Наказателната политика по отношение на непълнолените

[Mozo]

ПРЕСТЪПНОСТ НА НЕПЪЛНОЛЕТНИ

1в. Наказателната политика по отношение на непълнолените .Принципи.Подходи.

Престъпността на непълнолетните започва своя ръст в световен мащаб след ІІ световна война , а в Б-я след 1989 г. В следствие на това започва да се говори за ювентизация на престъпността / процес на подмладяване / За този процес е характерно че престъпността на непълнолетните заема челно място в относителния дял на общата престъпност .Процесите са взаимосвързани и ювентизацията води до интелектуализация на престъпността. Но тя се оказва нетрайна поради увеличаването броя на неграмотните, а ниската култура винаги ражда престъпност. За проследяване живота на детската престъпност е важен не само регистърът на МВР , но този на Детска педагогичска стая., която обаче се оказва че не може да обхване всички прояви на подконтролните деца. Контингента от малолетните и непълнолетните , които се изправят пред комисиите за БППМН , но не се водят на отчет в ДПС се увеличават.
Новата и актуална в момента категория са т.нар. “деца в риск “ / деца в опасност / които са деца аутстайдери с висок риск от криминализиране, както и от виктимизиране.
За да се избере най ефективната политика в криминализацията на децата е важно да се знаят възприетите в другите страни принципи. В повечето страни се залага на принципа на хуманност , като основа на политиката в тази област. Този принцип е приет и в международни стандарти .Той се изразява в ограничаване ролята на наказанието и изграждането на такава санкционна система, която да подчертава грижата за непълнолетните . Наказанията трябва да са съобразени с психико-физическите особености на тази възраст по размер и тежест.
Във връзка с наказанията се поставя въпросът за развитието на дискреционните правомощия – предоставяне възможността на определени длъжностни лица да вземат решеиня по целесъобразност, но тя трябва да се упражнява само при наличие на съответните законови предпоставки. Този въпрос е много важен и с оглед избягването на стигматизицаята. Тя се изразява във възможността контактът на провонарушителя с някой институции да доведе до обратен ефект т.е. в следствие на този контакт правонарушителя да стане престъпни.
Хуманизирането на наказателната политика спрямо непълнолетните се изразява и във вдигане на долната граница на възрастта след която лицата могат да носят наказателна отговорност В първия наказателен закон от 1896г. е предвидена долна граница от 10 г. която после се покачва на 14 г.
В Конвенцията за правата на детето е дадено определение на понятието “дете “ – всяко човешко същество не навършило 18 г. ,ако националното законодателство не предвижда по ниска горна граница. Долната граница не е определена.
В Пекинските правила от 85г. приети от ООН за правосъдието по отношение на непълнолените , за долна граница е определено 7 год. Отделно в разлчините страни са приети различни специални закони, като в някой от тях се включват и лицата м/у 20 – 21 г. т.нар. “млади пълнолетни “ които са непосредсттвено на границата след навършване на пълнолетие. Те се отделят като група с оглед спецификата на наказателните режими за тях и особено в областта на пенитенциарното дело.
Освен принципа на хуманизиране на наказателната политика по отношение на непълнолетните другия важен въпрос в тази област се отнася до правния институт на освобождаване от наказателна отговорност.
Има страни които изцяло са изградили наказателните си системи спрямо непълнолетните в/у изискванията за не налагане на наказание , не обсъждане на въпроса за вината с/у прилагане само на възпитателните и медицинските мерки.
Специфичното отношение към непълнолетните се проявява и в създаването на специфични органи за контрол и превенция , както и особен ред за разглеждане на техните прояви.
През 1943г. в Б-я е приет закон за съдилищата за маловръстни. Особеното е че делата се гледат на 2 инстанции без каса;ия. Определят се и съдии които да гледат такива дела, на възраст не по малко от 35 г. Така се цели специализация на кадрите занимаващи се с тези дела, като те да имат по широки понятия по детска психология както и нужния житейски опит.Тази система се прилага експериментално само в някои райони на страната, като идеята е била в последствие да се приложи изцяло.
Към 60 – те год. отново се появява инициатива за организиране на особено правосъдие за непълнолетни, като влияние в тази посока оказва активното дискутиране на тази тема на конгресите на ООН . Тази политика върви по 2 линии: - 1 Създаване на специфична с/ма от ограничения за превенция на престъпността на непълнолетните.
2.Включване на обществеността в реализиране на превантивната политика на Д-вата.
През 1958г. е приет първия закон за борба с детската престъпност. С него се създава Централна комисия към Главна прокуратура за интензивно дискутиране и изследване на детската престъпност. Създават се дискреционните правомощия за определени органи и се приема института за освобождаване от наказателна отговорност .През 1961г. този закон се преименува на ЗБППМН и Комисията излиза от прокуратурата, но се запазват провомощията при осъществяване на дискрецията. По късно с преемането на НК 68г. уредбата на тези дискреционни правомощия е изведена от ЗБППМН и е включена в него / чл. 61 НК / Предоставят се правомощия на един д-вен орган – местните комисии за БППМН да разглеждат дела на непълнолетни при определени условия, когато са освободени от наказателна отговорност от прокурора или съда. Те действат като особени юрисдикции с д-вни функции и правомощия..

2в. Престъпност на непълнолетните. Съвремени проблеми . Тенденции.

