Швейцария (Доклад)

[Mozo]

Доклад по География

Швейцария

1)Географксо положение; граници
От географска и културна гледна точка Швейцария ссе намира в средата на Европа, на кръстопътя между средиземноморския романски свят и германските страни от Централна и Северна Европа. Точно на границата на страната с Италия се издига връх Матерхорн, който се смята за символ на цялата страна и подобно на швейцарския кръст допринася за популяризирането на и продажбата на стоки, произведени в страната. Официалното название на страната е Швейцарска конфедерация. Географски координати – Централна Европа, между 45,49’ и 47’49 северна ширина и 5,27’ и 10,30’ източна дължина.
Площ – 41 285 км квадратни.
Столица- Берн
Часови пояс- Централно Европейско време
Тя граничи с Германия на север, Франция на запад, Италия на юг, Австрия и Лихтенщайн на изток. Швейцария е малка държава, която от много отдавна държи на своя неутралитет. В нея са разположени седалищата на много международни организации.
Латинското наименование на страната е Confoederatio Helvetica. От това име идва абревиатурата на швейцарската валута, както и кодът на страната по ISO (също и означението на швейцарския интернет-домейн от първо ниво) - CH. Върху пощенските марки също се използва латинското название – Helvetia

2) Природни условия
Географски Швеицария се подразделя на три големи района с различна площ: Алпите, планината Юра и Швейцарското плато. Природните пейзажи са предимно планински. Във Валис, Бернския планински район и в масива Бернина Алпите достигат височина от над 4 000 м и обхващат около 60 процента от територията на страната, което обаче не означава, че тази област се състои само от малко продуктивни планински пейзажи.
Множество долини с изразено урбанизиран характер се простират чак до вътрешността на Алпите – от долината на Рона със Сион, Сиер и Бриг през района около езерото Фиервалдщетерзее, достигащи чак до долината на Рейн със столицата на кантона Бюнден Кур. Разграничаването с Юра е по-ясно изразено. Тази планина по югоизточния си край стръмно се изкачва нагоре до височини от над 1600 м, а на северозапад губи височината си, преминавайки в равен терен до гъсто населената индустриална област около град Базел – разположен в триъгълника образуван от трите граничещи страни : Швейцария, Германия и Франция.
Централната част от страната обхваща равнинните, хълмисти и от части средновисоки планински пейзажи между Женевското езеро Леман и езерото Бодензее, двете най-големи езера в страната, очертаващи границите на Швейцария на запад и север. Тук се намират и четирите от петте най-големи града на страната, които имат важна роля в икономиката, политиката и културата: Женева,Лозана, Берн и Цюрих.

Климат – междуконтинентален и средиземноморски
Обусловена от географското си положение Швейцария заема междинна позиция по отношение на климата си. Докато за севера е характерен умереноконтиненталния климат, Валис и Тесин са със силно изразен средиземноморски. При метереологичните прогнози страната най-често се разделя на две части : на германска Швейцария, включваща Северен и Централен Бюнден, и на Валис, Тесин и Южните долини на Бюнден. С най-мек климат се характеризира природата околко големите езера на север и на юг, т.е. около Женевското езеро, Лаго Маджоре и Луганското езеро ( Луганерзее). Най- тежки са зимите не горе в планините, а тъкмо обратното – в планинските долини на Алпите ( Гомс и Оберенгадин) и на Юра. За най-студеното място в Швейцария се смята разположеното само на 1040 м село Ла Бревин при Ла Шодефонс, където в най-студените зимни нощи живакът на термометъра пада под –30’. Рязка е и разликата в отчетните количества на валежите, които се движат в границите между над 2000 мм по планинските склонове и около 500 мм във Валис. Известен и в Южна Бавария метереологичен феномен са фьоновите ветрове, които тук духат предимно в долините на Горен Рейн и на Ройс, както и в по-малките долини разположени на юг или на север. Жителите на Тесин често се наслаждават на северния фьон, който носи със себе си топли и сухи дни. Като по-скоро неприятен вятър може да се определи този, който през зимата духа от североизток през Швейцарското плато и кара температурите да падат няколко градуса под нормалните стойсности.


