Управление на риска на фирма в условията на глобализиращата

[zac4000]

Управление на риска на фирма в условията на глобализиращата се бизнес среда

1. Въведение:
В съвременните условия фирмите рaботят все по-трудно, прилагайки стандартни подходи и методи на управление на дейността си. Динамичната бизнес среда създава огромна несигурност за успеха на всяко управленско решение, което фирмите вземат. Затова иновационно мислене и действие в областта на мениджмънта придобива най-съществено значение за просперитета на всеки вид бизнес, но всички иновации са свързани с използването на нови или подобрени методи на работа и управление. Така е, защото фирмите се стремят непрекъснато да се приспособяват успешно към динамичните промени на бизнес средата си. А това означава да се адаптират текущо и спрямо фактора глобализация, който все още не е намерил своето подобаващо място в рамките на различните видове стратегически анализи. Този фактор ще придобива все по-голяма значение, защото обхваща непрекъснато развиващ се и задълбочаващ се процес, който в хода на времето поставя фирмите пред все по-големи предизвикателства, а те произтичат от това, че неопределеността расте с всеки изминал ден. Всичко това има като свой резултат създаването на една все по-рискова среда, в която фирмите следва да реализират своите планове, съобразявайки се с растящите рискове идващи от засилващата се взаимозависимост на икономиките на различните страни по света. В този смисъл разглежданата в настоящата разработка проблематика може да бъде определена като актуална днес и в бъдеще. Тази актуалност все повече ще се увеличава, поради това че глобализацията като процес ще се развива и в бъдеще, а с това и нейното значение като фактор в икономиката също ще расте, така както и значимостта й за всяка фирма, която пряко или косвено ще бъде повлияна от процеса. В този смисъл глобализацията води до ръст на различните видове рискове и особено на някои от тях – например: политическия, но тя може и да има обратно действие, във връзка с това, че в хода на развитието й отделните страни хармонизират равнището на развитие на законодателствата и законоопределят благоприятните предпоставки за снижение на равнището на рисковете.
Всичко това отново показва, че тематиката разглеждана в настоящата разработка е значима за всеки вид бизнес, за всеки вид фирми, които могат да се обединят в общото понятие за фирма. И голямата и малката фирма без разлика на икономическия й статут търпи въздействието на фактора глобализация, това означава, че всяка фирма се сблъсква ежедневно с рисковете от всичко това. Затова настоящата разработка си поставя за цел да разгледа и анализира влиянието на този фактор и рисковете, които той предизвиква за фирмата, като даде най-общи насоки за управлението на тези рискове. Тази цел се постига чрез решаването на следните задачи:
● да се разгледа и анализира фактора глобализация и влиянието му върху бизнеса
● да се разгледат оснoвните теоретични постановки за риска и неговото управление
● да се разкрие и оцени въздействието на глобализацията, чрез рискoвете, които тя носи за фирмата
● да се очертаят възможностите за управление на тези рискове като препоръки зафирмата
2. Основни теоретични постановки за риска и практическите проекции на неговото управление в глобализационен аспект.
Рискът е неотменим атрибут на всички аспекти на човешката дейност. Присъщ е и на инвеститори, на банки, на застрахователни дружества и други. Като риск по принцип се възприема всяка заплаха произтичаща от неопределеността на средата и се свързва с някакво нейно негативно влияние върху личността или бизнеса. Рискът се свързва главно с вероятността да се постигне някакъв негативен резултат. Това е така, защото очакванията за бъдещето се основават на непълна информация и възможните положителни промени в бъдещето са несигурни. Фактът, че крайният резултат е неизвестен, значи че всяка една фирма е в рисково състояние, следователно понятието риск изразява неопределеността от това дали ще се получи очаквания резултат от направена инвестиция или дейност на фирмата като цяло. Най-често рискът се свързва с вероятността за отклонение на реалната възвръщаемост от очакваната. Рискът сьщо е и икономическо понятие. Той е естествено проявление на целенасочена дейност. Неговото реализиране не води до набелязана цел, а към отклонение на очакваните резултати. Рискът е възможност за възникване на негативна разлика между целите и фактическите резултати. Той също така е определен и като обективна несигурност, проявяваща се като нежелано събитие. Важно място за ефективното управление на рисковете има точното изясняване на причините за тях.
Причините за възникване на рисковете са свързани със заплахите, които произтичат от неопределеността и изменчивостта на външната и вътрешната среда, именно на неопределеността и промените в генералното и оперативното обкръжение и вътрешната среда. Поради това, че очакванията на мениджърите се основават на непълна информация, то възможните промени в бъдещето са несигурни. Причините биват: произтичащи от политическа, природната, социална, технологична, пазарна среда. Ето защо управлението на риска се свързва с функциите: информиране, прогнозиране, организиране, контрол и регулиране. Всички тези управленски функции се реализират в различни условия на бизнес средата. Важно обаче за фирмата е, че за да се реализира цялостно и ефективно управление на рисковете, с които бизнесът се сблъсква е нужен много внимателен анализ и оценка на рисковата ситуация, в която фирмата попада. За такава ситуация можем да говорим в случай, че е налице обстановка, в която има и си взаимодействат комплекс от разнообразни вътрешни и външни обстоятелства, в които се разполагат елементите на фирмата и се осъществява неговия бизнес.
Всеки обект се характеризира по различни признаци: качество, количество, време и място. Това са факторите на риска. Те могат да бъдат оценени в зависимост от влиянието, което могат да окажат върху настъпването на дадено неблагоприятно събитие и неговата интензивност. Съвкупността от всички обстоятелства дава ситуацията на риска в дадена стопанска единица. Важното в случая е това, точно какви работи следва да извърши фирмата, за да предотврати или ограничи действието на риска. А това означава, че следва да се извърши оценка на рисковата ситуация. Тази ситуация включва известна доза динамичност, което води до несигурност. Рисковата ситуация може да се свърже с две направления:
- със специфичната дейност на фирмата (бизнес среда – бизнес риск)
- с пазара (пазарна среда – пазарен риск)
- Рисковата ситуация при първия случай включва всички рискове, обстоятелства свързани с дейността – например: характерът на производството, особеностите на технологичния процес,влиянието на природните фактори и др. При втория случай рисковете са свързани с пазара като конюктурни, валутни рискове и др.
При оцеката на рисковата ситуация трябва да се имат предвид всички рискове, които могат да доведат до глобално негативно отклонение за постигане на целите на фирмата. Оценката на рисковата ситуация се извършва чрез анализ на подходяща информация. Съдържанието на рисковата ситуация е свързано с рисковите обстоятелства. Именно за тях следва фирмата да събере информация, да я анализира и оцени. Тези рискови обстоятелства могат да се разгледат в три групи:
• рискови предпоставки: в тях се включват всички най-общи естествени, нормални и екстремни, политически, макро и микроикономически условия, в които работи фирмата. Тук включваме по-конкретно следните предпоставки:
 естествени: природни дадености на региона, в който работи фирмата и които влияят постоянно
 икономически условия: те са рискови обстоятелства, които са свързани с макро и микроикономическите условия и с някои външно-икономически фактори.
 рискови условия, които могат да са и рискови предимства
 рискови фактори, те са разнообразни и са свързани с производствените фактори и човешкия фактор, които са много променливи.
За да може да се реализира ефективно управление на рисковете за фирмата е нужно текущо да се оценяват всички рискови обстоятелства в тяхната взаимовръзка. Но това не е достатъчно. Необходимо е също така тези рискови фактори да се разгледат като причинители на проявата на различни видове рискове.
С оглед на разглежданата проблематика в разработката и в контекста на анализа и оценката на глобализацията като рисков фактор, следва да отбележим връзката на този фактор със следните видове риск (глобализацията като рисков фактор предизвиква проявата на тези рискове)
• измерими: определяме предварително вероятността за настъпването им, т.е. честотата и тежестта на евентуалната загуба. Те се оценяват статистически и може да се предвиди действието им.
• неизмерими: те не могат да се оценят предварително, те придават несигурност на стопанските решения, главно за онези решения, които трябва да се вземат под влиянието на пазара и неговото бъдещо развитие.
• субективен: той зависи от знанията и уменията, професионалната подготовка, съобразителността при предлагане на мотивировка, заключение и др. При неговото реализиране не се намират трудно начини за намиране на възмездност на възникващите загуби. Субективният риск при вземането на решение забавя изпълнението на задачите или те се решават по неправилен път, различен от оптималния вариант.
• обективните рискове: налице са при обективни обстоятелства, които определят дадена опасност.
• екологичен: свързан е със замърсяването на природната среда
• политически: подчинен е на политическата ситуация в дадена страна и действията на държавата, например: невъзможност да се извършва стопанска дейност, заради военни действия, стачки, ембарго и др., неблагоприятни промени в законодателството, забрана или ограничаване на плащанията във валута
• транспортни: свързани са с превоза на товарите по суша и море, река, ЖП транспорт и други
• търговски: свързан е с реализиране на загуби при финансово-стопанската дейност на фирмата. Той бива:
 имуществен: вероятност за реализиране на загуба на имущество при продажба, небрежност и други
 производствен: свързан е със загуба на машинни, съоражения в производството поради повреди и други, с внедряване на нова техника.
 свързан е с търговската дейност: от загуби поради ненавременни плащания, отказ от плащане при транспортиране на товарите и др.
 финансов: свързан е с вероятността да се изгубят финансовите ресурси. В него се включват:
○ рискове свързани с покупателната способност на парите
○ рискове свързани с вложен капитал (инвестиционни)
В първата група се включват инфлационен и дефлационен, валутен и ликвиден риск.
Във втората група рискът идва от възможността за загуба на доход, намалението на доходността поради промяна в лихвения процент или дивидентите от вложения капитал, преки финансови загуби, например: от борсови сделки.