Развитието на престъпността на непълнолетните е свързано с най значителните процеси в индустриалното общество ,индустриализация и урбанизация. Ръстът на тази престъпност започва след Втората световна война , а у нас след 89 г. Наблюдава се процес на ювентизация на престъпността за която е характерно че престъпността на непълнолетните заема челно място в относителния дял на общата престъпност . Появяват се множество фактори, които силно влияят в/у непълнолетните дезорганизацията в семейството , криминализиране на улицата, неефективност на възпитателните функции на училището, както и на системата за превенция. Голямата имуществена диференция у нас се отразява особено негативно в/у децата. Днес актуални категории са т.нар. “деца в риск “/ деца в опасност / които са деца аутсайдери живеещи в улична среда и които са непрекъснато изложени на риск както да се криминализират така и да се виктимизират.
Принципът за хуманност по отношение на непълнолетните правонарушители е основен и универсален в международните стандарти и правните системи на различните д-ви. Но спрямо проявлението му като избягване контакта на непълнолетния с някои санкциониращи институции се развива тенденция към ограничаване на тази практика.
Днес се връща примата на д-вата и разглеждането на делата на непълнолетните от съда за сметка на местнике комисии за БППМН като особени юрисдикции, чиито правомощия се ограничават.
С измененията в ЗБППМН от 2004г. идеята за избягване на контакта на децата с наказващите органи значително се ограничава и дори се предвижда че при определени условия делата на малолетните се гледат от съда. Ограничават се и дискреционните правомощия на прокурора по отношение прилагането на най тежката мярка по ЗБППМН настаняването във възпитателно у-ще интернат – решението за налагане на тази възпитателна мярка се взема само от съда. Също така и местната комисия за БППНМ не може да налага мярка поставяне в социално педагогически интернат.
В миналото този интернат е бил социално заведение в което децата е можело да се настанят дори и без да са извършили престъпление и по искане на родителите, а сега това е невъзможно. Днес местните комисии само правят предложение за настаняване в тези интернати, а решение за това взема съда. Това решение се взема при участието на прокурора и може да се обжалва или протестира, след което отива на втора инстанция. По този начин детето вече пряко влиза и участва в съдебния процес. Аргумента в полза на това е че налагането на такава мярка която ограничава свободата на детето , трябва да бъде поставено от най висшия правосъден орган – съда , въпреки че участието в процеса може да травмира детето.
Съгласно ЗБПМ всички противо обществени прояви на лицата на 8 г. могат да минават по този ред и да бъдат санкционирани.

3в. Престъпност на непълнолетни в Б-я .Структура . Тенденции

В Б-я престъпността на непълнолетните започва прогресивно да покачва своето ниво след 89 г. ,като част от процеса на общия “взрив “ и ускорен темп на нарастване на всички видове престъпност в страната . Първия връх на явна престъпност е отбелязан през 1992г. , а през 97 г. общата престъпност преминава прага на насищане. Една от основните характеристики на престъпността у нас сред 89 г. е нейната ювентизация т.е процес на значително изменение на престъпността като социално явление ,поради нараастващото участие на непълнолетни в извършване на престъпления . Ювентизацията променя възрастовата структура на престъпността и обикновено се проявява в периоди на крупни икономически и социални промени водещи до дестабилизация на обществото. Престъпността заема все по голям относителен дял от общата престъпност ,като през 98 г. за първи път коефицентът й надвишава този на младежите на възраст м/у 18 и 30 г. Структурата на престъпността на непълнолетните у нас се формира от насочеността им към извършване на отделни видове престъпления. Регистрираната престъпнос е само част от явната престъпност на непълнолените ,която включва и престъпленията за които не са наложени възпитателни мерки от местните комсии за БППМН. Престъпленията разглеждани чрез възпитателни дела са част от санкционираната престъпност на непълнолетните. Доминиращия вид престъпление е кражбата.Останалите престъпления са сравнително слабо застъпени , но нарастване отбелязват делът на грабежите и на хулиганските прояви. За разлика от момчетата криминалната активно на девойките е значително по ниска и по стабилна като ниво на проявление във времето.
Основно характеристика на престъпността на непълнолетните е груповото извършителство. Като цяло престъпността на непълнолетните е концентрирана в градовете.
За следенето нивото на детската престъпност е важен не само регистъра на МВР но и на Детска педаг. стая / ДПС / ,която обаче не успява да обхване и контролира всички прояви на подконтролните деца.
В Б-я наказателната с/ма по отношение на малолетните и непълнолетните лица започва с приемането на Закона за борба с/у детската престъпност от 1958г. които през 61 г. е преименуван на ЗБППМН . Съгласно него основните органи осъществяващи дейността за БППМН са комисиите за БППМН и детските педагогически стаи ,както и специфичните заведения създадени за тази цел. Социално –педагогически интернати , възпитателни у-ща – интернати. , домове за временно настаняване , приюти за безнадзорни деца .
Основен орган в тази с/ма са комисиите за БППМН .Към МС се създава Централна комисия с председател, вицепремиер на РБ . Тя е юридическо лице на бюджетна издръжка с ръководство , щатен секретар а апарат от кадри.
Поименният списък на състава й се определя от председателя. Функциите на Централната комисия се състоят в разработване или участие в разработване на програми и дейности за предотвратяване и ограничаване на криминогенните фактори, ръководство и контрол над дейността на местните комисии и др. посочени в закона – чл. 8 ЗБППМН.

Целият материал: