Откраднато от нета

[Shaker]

" Снощи бях подложена един час на кръстосан разпит от малкия ми син, който е на 14 години, за времето, през което съм живяла, когато съм била на неговите години. Установих, че той няма представа какво означава "Кореком" и когато му обясних, не можа да скрие изумлението си, че в държава, в която официално не можеш да си купиш долари, има магазини, които продават стоките си само в тази валута. Как се обяснява такова нещо на един тинейджър, кажете ми?
Беше му много странно как е възможно всички фризьорски салони, заведения и магазини в един град да са само държавни и да няма никаква частна инициатива.
Ми може, то така си беше!
Но вече започна да ме гледа много странно и май си мислеше, че нещо си измислям, когато му обясних, че на най-голяма почит в онези времена бяха продавачките. Те бяха ухажвани непрестанно, независимо какво продават, защото приличната стока, колкото и рядко да я получаваха, изобщо не я излагаха на щанда, а я криеха отзад за "техни хора" и всъщност тогава беше много важно да си "техен човек". По-разтропаните жени бяха приятелки поне с десетина продавачки от магазини с различни стоки.
Така неусетно преминахме към темата за връзките. Обяснявам: "Влизаш в един магазин и в него няма нищо. В хранителния магазин има примерно три вида консерви и виждаш как всички рафтове в магазина са изпълнени именно с тези три вида консерви и това е. Влизаш с парите си и реално нямаш какво да си купиш. В тези магазини рядко имаше истински млечен шоколад, но изобилстваше от марципани Косе Босе и Искър.
В сладкарниците пък имаше само два вида торти - шоколадови с маслени цветя отгоре - едно розово и едно бяло, със зелени листенца. Всъщност, това реално си беше един вид торта, но с две форми - кръгла и правоъгълна, като на правоъгълната отгоре имаше къщичка и зайче. Тях ги взимаха за рождени дни и струваха 5.60лв, а кръглите - 3.20лв."
"Ами дрехи", пита ме детето.
"Дрехите бяха другата голяма трагедия. Дрехите, които се продаваха по магазините, бяха толкова грозни. Направо не знам кой ги сътворяваше такива, но си бяха абсолютна щета по отношение на платове, труд и време.
Тогава беше важно да познаваш продавачка на платове. Майка, Слава Богу, имаше такава сериозна връзка, в лицето на една съседка, с която си бяха близки, и която работеше на щанда за платове в Универсалния. Докарат ли новите платове, леля Златка тутакси уведомяваше майка, която веднага отиваше да избере. След като се снабдим с платовете, трябваше да познаваме шивачки, които да се наемат да ни ги ушият."
"Чакай сега, контрира ме Коко, видях една твоя снимка, на която ти си с много хубави дънки. Значи все пак е имало такива по магазините?"
"Неее, тези дънки майка ми ги купи от бащата на една моя съученичка, който беше тираджия, и ходейки зад граница, се връщаше тука с дънки, които продаваше. На майка ми доста солено й бяха излезли тези дънки, но аз така се бях затръшкала тогава за тях, че тя ме съжали."
"Ами снимката с онази лилава блуза?" - не се отказваше той.
"Тази блуза я намерих най-случайно в универсалния, тъкмо ги бяха докарали, и беше доста скъпа - 18.00лв. Все едно сега да струва 200 лева. Още се чудя как се бяха излъгали да изкарат няколко бройки отвън на щанда."
След това плавно разговора премина към връзките за кафе и маслини, а след това за техника - телевизори, печки, хладилници. За всичко се искаха дебели връзки в Търговията. И понеже детето ме гледаше все по-невярващо, се наложи по едно време да се намеси и баща му да потвърди думите ми, защото в очите на Коко нещата вече започваха да изглеждат като научнофантастичен разказ.
"Имаше само 3-4 вида холни секции и то ги докарваха сравнително рядко по мебелните магазини. Но благодарение на това "разнообразие", всички апартаменти бяхме обзаведени горе-долу еднакво."
"Добре, като е било толкова обрано всичко и нищо не е имало, защо не отидохте да живеете в някоя друга държава?"
Милото дете! Разбира се, че то нямаше и представа, че това беше невъзможно. Заех се да изясня и този въпрос.
Това, че не ни разрешаваха да пътуваме на запад, май го впечатли най-много. От гледна точка на настоящите реалности, в които той живее, ми беше много трудно да му обясня, че тогава не можеш да отидеш в Германия, Франция, Италия, Испания или Австрия, когато си пожелаеш. И ме попита няколко пъти, за да е сигурен, че е разбрал правилно: "Ама как така на границата не ви разрешават да напуснете страната?" Ами така, не разрешаваха. "България като затвор ли е била тогава, че не ви разрешаваха да напуснете?" Ами горе-долу...
Но това, което се затрудних най-много да му обясня е как, при положение, че във всеки град пушат по няколко завода и всички работят и произвеждат, в държавата има такива дефицити и на практика няма нищо по магазините, а населението живее сравнително скромно. "Защо е било толкова бедно? Нали уж всички работят и произвеждат? А защо в САЩ не е било така по това време?"
Ами а де... как да го обясня това на моя син тинейджър? "

чрез Евгения Стефанова

[Mozo]

Че детето не се е интересувало от тези неща е повече от ясно, но материалът е интересен, добре поднесен и пълен с истини. Трагични бяхме тогава, а чугуните още въздишат по тези времена, не разбирам

[Shaker]

Докато Истината си обуе чорапите, Лъжата вече е поразила мозъците на копейки и дебили.

[Mozo]

Баба ти Маус не вярва обаче. Едно време си беше хубаво Да не говорим, че сме били супер развита икономика по времето на Царска България, идват комунистите и разсипват всичко - разбиват икономиката, избиват елита на България без съд и присъда, вземат ни Македония, вземат ни свободата и въреки всичко продължават да си ги обичат. До ден днешен не мога да ги разбера защо имат такова разминаване с реалността тези хора...

[Shaker]

" Защо не харесвам Русия?

Защото я познавам! Не от пропагандни филмчета, не от учебниците по история, а от ЛИЧЕН опит. Защото съм я виждала в действие – не само като агресор на световната сцена, но и в ежедневното ѝ отношение към тези, които смята за „по-малки“ от себе си.
русия никога не е била освободител, освен ако „освобождение“ не значи да ти надянат нова верига и да ти обяснят, че това е за твое добро. За България тя винаги е била империя, която си играе с живота ни заради собствените си интереси. „Освободиха“ ни от османците срещу огромна сума (злато), срещу политическа зависимост, срещу десетилетия контрол. Не от доброта, а защото им трябваше сателит на Балканите.
Но истинското лице на русия не е в архивите. То е в руското високомерие, в презрителния поглед, с който гледат на нас – бившите „съюзници“, които винаги са третирали като втора ръка хора. Аз съм виждала руското лице отблизо – не в Москва, не в Санкт Петербург, а сред доминираща руска общност в Афганистан, където баща ми работеше преди руското военно нашествие там.
В руското училище в Кабул не бях просто "ученичка“. Бях „бълХарка“! Омраза, подигравки, тормоз най-вече от учителите – всичко това, защото не бях „една от тях“. Защото, макар да ни натрапват, че сме „братя“, руснаците винаги са ни виждали като слуги, като подчинени.
Ако не вярвате – погледнете отношението им днес. Всяка тяхна „братска“ ръка носи белезници. Всяка тяхна „помощ“ идва с цената на зависимост. Всяка тяхна дума за „славянско единство“ е само оправдание да държат някого под ботуша си.
русия не е просто агресор. Тя е държава, която не може да съществува без да тъпче, да унищожава и да претопява всичко около себе си. Не създава, а граби. Не изгражда, а разрушава. И най-страшното – лъже народа си, че е "велика", докато го държи в бедност и страх, за да не осъзнае, че истинският му враг не е НАТО, не е ЕС, не сме ние – а шепата крадци, които го управляват от векове.Такава им е историята, такова им е мисленето, такава им е съдбата. И затова не я харесвам! "

чрез Невена Гачева
линк : https://www.facebook.com/share/p/18qQfepe4D/

[Shaker]