Друга интересна класификация на рисковете с пряко отношение към извеждането на риска от глобализацията като фактор е следната:
• политически рискове, свързани с изменението на политическата обстановка и неблагоприятно въздействие върху дейността на фирмата
• икономически рискове свързани с неблагоприятни промени в икономическата цялост на страната или в един или друг отрасъл( каквато е световната обстановката в момента)
• глобален риск
• локален риск
• пазарен риск: породен от несигурността на пазара в икономиката като цяло с динамично променящите се условия
• стратегически риск: свързан е с проблеми в стратегията на фирмата, конкурентни предимства и други
• технологичен риск: свързан е с трудности при избора, проектирането и внедряването на такава производствена технолотия, която да отговори на фирмените възможности за създаване на конкурентни предимства. Този риск основно е предизвикан от бурното технологично развитие в наши дни.
• организационен риск при изпълнение на различни проекти, които всяка фирма би могла да има.
Разглеждайки по този начин рисковете можем да определим, че те са многообразни , защото разкриват различни аспекти на стопанската дейност на фирмата. Това разнообразие е свързано с многообразните фактори, които влияят на бизнеса и предизвикват наличието на несигурност в постигането на целите. Сред тези фактори тук откриваме глобализацията като световен процес и фактор на обкръжаваща среда на всяка фирма. С оглед на нашите цели, интерес представлява връзката между този фактор и формирането на посочените вече разнообразни видове рискове. За да разкрием тази връзка разглеждаме първо различните схващания за глобализацията и е открояваме като съществен фактор, генериращ неопределеност за фирмите и оттук разнообразието от рискове. В този ред на мисли стигаме до проблема как фирмите да управляват успешно рисковете предизвикани от фактора глобализация. Този фактор действа поради наличието на непрекъснати промени в световната икономика. Днес няма фирма по света, която да бъде напълно изолирана (и да работи ефективно) от другите фирми. Връзката не е на всяка цена пряка, а по-често опосредствана от други фирми, институции. Променящата се световна икономика можем да разкрием в няколко аспекта, които превръщат глобализацията във фактор, влияещ върху развитието на фирмите чрез генериране на несигурността и оттук на рисковете. Тези аспекти са следните:
- Нуждата от автономия: независимо от все по-голямата обвързаност на различните икономики се засилва и обратната тенденция на необходимост от запазване на самостоятелността на националните институции, вкл. на международния бизнес. Необходимо е също така съвместното действие с политическата власт в защита на общото благо на всички общества. Това би генерирало една по-спокойна бизнес среда в глобален мащаб и оттук спад в неопределеността и рисковете за всяка фирма. В това се откроява и тенденцията на нашето хилядолетие.
○ може да се твърди, че националната държава все повече отмира. Но това е в същност свързано със стопанската глобализация и информационната революция, които водят до падане на границите на националната държава. Това пряко рефлектира върху вътрешната фискална, монетарна, външно-икономическа политика, контрола върху международните икономически отношения и военното поведение на страните. А това води до ръст на неопределеността и рисковете от изброените видове за фирмите.
- Глобалната икономика принуждава правителствата към поведение с фискална отговорност. Плаващите валутни курсове доведоха до голяма валутна нестабилност и се създаде огромна маса от световни пари. Те не могат да съществуват извън глобалната икономика и главните й парични пазари. Проблема е в това, че тези пари не са създадени от стопанска активност, например – производство, инвестиционна дейност, а от самата валутна търговия. Те не са парите като стандарт за измерване съвкупност от стойности или средство за обмен. Те са виртуални, а не реални пари. И именно в това се крие източникът на несигурност и рисковете. Това по-конкретно се състои в мобилността на тези пари, липсата на връзка със стопанските функции, което ги прави неуловими и лесно поддаващи се на паника под въздействието на слухове или неочаквани събития. Това ги прави силно рискови. Тази ситуация се развива до такава степен, че основните стопански решения се вземат в рамките на или от глобалната икономика, а не в или от нацията – държавата. Това е свързано с налагането на един световен икономически контрол от страна на определени най-силни групировки в света. Процеса на вземане на решение се прехвърля от правителствата към групировките със специални интереси. Именно това засилва рисковете, които рефлектират върху бизнеса на фирмите, които стават зависими от нечии глобални специфични интереси. А това буди тревога за бъдещето на всяка нация.
Много тревожно е това, че започват да се пренебрегват правилата в световната икономика, които са спазвани в течение на десетилетия. Например в случая, при който доларът се обезценява спрямо японската йена повече от 50% преди години, когато президентът Рейгън и японското правителство се договарят да изоставят фиксирания 250:1 курс на йената към долара. При практически надценен долар неговия покупателен паритет към йената беше 230 и никой не очаква да падне под 200 йени. Вместо това доларът се устремява надолу и губи 60% от стойността си спрямо йената, до момента когато стойността му стига 110 йени за около 2 години. Това сриване е само спрямо йената, спрямо други важни валути поскъпва. И за всичко това обяснение няма, а това значи наличие на несигурност /валутна/ и валутен риск, който се проявява в следствие на така описаната ситуация.
