с личното местоимение него.
При съществителните имена мекият вариант на членната форма -я/-ят се използва:
а) при членуване на имената ден (деня, денят), зет (зетя, зетят), кон (конят, коня), лакът (лакътя, лакътят), нокът (нокътя, нокътят), огън (огъня, огънят), път (пътят, пътя), сън (сънят, съня), цар (царят, царя);
б) ако се членува съществителното име с наставка за деятел -ар,-яр,-тел (напр. юбилярят, юбиляря, а не юбилярът, юбиляра).
• Подлог – кой? – замества се с ТОЙ – Пълен член:
Учителят постави учебника върху рафта до сивия шкаф. = Той постави учебника върху рафта до сивия шкаф. (А не: Него постави учебника върху рафта до сивия шкаф. – Изречението губи смисъл.)
• Пряко допълнение – кого? – замества се с НЕГО – Кратък член:
Учителят постави учебника върху рафта до сивия шкаф. = Учителят постави него върху рафта до сивия шкаф. (А не: Учителят постави той върху рафта до сивия шкаф. – Изречението губи смисъл.)

• Непряко допълнения – предлог + кого? – замества се с НЕГО – Кратък член:
Учителят постави учебника върху рафта до сивия шкаф. = Учителят постави учебника върху него до сивия шкаф. (А не: Учителят постави учебника върху той до сивия шкаф. – Изречението губи смисъл.)
Учителят постави учебника върху рафта до сивия шкаф. = Учителят постави учебника върху рафта до него. (А не: Учителят постави учебника върху рафта до той. – Изречението губи смисъл.)

Обобщено:
!!! Пишем пълен член там, където можем да заместим съответната дума с местоимението той:
Планинарят подаде термоса на съмишленика си.
!!! Пишем кратък член там, където можем да заместим съответното име с местоимението него:
Планинарят подаде термоса на съмишленика си.
!!! След предлог (на, до, през, покрай, върху, около и т.н.) винаги пишем кратък член:
Планинарят се изкачи до заслона.



Членуване на съществителни и прилагателни имена и местоимения.

1. Пълният член за мъжки род, единствено число -ът, -ят се използва в следните случаи:

а) При членуване на подлога, изразен чрез съществително име от мъжки род, единствено число:

примери:Потребителят проверява поста си за грешки преди да го публикува.

Форумът се развива с бързи темпове.

б) При членуване на определението на подлога, изразено чрез прилагателно име или местоимение от мъжки род, единствено число:

примери: Нарастващият интерес към сайта безпокои конкуренцията.

Позитивният поглед прави живота по-лесен.

в) При членуване на именната част (м. р. ед. ч.) на съставно именно сказуемо (най-често след формите на спомагателния глагол “съм”):

примери: Нейният коментар беше неуместен.

Самият той пише тук под различно име.

2. Непълният член за мъжки род, единствено число -а, -я се използва при членуване на второстепенните части в изречението (допълнение, обстоятелствено пояснение и техните определения):

примери: Толерантното отношение е част от неговия характер.

Утрешният ден ще е по-хубав от днешния. Всичко зависи от начина на възприятие.

3. Определителният член -ят, -я се използва при съществителни имена с деятелни наставки -ар (-яр) и -тел:

примери: създател - създателят

вратар – вратарят

Забележка:
Думи, в които -ар не е деятелна наставка, се членуват с -ът, -а: коментар - коментарът; катинар – катинарът

3. С -ят, -я се членуват съществителни имена от мъжки род, единствено число завършващи на -й: край - краят, герой героят), както и следните съществителни: зет –зетят, лакът - лакътят, нокът – нокътят и др.

Практически правила за проверка:


Как можем лесно да познаем кой е подлогът в изречението? Едно важно правило може да ни бъде от голяма помощ. А то е, че подлогът управлява сказуемото. Следователно, ако променим
подлога, се променя и сказуемото. Съществува и друг начин да познаем, дали дадена дума е подлог.
Просто трябва да заменим въпросната дума с лично местоимение. Ако членуваното съществително име може да се замени с местоимението “той”, се използва пълният член -ът, -ят:

Новодошлият поздрави – той....

Ако членуваното съществително име се заменя с местоименията “него”, “го”, се пише непълният член -а, -я:

Очаквам госта - Очаквам него (го)

А сега едно последно правило. В математически стил то гласи:
необходимо условие една дума да бъде подлог е пред нея да няма предлог.
Това означава, че ако пред определена дума стои предлог, тогава тази
дума в никакъв случай не може да бъде подлог и следователно не трябва
да получава пълен член. След предлог се пише непълен член:

Бъдещето е в легалния софтуер.