РУСОФИЛЪТ

" Русофилията в България е особено атмосферно явление — нещо между семейна традиция, геополитическа носталгия и народен спорт по историческа гимнастика. Тя не е просто политическо убеждение. Тя е състояние на духа. Човек може да няма парно, но има мнение за Владимир Путин. И то силно мнение.
Русофилът обикновено живее в постоянна битка със “Запада”, която води от дивана, по анцуг, със шише ракия в едната ръка и вилица за мезето в другата. Той ненавижда Америка, но мечтае внукът му да работи на запад. Обяснява как “при руснаците има ред”, докато пазарува на вересия в кварталното магазинче.
Русофилията има свой особен фолклор. Там Русия винаги е “велика сила”, независимо дали курсът на рублата прилича на ЕКГ на човек след три енергийни напитки. Всички руски проблеми са “временни”, всички западни проблеми са “краят на цивилизацията”. Ако в Европа завали сняг през април — “Ето, климатичният им план !”. Ако в Сибир стане минус 58 — “Това калява народа”.
Историческият прочит също е впечатляващ. Русофилът говори за Освобождението така, сякаш лично е носил сандъци с муниции на Руско-турска война (1877–1878). Всеки разговор започва с “Да не забравяме кой ни освободи”, дори темата да е цената на доматите. Ако спорът стане напрегнат, винаги идва последният аргумент:
“А без Русия сега щяхме да сме турски вилает!”
След което всички мълчат от уважение към драматургията.
Интернет русофилията е отделна академична дисциплина. Профилна снимка с вълк. Корицата — православен храм, танк или двуглав орел. Име: “Български Лъв 681”. Всеки пост съдържа поне едно от следните: “Събудете се!” “Медиите мълчат!” “Това по телевизията няма да ви го кажат!” Видео с превод и музика от Любе.
Особено интересно е как русофилът вижда демокрацията. Когато Русия арестува опозиция — “трябва твърда ръка”. Когато руснаци ги арестуват в Европа — “Къде е свободата на словото?!”
Има и икономически аспект. Русофилът твърди, че санкциите “не работят”, но следи цената на газа с емоцията на борсов анализатор. Вярва, че Русия сама може всичко — да произвежда, воюва, търгува и управлява света — но същевременно е убеден, че Западът непрекъснато й пречи, защото иначе “щяла да ги смачка”.
Най-големият парадокс е, че много русофили никога не биха живели в Русия. Те искат руска геополитика, но европейски заплати. Руски патриотизъм, но шенгенски пътувания.
Русофилията в крайна сметка е като стара семейна ракия — тежка, емоционална, опасна в големи количества, но дълбоко свързана с българската алкохолнопатриотична душевност. Тя не се лекува с факти, защото не е изградена върху факти. Тя е смесица от история, страхове, митология, телевизия и носталгия по “силната ръка”, която винаги идва отнякъде другаде.
Русофилът в България не е просто политическо убеждение. Това е жанр. Фалшива история, носталгия, малко геополитика, малко Facebook с коментари „Западът загива!!!“ и задължително поне един познат, който кара немска кола, работи в ЕС, но обяснява как Русия е последната крепост на духовността.
Основни подвидове русофили
1. Носталгичният археорусофил.
Той харесва Русия, но страда по западните диско или рок групи от 1983-та. Любими реплики: „Едно време имаше ред.“„Хлябът беше 20 стотинки.“„Всички имаха работа.“
Пропуска дребни детайли като: опашките, цензурата, страха от милицията ...За него СССР е като филтрирана Instagram версия на миналото — без сивотата, само маршовете и евтината лютеница.
2. Геополитическият шахматист от кварталната кръчма.
Този човек знае: какво мисли Кремъл, какво ще направи НАТО,
защо всичко е „американски сценарий“.
Източници: ОРТ, RT, Россия24, Соловьов, Скабеева, Карбовски, Тошко от Стара Загора, един YouTube анализатор с микрофон за 12 лева, и братовчед му, който „разбира от служби“.