В условията на глобална икономика фирмите все повече са принудени да се превръщат от мултинационални, транснационални, налице е процес на преход към транснационални фирми. Транснационалната фирма се основава само на един икономически обект – света.
Продажбите, услугите, връзките с обществеността, юридическите въпроси се решават на местно ниво, но резервните части, машини, планиране, проучване, финализиране, ценообразуване и оправление се водят според реалностите на световните пазари. За тези фирми национални граници не съществуват, но това означава и много облекчен пренос на всички рискове идващи от бизнес средата в отделните страни, където този тип фирми оперират. Не винаги действията на тези фирми са в интерес на съответните национални приоритети. Би следвало тук да има подчиненост на националните интереси, но липсват морални , юридически и стопански правила, които ефективно да се приемат в условията на глобалното стопанство, затова може да се твърди, че именно липсата на подходящо международно законодателство за глобализираното стопанство води до растеж на несигурността и рисковете в глобалния бизнес.
Изброените аспекти на глобализацията показват основните й характеристики: световно взаимодействие, „планетаризация” на явленията и действията. Нещата и явленията в съвременния свят приемат световни измерения „планетаризират се” в аспекта на своите мащаби или в посока на сложилите се връзки на взаимна обвързаност и зависимост, което превръща всичко в глобално.
Глобализацията е обективен процес на взаимна зависимост и обвързаност в резултат на икономическото, социалното , технологичното, екологичното, обществено-политическото и културното развитие на човечеството на днешния етап. Под глобализация най-общо се разбира трансформацията към нов тип цивилизация, в която се формира уникална среда за глобално икономическо, политическо и културно взаимодействие, включващо конкуренция между различните държави, нации, етнически общности, икономически, политически и граждански структури включително отделните граждани. Глобализацията се налага на основата на появата и развитието на транснационалната икономика на глобалните фирми, на глобалната техника и технология, глобалните финанси и комуникации. Тя вече е доминиращ обществено-политически и главно социално-икономически, технологичен и финансов процес. Тя обхваща производството, пазарите, финасите, законодателството, науката, технологиите, информацията и др. В основата на налагането и ускоряването на процесите на глобализация стоят съвременното развитие на производството, неговите мащаби и технологични особености, възможностите за реализация на продуктите. Чрез съвременните информационни и комуникационни постижения, днес всичко може да се произведе в различни точки на света и да се реализира навсякъде. Нарасналата мобилност на стоките и пазарите създава нови принципи на подчинение на производството. То се съсредоточава безпроблемно, там където се изискват най-малко разходи, а продуктите могат да се продават на място, където печалбите са най-големи. А това е възможно благодарение на падането на бариерите на националните пазари, снемането на протекциите и външно-търговските бариери, принципното преобразяване на транспортните връзки и комуникациите, промените в управлението на икономиките, бързината на вземането, предаването и реализирането на решенията. Съвременната информационна епоха създаде нови условия за функционирането на капитала. Глобализацията в този смисъл е процес на по-близка интеграция на страни и хора по света, предизвикана от прекомерното съкращаване на разходите за транспорт и комуникация и от разрушаването на изкуствените прегради пред потоците от стоки и услуги, капитал, знания и хора. Глобализацията в този смисъл можем да определим като фактор благоприятстващ развитието на бизнеса, защото както е видно тя намалява всякакви бариери пред комуникациите и връзките между фирмите правещи бизнес, разширява обхвата на пазарите, на възможностите на фирмите за реализиране на финансови операции, инвестиционни проекти. В същото време обаче, всичко това, което глобализацията създава като условие за бизнеса води до по-лесен пренос на рискове при извършването на самата дейност. Така ако една фирма в следствие на глобализацията оперира финансово и в България и във Великобритания и в Германия например, то рисковете на нейния бизнес включват сумарния риск от отделните разновидности (разгледани вече като видове) на всичките тези няколко територии-пазари. В този смисъл може да се каже, че глобализацията като фактор в международната среда на фирмата усилва рисковете пред бизнеса й. Видовете рискове тук стават все по-разнообразни. Можем да ги открием в ефектите, които носи глобализацията. Така факта, че глобализацията се стимулира най-вече от мощните транснационални компании, които пренасят през границите не само капитал и стоки, но и технологии и информация, служи като основа да твърдим, че рисковете тук са: пазарен, финансов, технологичен и информационен. И точно тези рискове стоят в основата на световното стопанство. Именно чрез тях /макар че има и други рискове, които могат да се отчетат, но основни са тези/следва да определим като цяло риска, който се поражда от глобализацията като фактор на бизнес средата на фирмата.
