Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

Музиката на света и нейните лица

Безплатни анализи, реферати, есета, доклади и всякакви теми, за които няма собствен раздел.
Аватар
Mozo
Skynet Cyber Unit
Skynet Cyber Unit
Мнения: 308737
Регистриран на: Пет Юни 01, 2007 14:18
Репутация: 388610
Местоположение: Somewhere In Time

Музиката на света и нейните лица

Мнение от Mozo »

Реферат на тема:


Музиката на света и нейните лица
World Music




Разработила: Йоанна Карамфилова Ixб

За глобализацията в съвременната музикална култура

Музиката на различните народи никога не е съществувала изолирано. Тя е взаимодеиствала поне с музиката на съседите. През 20 век се появява глобализацията- своеобразно обобщаване на проблемите на цялата планета. Най-новите явления- компютърните технологии, мултимедията в съвременната културна индустрия, създаването на нови медии и интернет спомагат за глобализацията на музиката.
Глобалните явления в областта на музиката се формират и развиват на основата на локалните- присъщи за определено място или за група хора със специфичен начин на живот. Локална е музиката, характерна за населението на определена държава, регион или етническа група. Например българската музика днес се създава и изпълнява не само в България. Същевременно у нас съществуват и си взаимодеистват различни, чужди и екзотични, музикални практики като латино, рап и реге.
Глобалната музикална култура се изгражда от множество интересни локални музикални постижения, които не се изгубват сами по себе си, но и не се противопоставят на глобализацията

Музикален професионализъм и фолклор
Усъвършенстването на определени музикални умения съществува под различни форми в българския музикален фолклор. Когато музикалната дейност на селския свирач се превръща в труд за препитание, се появява професионалният музикант. Музикантът-професионалист е майстор, чийто репертоар и маниери излизат извън рамките на селското и местното.
В градската музика, навлязла в България през 20 век, си дават среща местните традиции, модерните влияния от Запад и духът на Ориента. Най-често градския професионален музикант е от цигански или еврейски етнически произход.
Типични представители на градската фолклорно-инструментална практика през 19 и 20 век са чалгииските оркестри(камерни формации, комплектовани с местни, западни и източни музикални инструменти), градски, ученически, духови и сватбарски оркестри.Традициите на градските професионални музиканти от българските земи са живи днес като едно от лицата на Уърлд Мюзик.



По българската следа в Уърлд Мюзик
Българската следа в Уърлд Мюзик се откроява ярко през 90-те години на 20 век. Многобройни са премерите за използване на български етномузикален материал от популярни чужди изпълнители, за участие на българската музика и музиканти в глобални международни проекти. Български фолклор изпълняват и музиканти от САЩ, Япония, Холандия, Великобритания, Франция, Дания и др.
Много световни музиканти са опиянени от българските неравноделни размери, специфично звучащите традиционни музикални инструменти, богатите музикални теми, непривичното двугласно пеене и бурдонни хармонии, сложността и темперамента на фолклорните танци.







Силата на малките в Уърлд Мюзик


Горан Брегович
Горан Брегович е музикант и композитор от Босна и Херцеговина, известен със своята филмова музика и един от най-добре познатите по света музиканти от Балканския регион. Върху основата на рокаджийската чувствителност, Горан Брегович винаги е бил отворен към всички други влияния и един от първите в бивша Югославия експериментира със станалото много по-късно модерно „етно-звучене”.
По-важните филми, към които Горан Брегович написва музика, са:
- 1977 „Облакът на пеперудата” (Leptirov oblak), реж. Здравко Рандич (Zdravko Randić)
- 1979 „Лични работи” (Lične stvari), реж. Александар Мандич (Aleksandar Mandić)
- 1989 „Циганско време” (Dom za vješanje), реж. Емир Кустурица
- 1990 „Безшумен барут” (Gluvi barut), реж. Бато Ченгич (Bato Čengić)
- 1991 „Чаруга” (Čaruga), реж. Райко Гърлич (Rajko Grlić)
- 1993 „Аризонска мечта” (Arizona dream), реж. Емир Кустурица
- 1995 „Ъндърграунд” (Underground), реж. Емир Кустурица
- 1998 „Жизнен път” (Train de Vie), реж. Раду Михаеляну
- 2000 „Ясно ли е, приятелю?” (Je li jasno, prijatelju?), реж. Деян Ачимович (Dejan Aćimović)
- 2002 "Музика за сватби и погребения" (Musik For Bryllup og Begravelser), Норвегия, реж. Уни Страуме (Unni Straume)

Целият материал:
Прикачени файлове
Музиката на света и нейните лица.rar
(212.71 KiB) Свалено 110 пъти
Прочетено: 4750 пъти
Изображение
Нова тема Публикувай отговор

  • Подобни теми
    Отговори
    Преглеждания
     Последно мнение

Обратно към “Други”