Валери Петров - анализ

Тема 12
Детето и детството в творчеството на Валери Петров – поезията и приказките му.
Валери Петров е роден през 1920 г. в София. Истинското му име е Валери Нисим Меворах. Баща му е адвокат, професор по право. Още от дете има възможност да общува с изтъкнати български творци, които са чести гости в дома им.Учи в италианско училище( майка му е италианка). Завършва медицина, но като лекар работи само 2-3 години.
Още на 15 години публикува първата си поема, а като студент- още няколко поетични творби, между които и „ Палечко”. Първите си стихове печата през 1936 г. в гп. „ Ученически подем”. През 1938 излиза от печат първата му книга „ Птици към север”.
През 1945 г. участва в последната фаза на Втората световна война, като военен писател в редакцията на в. „ Фронтовак”. От 1947 до 1950 г. работи в българската легация в Рим, като аташе по печата и културата. През 1989 г. е депутат в Седмото велико народно събрание.
За деца започва да твори сравнително късно. Написал е 5 приказки: „ Бяла приказка”, „ Копче за сън”, „ Меко казано”, „ В лунната стая”, „ Пук”.
Първата приказка излиза през 1977 г., а последната през 1986 г. и веднага донася на автора 2 престижни литературни награди – „ Петко Р. Славейков”( 1987 г.) и вписване в Почетния списък на Международния съвет за детска литература( 1988 г.) Преведена е на повече от 10 езика.
Най-популярната му книга за деца е „ Пет приказки”. Отделните приказкиса свързани композиционно – всяка приказка завършва със стихотворение, което насочва вниманието на читателя към следващата приказка.
Главен герой в авторските приказки на Валери Петров е съвременното дете- умно, информирано и интелигентно, но малко тъжно и самотно, склонно понякога към хитрости и дребни измами, но добродушно и състрадателно, което обича и се нуждае от обич, внимание и искрени приятели. Авторът поставя проблемите: взаимоотношенията деца- възрастни; отношенията към природата и музиката; за лъжата и истината; самотата в големия град.
Основна тема, която обединява приказките е приятелството.
В приказката „ Копче за сън”, Валери Петров показва нежната привързаност между дядо и внуче. Оги е умно и хитро дете, непрекъснато за всичко пита, но като всяко дете, малко се страхува от тъмното и трудно заспива. Затова сгушен в дядо си, често посяга към вълшебното ‘копче за сън”на своята пижама, но въпреки това не може да заспи и с дядо му измислят приказка след приказка.
В приказката „ Меко казано”, героят Светлъо лъже, че не е взел парите на баба си. Той иска да си купи индианци, за да попълни колекцията си от играчки.В неспокойния си сън, той разбира, че за да очакваш добро от другите, сам трябва да си го сторил. Тук са поставени проблемите за човешката съвест, за приятелството, за лъжата и последиците от нея.
„ В лунната стая” е приказка за съвременното дете, което живее в големия град. То е умно, талантливо, но самотно и нещастно, защото родителите му са вечно заети. Деветгодишната Росица е самичка в къщи, свири на пиано, но без желание и чака майка й да се върне от работа. Баща й работи в чужбина. Една вечер, изпод капака на пианото се появява Странния човек и четири вълшебни лунни лъча. И чудесата започват.
В „ Пук” действието става през лятото на плажа. В телефонна кабина Лили слуша приказка. Изведнъж влиза и Набръчкания човек. И става чудо. Телефонната кабина се превръща в подводна камера и лили тръгва да изследва морското дъно.
Валери Петров е автор и на сценарии за детски филми – „ Рицар без броня” и „ Йо- хо-хо”.