Успоредно с тях за фирмите съществуват и един много специфичен по своя характер риск – институционалния. Той се провокира от факта, че глобализацията се съпровожда от изграждането на нови структурни институции, които се обединяват със съществуващите с цел функциониране през границите. Основните институции, които направляват процесите на глобализацията и провеждат световната политика в тази област са МВФ, Световната банка и др. В последните години в центъра на международните икономически отношения и глобалната икономика, и политика, включително в практиката на преодоляването на финансовите кризи и прехода на бившите социалистически страни към пазарна икономика стоят МВФ и Световната банка. Но успоредно с очертаването на тяхната благотворна за бизнеса роля, все повече в световен мащаб излизат на дневен ред и редица проблеми, които именно глобализацията и интересите на тези две институции предизвикват. Защитавайки собственото си благосъстояние, те задълбочават икономическите, екологичните и други типове кризи в по-бедните страни. Това се извършва чрез предоставяне на кредити и финансиране на дейността на големите транснационални фирми в съответните страни. Така фирмите национални производители се поставят в една силно рискова среда, защото те трудно могат да се борят с една световно развита конкурентна мрежа. В този смисъл глобализацията определено показва негативите си и предизвиква достигането до сложното действие на изброените вече рискове. Като цяло бихме могли да определим всички тези рискове заедно като глобални рискове, чието действие ще се засилва успоредно със засилването и разгръщането на процеса на глобализацията. При тази ситуация на преден план изпъква потребността за всяка фирма от ефективно управление на рисковете. А тази потребност се засилва успоредно със засилването на самите рискове. Управлението на риска обхваща няколко процеса, характерни за управлението:
- вземане на решение
- направление
- контролиране
Сред многото определения за управлението на риска тук откриваме следното: процеса на планиране, организация, регулиране и контрол на ресурсите и дейностите във фирмите с оглед на намаляване на неблагоприятните последици от случайни събития с възможно най-малко разходи. То е и процес на опознаване анализ и намаляване с помощта на средствата за контрол или чрез други мерки, които позволяват да се минимизират негативните последици, свързани с риска в производствената дейност. От гледна точка на методите на управление на риска се прилагат различни подходи: пренебрегване на риска, самозадържане на риска, прехвърляне на последиците от реализирането на риска, намаляване на степента на риска. Най-често използван е последният подход, който се реализира чрез следните методи:
- диверсификация:инвестираните средства се разпределят между различни обекти и капитала се влага в сфери несвързани непосредствено помежду си. Така се намалява риска от загубите на доход.
- набиране на допълнителна информация за избор и резултати
- лимитиране: установяват се пределни суми за разходи, продажба и др.
- самозастраховане:оперативно с преодоляват временните затруднения в дейността на фирмата, чрез фондове и резерви.
- застраховане
Ефективното управление на риска има много съществена характеристика-технологията на самото управление, от чието прилагане на практика зависи резултатността на целия процес. Технологията, която тук разглеждаме би следвало успешно да се прилага от всички фирми и спрямо разглежданите глобални рискове, предмет на настоящата разработка. Етапите, през които следва да се премине са:
Етап І - Опознаване на риска: събира се информация от достъпни източници, за да се фиксират опасностите за фирмата, които могат да нанесат вреди на имуществените интереси. Тук се изследват:
- латентно състояние на променящата се ситуация
- факторите, които формират съдържанието на промяната, които нарушават равновесието на рисковата ситуация
- връзката и взаимодействието между конституционалните и променящите се фактори
- превръщането на променящата се латентна рискова ситуация в явна
Тук важно е да се определи периода на промените, обхвата на променящите се фактори за изследвания период, темпа на промяната за отделни етапи на този период.
Етап ІІ - Идентификация на риска: важно е тук да се установят точните източници на различни рискове, причините за възникване на опасностите и възможните последствия.
Етап ІІІ - Анализира се вероятността за настъпване на вреди и тяхната количествена оценка. Определя се честотата при настъпване на опасностите, прогнозира се вероятният техен размер и на база на това се определя стойностната им величина. Риска тук се изразява количествено, което се основава на направени вече прогнози. Използват се честотата на щетите, вероятност за настъпване на риска, оценка на тежестта му, оценка на общата загуба.
Етап ІV - Разработване на програма за сигурност. Чрез нея фирмата се стреми да се защити от неблагоприятните последици от реализирането на риска. Правилата при стратегията тук са: максимална изгода, оптимална вероятност за постигане на желан резултат, оптимално колебание от очаквания резултат, оптимално съчетание между изгода и величина на риска.
Етап V - Формулиране на управленски алтернативи за трансфер на риска. Тези алтернативи са пряко свързани с целите, които фирмата си поставя. Така ако те са финансови, фирмата създава мероприятия, чрез които се компенсират загубите. Обикновено те са свързани с получаването на кредити и заеми от банки за компенсирането на вредите, препоръчва се и застраховането. На финансовите пазари използваните алтернативи се свързват с теорията за портфейлите. В рамките на тази теория са налични различни методи. Единият от тях е хеджирането, с което се управляват конкретни източници на риск, разглеждат се конкретни инструменти, които инвеститорът избира. А говорейки в контекста на глобалните фактори за риск при управлението на тези конкретни инструменти имаме множество глобални рискове. Те се засилват в условията на растящата глобализация. По-конкретно тук следва да се има предвид:
- управлението на валутния курс, чрез хеджиране с форуърд SAFE и фючърс, хеджиране чрез опции.