Можеш да се довериш на изследоватя

6. Съществителни имена от женски род, единствено число, завършващи на “т”, се пишат при членуване с двойно “т”:

Благодаря ви, братя мили, за честта.

Пролетта дойде.


7. Съществителни имена от женски род, единствено число, завършващи на “щ”, се пишат при членуване с “щ” и “т”:

Нощта беше влажна и мрачна.

Той запали свещта



Членуване


Съществителни имена (същ. име) от мъжки род (м.р.), единствено число (ед.ч.), когато изпълняват служба на подлози, се пишат с пълен член: -ът, -ят, а когато изпълняват служба на допълнение - с кратък член: -а, -я
Подлогът може да се замени с местоимението - той, а допълнението с местоимението - него, - го.

Определенията на подлога - с пълен член, а определенията на допълненията - с кратък.

Победеният фен си тръгна от игрището като стискаше здраво пушката си.
След предлог никога не се пише пълен член!

Съществителни имена, които означават професии и окончават на деятелните наставки -ар, -тел, -яр, а също така които окончават на -й, се пишат с пълен член -ят, и кратък член -я.

Примери:
герой - героят
млекар - млекарят - млекаря
маняр - манярят - маняря
писател - писателpят - писателя

катинар - катинарът > не означава професия
пазар - пазарът > не означава професия

Изключения: сън, цар, лакът, нокът, път, огън

Съществителни имена от женски род (ж.р.), които окончават на -т, при членуване приемат двойно "т"


Примери:
пролет+та = пролетта
действителност+та = действителността
нощ+та = нощта
мощ+та = мощта

мост (м.р.) + а = моста

След формите на спомагателен глагол "съм" ("е") се пише пълен член:
FlashPoint е откривателят на тази тема.
Аз съм героят на деня.



. Пълният член за мъжки род, единствено число -ът,-ят се използва в следните случаи:

а) При членуване на подлога, изразен чрез съществително име от мъжки род, единствено число:

примери:Потребителят проверява поста си за грешки преди да го публикува.

Форумът се развива с бързи темпове.

б) При членуване на определението на подлога, изразено чрез прилагателно име или местоимение от мъжки род, единствено число:

примери: Нарастващият интерес към сайта безпокои конкуренцията.

Позитивният поглед прави живота по-лесен.

в) При членуване на именната част (м. р. ед. ч.) на съставно именно сказуемо (най-често след формите на спомагателния глагол “съм”):

примери: Нейният коментар беше неуместен.

Самият той пише тук под различно име.

2. Непълният член за мъжки род, единствено число -а, -я се използва при членуване на второстепенните части в изречението (допълнение, обстоятелствено пояснение и техните определения):

примери: Толерантното отношение е част от неговия характер.

Утрешният ден ще е по-хубав от днешния. Всичко зависи от начина на възприятие.

3. Определителният член -ят, -я се използва при съществителни имена с деятелни наставки -ар (-яр) и -тел:

примери: създател - създателят

огняр - огнят

вратар – вратарят

Забележка:
Думи, в които -ар не е деятелна наставка, се членуват с -ът, -а: коментар - коментарът; катинар – катинарът

3. С -ят, -я се членуват съществителни имена от мъжки род, единствено число завършващи на -й: край - краят, герой героят), както и следните съществителни: зет –зетят, лакът - лакътят, нокът – нокътят и др.


Практически правила за проверка:

Как можем лесно да познаем кой е подлогът в изречението? Едно важно правило може да ни бъде от голяма помощ. А то е, че подлогът управлява сказуемото. Следователно, ако променим
подлога, се променя и сказуемото. Съществува и друг начин да познаем, дали дадена дума е подлог.
Просто трябва да заменим въпросната дума с лично местоимение. Ако членуваното съществително име може да се замени с местоимението “той”, се използва пълният член -ът, -ят:

Новодошлият поздрави – той....

Ако членуваното съществително име се заменя с местоименията “него”, “го”, се пише непълният член -а, -я:

Очаквам госта - Очаквам него (го)

А сега едно последно правило. В математически стил то гласи:
необходимо условие една дума да бъде подлог е пред нея да няма предлог.
Това означава, че ако пред определена дума стои предлог, тогава тази
дума в никакъв случай не може да бъде подлог и следователно не трябва
да получава пълен член. След предлог се пише непълен член:

Бъдещето е в легалния софтуер.