Той произнася: „Русия само си играе още“ дори когато икономиката ѝ пуши като стар Москвич през януари.
3. Православният цивилизационен воин
Тук Русия не е държава, а мистична крепост срещу: джендъри,либерали,Запада, Холивуд и кемтреилса.
Той вижда Москва като Трети Рим, въпреки че никога не е бил там, не говори руски, и би се шокирал от реалния живот в съвременен руски град.
4. Антизападният русофил
Това е човек, който не обича Русия толкова, колкото мрази: Америка, Брюксел, глобализма, ваксините, 5G, понякога и сферичната форма на Земята.
Русия за него е емоционален контрааргумент.
Ако Европа каже „добър ден“, той подозира колониален заговор.
5. Практичният български русофил
Най-честият вид.
Казва: „Русия е велика…докато: работи в Германия, децата му учат в Холандия, спестяванията са му в евро, а почивката — в Гърция.
Българският русофил често: мрази „чуждото влияние“, но защитава руската имперска политика с пламенността на PR агент. Той може да нарече другите „национални предатели“, докато буквално повтаря кремълските опорки. Това е като: да викаш „Свобода за България!“ с чужд мегафон.
Нашият русофил гледа новините за 9-ти май с физиономия на човек който лично е превзел Берлин през 1945-та.
Русофилът в България е особено културно-политическо явление — нещо средно между телевизионен коментатор и човек, който още вярва, че „Лада“ ще се върне на мода всеки момент.
УКРАЙНА
А когато стане дума за Украйна, в много случаи реакцията на българския русофил е такава, сякаш украинците лично са спрели тока на панелката и са скрили бурканите с компот.
Защо русофилите мразят Украйна?:
1. „Как така някой братски народ не слуша Москва?!“
В представите на твърдия русофил светът е подреден като стар соц гардероб: горе е Москва, по средата са „братските народи“,
а най-долу е Западът, който разваля дисциплината.
И изведнъж Украйна казва:
„Мерси, ама ще си решаваме сами.“
Това за русофила е все едно домоуправителят да чуе, че входът вече няма да събира пари за асансьор „по стар братски модел“.
2. Украйна разваля романтичната представа за Русия.
Много български русофили обичат не толкова реалната Русия, а Русия от: старите филми, съветските песни, казармени спомени, и онзи митичен свят, където всичко било „сигурно“.
Украйна вкарва неприятен въпрос:
„Ами ако проблемът не е в Запада?“
Това е много неудобно. Почти като някой да каже на човек с портрет на СССР в хола, че хладилникът „Мраз“ не е върхът на технологиите.
3. Пропагандата работи на принципа „който не е с нас, е фашист“. В част от руската пропаганда Украйна често е представяна като:„нацистка“,„марионетка“,„изкуствена държава“, или направо виновна за всичко след разпадането на СССР, включително вероятно и за лошата реколта от домати.
И понеже някои хора гледат телевизия така, както средновековен човек е слушал пророк, всяко повторение започва да звучи като абсолютна истина.
4. Украйна обърква схемата „Запад лош, Изток добър“
Русофилът обича ясни категории: НАТО = зло, Русия = духовност, Европа = упадък, а Западът всеки момент ще се разпадне, но мистериозно оцелява вече десетилетия.
Проблемът е, че милиони украинци казаха:
„Всъщност искаме Украйна и нормалното. Не искаме Русия.“
Това създава логически срив. Ако и друг славянски народ отвърне глава от русия, тогава какво става с теорията, че всички чакат да бъдат спасени от Кремъл?
5. Украйна показа, че „освободител“ и „освободен“ не значат едно и също
В българския русофилски фолклор Русия винаги влиза като спасител в кадър — с героична музика и бавен марш.
Украйна обаче каза:
„Ние това ‘освобождение’ не го искаме.“
И изведнъж сюжетът става сложен. А сложните сюжети са опасни за хора, които предпочитат историята да звучи като стар черно-бял филм с един добър и един лош.