- управление на лихвения риск, чрез хеджиране с FRA фючърси и суапове, хеджиране чрез опции и опциални производни.
- управление на фондовия риск, чрез банкови стратегии, стратегии осигуряващи възвръщаемостите, стратегии защитаващи стойността на портфейла, спекулативни стратегии.
- управление на стоковия риск, чрез стоков фючърс, опция суап и хибридни стокови производни.
Особено силно е проявлението на глобалните рискове при прилагането на метода на международна диверсификация, чрез различните му форми като:
- международни инвестиции
- валутен риск
- пасивно и активно международно инвестиране
Като финален резултат упрвлението на рисковете води до създаване на различни стратегии за развитие на бизнеса и фирмите. В следствие на всички разгледано до този момент можем да кажем, че рисковете които се поемат от фирмата, при избора на алтернатива – стратегия за развитие са най-общо следните:
○ неспособност за достигане, изграждане или поддържане на съответната стратегия
○ рискът, стратегическите преимущества завоювани от фирмата да се подкопаят от промените в отрасъла и бизнес средата като цяло.
3. Практически аспекти на управлението на риска в контекста на съществуването на глобализацията като рисков фактор (глобалните рискове)
В конкретната практика на фирмите, както вече подчертахме действат множество рискове , по-специално в български условия глобализацията като рисков фактор се проявява като криминална глобализация. Тя протича успоредно с другите разновидности под формата на интензивно развитие на националната и международната организирана престъпност. От подобно развитие се възползват организирани престъпни групи с национален и транснационален характер. В най-голям степен те залагат на използването на заплахи и непосредствено насилие под различни форми, като основно средство за въздействие върху властта и нейни представители, а също и по отношение на своите конкуренти по законен или незаконен бизнес. Преследваната цел е ново преразпределение на сфери на влияние, преориентиране на собствените легитимни и нелегитимни финансови потоци. В условията на глобализацията различните организирани престъпни формирования много по-интензивно установяват регионални и международни връзки и контакти, но използват падането на границите за насочено корумпиране на цели социопрофесионални групи държавни чиновници. Това не е само в България. Мафията във всички страни се превръща във все по-голяма транснационална сила. Всичко това можем да определим като среда за бизнеса с растящи политически рискове. Те произтичат именно от това, че в следствие на силата на разглежданата престъпност се изкривяват пазарните взаимодействия, сделките които се сключват не са нормално приложими и е възможно фирмата да претърпи загуби от наличието на корупция, от неблагоприятна политическа обстановка. А това означава ръст в степента на риска.
Друг глобален фактор, с който фирмите следва да се справят е сигурността на хранителните доставки. Според доклада на Световния икономически форум „Глобалните рискове 2009”, глобалните запаси на храни са най-ниски от 25 години назад. Този проблем се подсилва и от нарасналата употреба на хранителни продукти за биогорива и други процеси, а това се смята, че може да вкара световната икономика в цикъл на по-непостоянни и по-високи цени на храните. Това от своя страна ще се отрази на ценовите равнища на страните, включително и на България. В същото време трябва да имаме предвид, че около 43% от потребителската кошница на българските домакинства са хранителни стоки. А това означава, че ръста на световните цени ще доведе и до ръст на инфлацията. Затова фирмите се намират под глобалното влияние на икономическите процеси в световен мащаб и можем да кажем, че всичко това увеличава степента на ценовия риск за българските фирми.
