Анализ върху разказа на Елин Пелин "Косачи"

[akon]

В разказите си Елин Пелин изобразява изконното в живота на българина- привързаността към земята, труда, животните и семейството.Вековните народностни начала са свързани с общочовешкото – поривът на сърцето към красота, към устояване в мъка, към обич и щастие, към съвършенство и хармония.
„Косачи” е реалистично изображение на характерното за народното битие- бедност, страдание и тежък труд, претворени в съдбата на героите-селяни. Без да идеализира социалната действителност, Елин Пелин се съсредоточава върху трайните нравствени добродетели на народа с неговата виталност, жизнелюбие, радост от живота и непомръкнало чувство за красота. Наред с болката и теглото, писателят пресъздава минутите на наслада и щастие. Дори и далеч от дома и семейството си героите не спират да мислят за тях.Това е творба, в която поезията на човешката душа се слива с естествената поезия и свежест на природата. Тук именно се сблъскват действителният и приказният свят,които не са несъвместими. Тяхното несъответствие подчертава реакциите на Стамо, а духовната им близост – постъпката на Лазо след като вече са чули приказката на Благолажа.Тя се откроява със сблъсък между вижданията на различните герои за статуса на словото в човешкия живот – приказката като измислено нещо-ненужно и приказката като създаващ свят, като даване на възможност на хората да разберат себе си. Самата приказка разкрива друг свят, носещ по-висока истина – стремлението на човека да се измъкне от ежедневието, за да разбере, че е човек. Именно измисленото слово дава възможност да се погледне през друга оптика. За първия чутата приказка е безполезен блян – знак, че неговият битов реализъм не е разколебан от приказното слово. Израз на това е дебелашката шега на Стамо към младоженеца Лазо, оставил заради гурбета своята невяста. Приказката дава възможност на младежа да премине от света „тук и сега” в приказно-песенния свят. Романтичният му унес разрешава дилемата между необходимия труд и любовта.Потъвайки в света на чудесното, той не само се себеоткрива, но и себедоказва – избягва от косачите,заради невестата си. Духовният тласък за това решение идва от магическата сила на приказното слово, доказало, че между реалния и приказния свят има неразделна връзка. Подсказва я и мотивът за незавършеността на разказа – недоразказаната история на Благолажа намира своето продължение в битието на Лазо. Възвръщането му към невестата, т.е. към себе си,към истинската потребност на душата доказва ефекта на Благолажовата “рецепта за спасение”-срещата с фантазната красота възвисява душата и помага на човека да опази духовната си самоличност. Лазо се идентифицира с героите и търси други измерения в живота си благодарение на приказката. Той не успява да заспи,а продължава да живее и търси благодарността на историята.Неслучайно цялото това потъване е рязко прекъснато -“Лазо се стресна и стана”;въпросът “Какво правя аз тук?” кореспондира с твърдението на Благолажа, че приказката дава възможност на човека да разбере, че е човек ; човешкият живот има и други ценности – освен тези за хляба, трябва да бъде защитавана и любовта. Лазо преодолява с всички сили конвенционалното и прави своя избор – тръгва към селото, променен дотолкова, колкото е направил своя избор. Така дарбата да се спасява чрез света на чудесното придобива и Лазо – естетическото продължение на Благолажа.