P.S. Утре ще пусна втора част тъй като темата е изключително забавна Горенаписаното е на база мои лични наблюдения. "
_________________________________

Anti Zombie

[Mozo]

Уникално, браво

А какви лафове има, смял съм се от сърце Тъжното е, че това е още тема, която е на дневен ред в България

[Shaker]

То се вижда на изборите. Руската пропаганда е пропила навсякъде...

[Mozo]

Да, супер зле, и аз не вярвах, ама то било мнооого по-лошо, отколкото си мислехме

[Shaker]

Кратко напомняне как червената сган предаде златният резерв на България на СССР.

„На онези хитреци в София им се ще да седнат на нашата трапеза”, отбелязва с голяма доза жлъч през септември 1962 г., съветския лидер Никита Хрушчов.
Месец по-рано по време на визитата си в Москва, Тодор Живков излага пред приемника на Сталин идеята си за присъединяване на България към СССР като 16-та съветска република.
Три години по-рано режимът в София е във фалит, а Тато решава да решава да хариже на Москва златния резерв на България, с което всъщност започва нечувано национално предателство. Това разкриват секретни документи от архива на Министерския съвет и на Комисията по досиетата.
Върхушката в СССР потрива ръце и буквално задига златния ни резерв. До 1944 г. той е натрупан чрез емисии на монетарно и покупка на немонетарно злато. Този резерв никога не е бил ползван преди 9 септември. Дори след националните катастрофи през 1913 г. и 1918 г. тогавашните управници не са посмели да посегнат на резерва. С три отделни операции – през 1959, 1960 и 1964 г. 31 880 кг злато са предадени на СССР от тогавашния първи секретар на ЦК на БКП Тодор Живков и от председателя на Министерския съвет Антон Югов. Сред изнесеното тогава злато са били и отсечените през 1912 г., 5000 броя златни столевови монети с лика на цар Фердинанд.
През септември 1958 г. по предложение на министъра на финансите, Кирил Лазаров с постановление на МС „За евакуацията на ценностите на Българската народна банка и строеж на запасен трезор” с № 187/06.09.1958 г., е решено 24 000 кг злато и монети от резерва на БНБ да бъдат пренесени за съхранение в „Госбанк” – Москва.
Мотивът е скандален. Според заключението на специалисти от тогавашното МВР за сградата на Централното управление на БНБ, „тя не може да издържи пряко попадение на фугасна авиобомба от 250 кг, а така също и срещу ударна вълна на въздушен атомен взрив близо до сградата”.
Това гласи Доклад от министъра на финансите и държавния контрол Кирил Лазаров до председателя на Министерския съвет Антон Югов за евакуацията на ценностите на БНБ и строеж на запасен трезор от 28 август 1958 г.
Шокиращият текст се съдържа в „Сборник документи“ – том V на БНБ. През ноември 1958 г. БНБ и съветската държавна централна банка – „Госбанк”, подписват споразумение за съхраняване на златото. Евакуацията става с влак от София до съветския граничен пункт Унгени, където то е предадено на представителите на съветската банка. Операцията е извършена от 7 до 20 февруари 1959 г., като БНБ плаща на „Госбанк” и на съветския застраховател „Ингосстрах” за съхраняването и застраховането на кюлчета, които са оценени на 23 млн. долара. Така в съветските трезори попадат приблизително 21 847 кг българско злато.
„Госбанк” съобщава за приключването на операцията. По това време правителството на НРБ изпада в тежко финансово състояние, тъй като първият секретар на ЦК на КПСС Никита Хрушчов не разрешава отпускането на нови кредити за България, както и разсрочването на старите й задължения към съветските „Ойробанк” в Париж и „Москоу народный банк” в Лондон.
На 1 април 1960 г. финансовият министър Кирил Лазаров докладва на Политбюро на ЦК на БКП, че България не може да изпълнява задълженията си към чуждестранните кредитори и предлага златото в „Госбанк” да бъде продадено, а с валутата да бъдат погасени дълговете на страната.
Златните кюлчета били рафинирани в Новосибирск и продадени на четири партиди на борсите в Цюрих и Лондон по цени 35,1-35,12 долара за тройунция. С получените 22 738 255 долара са погасени задълженията на БНБ към съветските банки в Париж и Лондон.
През 1964 г. Българската външнотърговска банка прави поредна операция. Тя залага в „Москоу народный банк” Лондон 5 849 кг българско злато. То набързо е продадено, за да се покрият българските дългове. Само за една петилетка – от 1959 до 1964 г., от България са изнесени 31 880 кг злато.
Първият фалит на диктатурата е в края на 50-те години на миналия век. Икономическото състояние на НРБ е плачевно. Трябва да се плащат кредите, отпуснати от Москва, за изграждането на допотопна тежка индустрия по сталински образец. Има обаче и една скрита причина. Най-големият износ тогава е за Съветския съюз – основно електроника, машиностроене и приборостроене.
Само че той е на принципа доларите в преводни рубли, като последните са имагинерна парична единица, съществуваща само в разчетите и балансите. Година преди Десети ноември – за цялата 1988 г., електрониката има близо 60 млн. долара валутни приходи.
В същото време валутните разходи са внушителни – около 180 млн. долара или три пъти повече. Всъщност излиза, че бедна България е харизала 120 млн. долара косвено на СССР, който е внасял българска електроника на силно занижени цени, а страната ни е закупувала компонентите в щатска валута от Запада.
Една от причините за фиаското на българската икономика е именно пълната ѝ зависимост от СССР. Москва купува българските храни, тютюн и рудни концентрати два и половина пъти по-евтино в сравнение с цените, които налага при вноса на съветски нефт, става ясно от разискванията на пленума през 1963 г. „Нефтохим” – Бургас приема на 4 август 1963 г. първата партида съветски нефт, а на 2 септември е получен и първият български бензин. Още през същата 1963 г. страната ни започва да търси варианти за доставка на по-евтин нефт, защото съветският е по-скъп от този на международния пазар.
_______________________________
Блъф е, че сме печелили милиарди от реекспорта на нефт от СССР. През 1963-1964 г. алжирското черно злато например се продава за 15 долара на тон, с доставката до Бургас достига 17,6 долара. Документ от поверителния архив на „Нефтохим” сочи, че международната цена е $ 18 за тон, а Съветският съюз ни продава нефта по $ 23,6 за тон.
_______________________________
Тодор Живков много тънко играе на струната на интеграцията със СССР, която гали ухото на съветските лидери. Доскорошни сателити като Китай, Албания и Румъния вече късат пъпната връв с Кремъл. Първоначално Хрушчов одобрява самоинициативата на Живков и повдига само един въпрос – дали сливането ще стане под формата на федерация или конфедерация.
Тази реакция окрилява Тато и приближените му. Специално свиканият разширен пленум на ЦК на БКП на 4 декември 1963 г. решава НРБ да поеме курс към пълен отказ от формалния си национален суверенитет и поставя като крайна цел сливането със СССР. Участниците настояват, че дори няма нужда от референдум.
„Пленумът оценява като забележителна проява на патриотизъм и интернационализъм инициативата на другаря Тодор Живков да се издигне на качествено нова степен братската дружба и всестранното сътрудничество между нашата страна и Съветския съюз и да се създадат предпоставки за пълно обединяване на двете наши братски страни“, пише в крайното решение. То е прието единодушно и с бурни овации от всичките близо 200 членове и кандидат-членове на ЦК на БКП. Предателство е без аналог в световната история, смятат изследователи.
____________________________________
чрез "Велика България"