**** Световно природно наследство – алпийският район Юнгфрау- Алеч- Бийчхорн

Обявеният през Декември 2001 година за световно природно наследство регион в Бернския планински район и граничещия с него Валис, включва най-известния планински масив на Швейцария, състоящ се от ‘съзвездието’ Айгер- Мьонх- Юнгфрау, най-дългия глетчер на Алпите, Алечкия ледник ( Гросе Алекглетчер 23,6 км) .Това е не само първата област на Швейцария и Алпите. Тя се отличава и с някои други особености. Върховете Юнгфрау (4158м) и Айгер (3970м) са важни места за историята на алпинизма, а долината Льотчентал в западния край на областта е една от най-добре съхранените долини на Валис, която от незапомнени времена е била предпочитано място от фолклористите. Големият Алечки глетчер е не само най-дългият в Алпите, но със своите 117,6км квадратни е по-голям и от езерото Фиервалдщетерзее. Той е един чудесен пример за развитието на алпийските глетчери и техните морени. Алечката гора, разположена на юг от глетчера още през 1933 е обявена за защитен природен обект. Нейните ботанически особености могат да се видят във Вила Касел, най-старият център за опазване на природата в Швейцария. По-малко известният Бийчхорн (3934 м) е забележителен връх, разположен между долината Льотчентал и град Бриг, от южната страна на който районът на природното наследство се простира навътре в долината на Рона. Там се намират средиземноморските склани стълби и зуоните – изкусно прокарани от миньорите през Средновековието напоителни канали.

Население

Брой на жителите на страната – 7,2 млн.
Гъстота на населението – 174 жители/ кв.км
Разпределение на населението –
68 % в градовете
32% в селата
Годишен прираст на населението – 0,3 %
Средна продължителност на живота:
Жени – 83 г.
Мъже – 77 г.
Вероизповедание – Католицизъм, Протестанство, Ислям (ок. 4 %)
Език- официални езици: немски, френски, италиански, ретроромански
Среден процент на неграмотност : под 5 %

Швейцарците в известен смисъл се числят към различни културни кръгове и говорят ралзични езици. Въпреки това, те се имат за единен Швейцарски народ, имащ зад себе си дълга история. Така нареченият Ров Рьостригабен (отговарящ топографски на рова Занеграбен) разделя Швейцария в кулинарно и езиково отношение на немксо и френскоезична. Тази метафора се използва обаче и за да покаже трудностите и различията между немската и френската западна част на Швейцария.
Всички официални документи на Швейцария са написани на четири езика – от банкнотите до законите. Ретророманският, заедно с немския, френския и италианския става четвърти официален език (1938). Делът и функциите на тези четири езика обаче са коренно различни.
Немският е езикът на почти две трети от населението, при това майчиният език, почти без изключение е вид алемански диалект, исвестен като ‘хохалемениш’ (високоалемански). От своя страна той се подразделя на множество поддиалекти: Цюрихски немски, Бернски немски, Бюднернски немски и тн. Като цяло писмената комуникация се извършва на литературния немски език, който поради тази причина тук получава названието ‘шрифтдойч’ (писмен немски). Но дори когато швейцарците пишат или говорят на стандартен немски език, това не е точно езикът, познат в Германия, както показват многобройните регионализми от швейцарската преса.
Във Френски говореща Швейцария, Романдия, диалектите почти са изчезнали- само в отдалечените долини все още се говори Франкопровансалският патоа. А тесинците например се гордеят с ломбардския си диалект. Кантонът Граубюнден е официално триезичен, в него освен немски, се използват и италиански и ретроромански.

Религия
По време на Лутер Швейцария дава двама именити реформатори, които не само обосновават съществуването на Швейцарското протестантсвто, но чрез работническия си морал повлияват на икономическото развитие на най-големите градове. Жан Калвин (1509-1564) има същото значение за живота на Женева както Улрих Цвингли ( 1484-1531) за Цюрих. Към реформацията в последствие се присъединяват и градовете Берн и Базел, така че от по-големите градове единствено Фрайбург и Люцерн остават чисто католически. Освен традиционно протестантските и католически кантони още в зората на новото време е имало области със смесени религии, които (до 1803 г.) са управлявани като поданически земи от кантони с различно вероизповедание. Голяма част от многобройните манастири, които в Средновековието са представлявали културни средища на страната, са запазени и в днешни дни и все още са места, от които произтичат важни духовни имлулси :Айнзийделн, Дизентис, Елгенберг и мн.др.
Както и в други страни, така и в Швейцария непрекъснато се повишава броят на хората, които не се определята за нито една от съществуващите религии. Със своите 40 % в района на град Базел те вече сформират най-голямата група.
Делът на протестантите при това силно намалява, докато католиците съумяват да запазят своята численост. Почти равномерното разпределение на най-разпространените големи християнските църкви допринася за запазването на единството на страната, тъй като религиозните граници минават през езиковите – едиствено жителите на италианоезичния Тасин са предимно католици.
Ретророманците и техният език
През 1985 г. ретророманците отпразнуваха 2000 годишното съществуване на своя народ. Този изглеждащ малко прозволен юбилей се основава на датата на превземането на страната от римляните – 15-та година от н.е. От тази дата насам ( в Швейцария е по-познат като Бюнднерски романски или накратко ромаснки) в течение на много столетия се е развивал от т.нар. народен латински, чиито носители са били римските войници,търговци и заселници, възприемайки много думи от местните рети. Ако погледнем езиковите карти, ще установим че ретророманският обхваща около половината от областта Граубюнден, която отдавна не е хомогенна, а езикът се разделя на пет диалекта.
Тази традиция води началото си още от Средновековието. След голямото опожаряване на столицата (1464 г.) град Кур е построена наново от германски занаятчии и по този начин приема немския език. През същата епоха в различните долини на Ретските области се заселват и валийците, които произхождат от Горен Валис и оформят немските езикови области. Най- голямата хомогенна диалектна област е Зурзелва по горното течение на Рейн с градовете Флимс, Иланц и старото манастирско селище Дизентис. Тук живеещите около 16 000 жители на Бюнден все още говорят своя ‘Зурзелвийски’ и то не само в къщи, но и на работното си място, във влака, в магазините и в ресторантите.
Туристите могат да почустват ретророманския като жив именно тук. Районите на другите диалекти, които имат само по няколко хиляди говорещи, се намират на юг от Кур, например около Савонин и е Енгадин, както и във Вал Мюстер, който е най-югоизточната точка на страната.