Можеш да се довериш на изследоватя.

6. Съществителни имена от женски род, единствено число, завършващи на “т”, се пишат при членуване с двойно “т”:

Благодаря ви, братя мили, за честта.

Пролетта дойде.


7. Съществителни имена от женски род, единствено число, завършващи на “щ”, се пишат при членуване с “щ” и “т”:

Нощта беше влажна и мрачна.

Той запали свещта.






Пълната членна форма (-ът, -ят) се използва, когато съществителното или прилагателното име в м.р. ед.ч. е подлог или сказуемно определение в изречението и може да се замества с личното местоимение той.
Кратката членна форма (-а, -я) се употребява, ако съществителното или прилагателното име не изпълнява роля на подлог и може да се замести с личното местоимение него.
При съществителните имена мекият вариант на членната форма -я/-ят се използва:
а) при членуване на имената ден (деня, денят), зет (зетя, зетят), кон (конят, коня), лакът (лакътя, лакътят), нокът (нокътя, нокътят), огън (огъня, огънят), път (пътят, пътя), сън (сънят, съня), цар (царят, царя);
б) ако се членува съществителното име с наставка за деятел -ар,-яр,-тел (напр. юбилярят, юбиляря, а не юбилярът, юбиляра).




Членуване на съществителни и прилагателни имена и местоимения.

1. Пълният член за мъжки род, единствено число -ът, -ят се използва в следните случаи:

а) При членуване на подлога, изразен чрез съществително име от мъжки род, единствено число:

примери отребителят проверява поста си за грешки преди да го публикува.

Форумът се развива с бързи темпове.

б) При членуване на определението на подлога, изразено чрез прилагателно име или местоимение от мъжки род, единствено число:

примери: Нарастващият интерес към сайта безпокои конкуренцията.

Позитивният поглед прави живота по-лесен.

в) При членуване на именната част (м. р. ед. ч.) на съставно именно сказуемо (най-често след формите на спомагателния глагол ”съм”):

примери: Нейният коментар беше неуместен.

Самият той пише тук под различно име.

2. Непълният член за мъжки род, единствено число -а, -я се използва при членуване на второстепенните части в изречението (допълнение, обстоятелствено пояснение и техните определения):

примери: Толерантното отношение е част от неговия характер.

Утрешният ден ще е по-хубав от днешния. Всичко зависи от начина на възприятие.

3. Определителният член -ят, -я се използва при съществителни имена с деятелни наставки -ар (-яр) и -тел:

примери: създател - създателят

огняр - огнярят

вратар – вратарят

Забележка:
Думи, в които -ар не е деятелна наставка, се членуват с -ът, -а: коментар - коментарът; катинар – катинарът

3. С -ят, -я се членуват съществителни имена от мъжки род, единствено число завършващи на -й: край - краят, герой героят), както и следните съществителни: зет –зетят, лакът - лакътят, нокът – нокътят и др.

Практически правила за проверка:


Как можем лесно да познаем кой е подлогът в изречението? Едно важно правило може да ни бъде от голяма помощ. А то е, че подлогът управлява сказуемото. Следователно, ако променим
подлога, се променя и сказуемото. Съществува и друг начин да познаем, дали дадена дума е подлог.
Просто трябва да заменим въпросната дума с лично местоимение. Ако членуваното съществително име може да се замени с местоимението ”той”, се използва пълният член -ът, -ят:

Новодошлият поздрави – той....

Ако членуваното съществително име се заменя с местоименията ”него”, ”го”, се пише непълният член -а, -я:

Очаквам госта - Очаквам него (го)

А сега едно последно правило. В математически стил то гласи. Необходимо условие една дума да бъде подлог е пред нея да няма предлог.
Това означава, че ако пред определена дума стои предлог, тогава тази дума в никакъв случай не може да бъде подлог и следователно не трябва да получава пълен член. След предлог се пише непълен член:

Бъдещето е в легалния софтуер.

Можеш да се довериш на изследоватя

6. Съществителни имена от женски род, единствено число, завършващи на ”т”, се пишат при членуване с двойно ”т”:

Благодаря ви, братя мили, за честта.

Пролетта дойде.


7. Съществителни имена от женски род, единствено число, завършващи на ”щ”, се пишат при членуване с ”щ” и ”т”:

Нощта беше влажна и мрачна.

Той запали свещта