[Mozo]

страната ни започва да търси варианти за доставка на по-евтин нефт, защото съветският е по-скъп от този на международния пазар.
_______________________________
Блъф е, че сме печелили милиарди от реекспорта на нефт от СССР. През 1963-1964 г. алжирското черно злато например се продава за 15 долара на тон, с доставката до Бургас достига 17,6 долара. Документ от поверителния архив на „Нефтохим” сочи, че международната цена е $ 18 за тон, а Съветският съюз ни продава нефта по $ 23,6 за тон.

Както по времето на демокрацията правеха и с природния газ - на нас продаваха най-скъпо от цяла Европа. Ама били братушки, били сме братски народи и мислели за нас. Откъде го измислха въобще това, след като винаги са ни драли до кокал?

То е прието единодушно и с бурни овации от всичките близо 200 членове и кандидат-членове на ЦК на БКП. Предателство е без аналог в световната история, смятат изследователи.

Щом е за Русия - може. Сега никой не е тръгнал да ни анексира, но пък за сметка на това ватниците са отворили усти като за стотина - кой ни бил господар, как ни били вземали парите и пр. тъпотии, които нямат нищо общо с истината.

Относно златото не знам какво да кажа - знам, чел съм и всеки път ми призлява. Това показва колко некадърен е комунистическият режим и как всеки път стигат до дъното. Справка - която и комунистическа страна да погледнеш. Сега наливат милиарди в нас - крадяли ни парите. Преди ни вземат златото и ни карат да плащаме нечувани репарации - помагат ни. Комунистическа логика...

[Shaker]

Ватниците са необразовани и мозъците им са пропити с пропаганда. СССР/Русия винаги ни е смятала за роби и са държали винаги да сме тяхна губерня.
Отделно виж как Русия "купи" тези избори и то с пропаганда. Доста евтино излезе. Ако ГРОБ, ДПС, ПП/ДБ (БСП не ги броя за живи) ако не крадяха като разпрани, нямаше да се стигне до пълната победа на "Прогресивните".
Ако бяхме нормално мислещ народ, Русия нямаше да има никакво влияние тук. Тук даже съм мега съгласен с онзи русофил проф. Иво Христов, че 80% от българите са дебили...

[Mozo]

Така е, ние сме може би страната с най-силно изразена русофилия в Европа, отчайващо тъпи сме

[Mozo]

[Mozo]