Малка страна с богата култура

Ролята на Швейцария като активен механизъм между немското, френското и италианското културно пространство винаги се е отразявала и върху самия културен живот на страната. От една страна хората на изкуството все повече се ориентират към по-големите съседни държави, нуждаейки се нерякдо от техните пазари за да пласират своите произведения. От друга страна, различните култури се срещат много по-лесно на Швейцарска земя, отколкото в прекия контакт между големите държави. Следствие от това е възникването на една много по-новаторска култура, отколкото където и да е другаде. Независимо че държавата насърчава културата (например при чествания на юбилеи на страната), в Швейцария нещата са много по-либерални отколкото в останалите страни. Пример за това е подкрепата, която получават експерименталното и критичното изкуство.

Изкуство и култура
Поради факта, че в страната се говорят няколко езика, от особено значение за литературата в Швейцария е контактът със съседните държави с еднакъв език. Именно затова тук се наблюдава формирането на три различни ‘национални литератури’.
Писатели със световна слава
Немскоезичната литература например е по-ангажирана и по-политисирана, отколкото френскоезичната. Това показват произведенията на автори като Макс Фриш, Фридрих Дюренмат, Петер Биксел и Курт Марти. Въпреки че повечето техни книги излизат в немски издателства, останалите страни далеч не остават безучастни към засегнатите въпроси. Дори най-голямото литературно издателство в Европа ‘Диоген’ е със седалище в Цюрих. Най-големите швейцарски сцени се намират в по-големите градове, но в Бил, Санкт Гален и на други места в страната също има добри градски театри, както и малки експериментални таетри.

Архитектура

Като планинска страна Швейцария винаги е поставяла архитектите пред големи предизвикателства, тъй като те е трябвало да строят къщи и да прокарват пътища върху изключително трудни терени. Строителите на катедрали и други исторически постройки за съжаление са неизвестни, така че тук могат да бъдат назовани чак архитектите от XX в. Най-исвестният от тях е роденият в Ла Шодефонс Льо Корбюзие (1887 – 1965) реализирал по-голямата част от прозиведенията си извън страната. Негов съвременик е Роберт Майларт (1872 –
1940), най-известният инженер на мостове на своето време, построил дръзки бетонни мостове над всевъзможни клисури и долини в Алпите. След като Швейцария за разлика от Германия и по време на Втората Световна Война успява да продължи развитието на модерната архитектура, то в периода след 1970 г. голям брой архитекти получават международна слава и завоюват успехи. Такива са Марио Бота - най-известният представител на по-новата тесинска архитектура и идващият от Бюнден Петер Цумтор, който е създал името си благодарение на постижения като римските бани във Валс и къщата на изкуството в гр. Брегенц.
Международни фестивали и обичаи

Най-значимите международни културни събития в Швейцария се провеждат през лятото, но не в големите градове, а в множество по-малки, също интересни от туристическа гледна точка градове. Музикални фестивали има например в Гщад (летни концерти), Люцерн ( фестивални музикални седмици) и Монтрьо ( джаз фестивал). В Монтрьо през пролетта се раздават и наградите ‘Златна Роза’ за европейски телевизионни продукции, а новите филми се представят през лятото на международния филмов фестивал в Локарно. Лятото също е време нато на големите фестивали на открито: Бернския фестивал на градския хълм, наречен е