Анализирайки вероятността за настъпване на неблагоприятни условия за бизнес за фирмите в контекста на глобализацията като фактор за риска, можем да посочим като причина за риска противоречивите оферти на глобализацията. Причините могат да се търсят в съвременния политически модел за вземане на решения от т.нар. Велики сили. В момента според някои автори, световната политика се ръководи единствено от гледна точка на военните интереси на САЩ, организациите като ООН и Съвета за сигурност биват съветвани да се съобразяват с решенията на САЩ. А това тълкувайки възможните рискове означава, че всяка фирма е повлияна от наличието на нестабилността в политически план, в световен мащаб. Този рисков фактор присъства постоянно, защото можем да твърдим, че политическите интереси на многобройните страни в света никога не могат да се съгласуват напълно. Дори постигнатото временно съгласие, потребностите от хегемония на страна като САЩ например, води до нарушаването на политическото равновесие. А то от своя страна подклажда различни политически конфликти, в следствие, на което се затруднява развитието на бизнеса в по-слабо развитите страни и на преден план излизат по-силните. В този смисъл фирмите много трудно могат да се адаптират напълно успешно спрямо тези рискове. Те биха могли да ги избягват, като преориентират международната си дейност в страни, където политическата среда е по-спокойна. Но по линия на глобалната обвързаност между страните, много трудно е, дори невъзможно да се получи пълна изолация от политическите фактори за риска. В това отношение също можем да посочим примери с кризата с ипотечните кредити в САЩ. Тя доведе до сривове в много борси по света, а това от своя страна рефлектира върху фирмите, които се котираха на борсите. Щатите е все още най-голямата икономика в света с най-развитите финансови пазари. Исторически американската икономика и финансови пазари са се считали за най-стабилните в света. Когато е имало кризи в други страни и развиващи се пазари като например Азиaтската и Руска кризи през 1997-98 се получава феномена „бягане към качествени активи". Тези активи почти винаги са били американски ценни книжа. В сегашния случай, инвеститорите по света виждат, че американските ценни книжа не са чак толкова безрискови и изпадат в паника, че всички останали активи трябва да са дори още по-зле. Това силно повлиява на резултатите извън Америка. Глобализацията и все по-отворените икономики водят до взаимозависимостта между отделните пазари. Пример за това e как едни от най-големите притежатели на облигации на фалиралата Lehman Brothers са инвеститори от Китай, Япония, Русия, и Кореа. И така, технологичният балон, заедно с балона на недвижими имоти, станал пряка причина за балонът на финансовите инструменти, са причината за световната финансова криза.
Крахът на финансовите институции през втората половина на 2008 г. и последвалата обща икономическа криза е един ярък пример на това как глобализацията се отразява на всички – на предприятия, на банкови институции и на всички участници на световния борсов пазар.Тази година основна тема на срещата на Световния икономически форум 2009 г. в Давос беше именно финансовата криза и начините за засилване на регулациите в банковия сектор.
Друга разглеждана тема е очакваното сериозно забавяне на растежа на китайската икономика, което е един от основните проблеми за света през 2009 г., според доклада за глобалните рискове на Световният икономически форум (WEF) 2009 г. Според изготвителите му "твърдото приземяване" на третата най-голяма икономика създава опасност от вътрешно социално напрежение в страната, както и допълнителен стрес за световната финансова система, заради свития износ.
Съществуват опасения, че китайският икономически растеж може да падне до 6% на годишна база – значително под прогнозираните от Световната банка 7,5 процента и далеч от постигнатите през 2007 година 11,9 на сто. Ако прогнозата от доклада се сбъдне, това ще най-слабата година за китайската икономика от вълненията на площад Тянанмън през 1989 г.
Като друг основен проблем са посочени бюджетните дефицити на множество страни, които се опитват чрез харчове да ограничат последствията от финансовата криза.
В доклада се посочва още, че през 2008 г. световните финансови пазари са се свили наполовина и отрицателната тенденция може да се запази и през тази година. Допълнително, мнението на анализаторите е, че въпреки краткосрочните рискове от дефлация, в дългосрочен план опасността е от засилване на инфлацията, заради средствата, с които правителствата се опитват да стимулират икономиките.
Във време, когато светът се бори с най-тежката икономическа криза от десетилетия множество изследвания сочат, че сложността на модерната глобална икономика ни прави по-уязвими от катастрофи от когато и да било. Финансовата криза се зароди в малък сегмент от американския ипотечен пазар. За няколко месеца тя прерасна в глобална катастрофа, която засегна почти всеки човек на земята. “Тези събития се развиха с невиждана скорост“, се казва в доклада за глобалния риск на Световния икономически форум от 2009 г. “Тя показа колко тясно взаимносвързани станаха светът и неговите системи в резултат на глобализацията.“ Колкото по-сложна и ефективна е системата, толкова по-бързо и на повече места може да се разпространи заразата. И въпреки това, тази взаимозависимост в никакъв случай не е винаги отрицателна. Сложността на световната икономика означава, че рискът може по-лесно да се разпространи, но и по-лесно да се намали. Сложните системи често могат да бъдат приспособими - ако една част излезе от строя, другите части на системата могат да поемат натоварването. Според теорията на системите, сложните диверсифицирани системи често могат да донесат по-голяма стабилност. Но само до определена степен. “Това помага на системата да преодолее малки сътресения, но наред с това я излага на големи системни удари“, написа в изследване през 2005 г Рагурам Раджан, главен икономически експерт в Международния валутен фонд и съветник на индийския премиер Манмохан Сингх. “Възможно е това развитие да създаде по-голяма вероятност от катастрофа.“
Финансовата криза, стадното поведение, паниката и разпространението на неточна или непълна информация може да предизвика негативна ответна верижна реакция, влошавайки катастрофата още повече. И освен непосредствената катастрофа, първостепенният риск от финансова криза е че предизвиква отлив от глобализацията в цял свят, което може да има дълбоки дългосрочни последици за световната икономика. В доклада за глобалните рискове от 2007 г., Световният икономически форум предположи какви биха били последиците от едновременна пандемия и глобална ликвидна криза - сценарий, който тогава е бил напълно спекулативен, но сега изглежда зловещо вероятен. Според доклада, резултатът ще бъде “отлив от глобализацията, която на свой ред ще удари по световното търсене“. Повишеният милитаризъм и авторитарните тенденции по света ще променят глобалната геополитика, се казва още в доклада.
Настоящата криза е първата голяма криза в епохата на глобализацията. И някои хора хвърлят вината за нея върху глобализацията, защитавайки идеята за деглобализация като път за изход от кризата.
Колкото и правдоподобно да звучи тази идея, тя е изначално погрешна. Изходът от сегашната криза не може да се търси в нея.
Протекционизмът и икономическият национализъм са лъжеприятели
които водят до нарастване на бедността и подклаждат конфликти. Станахме свидетели на това през 30-те години на XX век. Изходът от сегашната криза е в придаването на нова форма на глобализацията. Необходимо е да установим глобален набор от правила, които да ни позволят да я овладеем. Единствено чрез съвместна работа отвъд националните граници можем да използваме потенциала на пазарите в полза на гражданите и да се справим с глобалните предизвикателства като изменението на климата, енергийната сигурност и борбата с бедността.
Тези правила трябва да се основават на ценности и етични принципи. Те трябва да съчетават свобода, отговорност и солидарност. И трябва да гарантират, че пазарите възнаграждават упорития труд и поемането на инициатива, а не обикновеното спекулиране.
Европейският съюз днес притежава уникалния потенциал да се превърне в движеща сила за глобализация, която се основава на ценности и правила. Не съществува друг регион в света, който да притежава подобен опит в постигането на съгласие за транснационални правила и в тяхното ефективно прилагане. Нашите общи предимства - от вътрешния пазар до еврото - изиграха безценна роля в усилията за стабилизиране от началото на кризата и са възможно най-добрата основа за нашето възстановяване.
Комисията предложи мерки за по-строги капиталови изисквания за банките, подобряване на гаранциите за депозити и засилване на регулирането на агенциите за кредитен рейтинг. Направи предложение за подобряване на трансграничния контрол на значими финансови дружества, в т.ч. за нов орган за мониторинг на общото натрупване на рискове в системата, който да предприема превантивни действия.
Много е важно да се работи по върпроса за възстановяване на доверието и вярата във финансовата система. Това означава край на несигурността относно размера на загубите на банките, като от техните баланси бъдат извадени т.нар. обезценени активи. В същото време трябва да се засили контрола в световен мащаб и да се отстранят съществуващите недостатъци, в това число чрез премахването на данъчните убежища. За тази цел е необходима всеобхватна реформа на международните финансови институции.
Изключително значение има идеята за изграждане на един по-справедлив свят: като се засили ангажимента към развиващите се страни и представителните функции на МВФ. Недопустимо е развиващите се страни да заплатят цената за криза, предизвикана от развитите страни. Те се нуждаят от допълнителна помощ. Една от мерките, които ЕС предлага, е инструмент за търговско финансиране на световно ниво.
И като заключение на въпроса с финансовата криза и глобализацията като цяло бихме могли да кажем, че финансовата глобализация разбива остарелите правила. В момента, в който китайският и американският капитализъм се срещнаха, имайки само няколко предпазни клапи помежду, се роди експлозивна смес. Не съществуваха защитни механизми, които да предотвратят световно пренасищане на средства, което в комбинация с регулаторните провали на САЩ доведе до неконтролирано надуване и пукане на имотния балон. Не съществуваха и международни пътни блокади, които да предотвратят разрастването на кризата извън нейния епицентър.
В крайна сметка урокът не е, че капитализмът умря. По-скоро поуката е, че трябва да го преоткрием и нагодим за новия век, в който силите на икономическата глобализация са много по-силни от преди. Точно както минималният капитализъм на Смит беше трансформиран в смесената икономика на Кейнс, ние трябва да планираме преход от националния към глобалния вариант на смесената икономика.
Това означава, че трябва да си представим един по-добър баланс между пазарите и подържащите ги институции в световен мащаб. В някои случаи това ще означава разрастването на институциите на наддържавно ниво и затвърждаването на международното управление. В други случаи може да означава ограничаването на растежа на пазарите до позиции, които са недостижими за националните институции. Точният подход, разбира се, ще се различава за определени групи от държави и за решаването на разногласия.

Използвана литература:
1. “Управление на риска и вземане на решения в икономиката и териториалните системи” - Доц. Д-р Параскева Димитрова и Доц. Д-р Лиляна Василева - 1-ва и 2-ра част.
2. Каменов, К.Малкият бизнес. Велико Търново, С., 1997г. изд. АБАГАР
3. Петров, Г.Основи на финансите на фирмата. С-я, УНСС, 1997г.
4. Тодоров, К.Бизнес стратегия на малката фирма. НБУ, 1996г
5. Human Capital- списание