Темата на голямата и малката Пандичка

[Kotkata68]

Панди, голяма сладурана ти е, а с украсата просто няма такава снимка

[pandachina]

Благодаря! Ами тя така жадно гледаше към герляндите, че просто нямаше начин да не я закича с тях.

[шони]

Колко хубаво бебеее! Разгледах почти всички снимки- страхотно!
Панди, да ти е живо и здраво!

[pandachina]

Много благодаря, Шони!

[Галина Ширлетова]

Амииииииииии, то си е нашето бебе и най-усмихнатото бузанче! И не може дане е много, много хубаво, също като мама Панди!

[Nibelung]

Aма наистина малко бебета са така засмяни и слънчеви като твоето.

[шони]

Това (може би) е наследствена черта.

[pandachina]

Колко сте мили всички! Благодаря ви за думите!
Шони, не съм съвсем сигурна, че е наследствена черта - и от двата рода има жизнерадостни представители, но чак толкова няма и никой не си спомня да е имало такова засмяно бебе в семейството. Може би усмивката й се дължи на това, че живее в пълна къща с хора и всички я закачаме и й се усмихваме. Тук вече се крие и рискът от разглезване, но се опитваме да не я глезотим много. Времето ще покаже доколко сме се справили.

[шони]

Усмихнато бебе = щастливо бебе. Голямата ни дъщеря се роди, когато с жена ми бяхме студенти последен курс(Благоевград). Отгледахме я в студентските общежития, а там имахме много приятели. Те редовно ни гостуваха, заради бебока, който винаги бе в ръцете им. Беше дебеличко бебе, но много стегнато. Проходи още преди да е навършила 9 месеца. Децата са радост, но и осъзната грижа и ако някой това не го е осъзнал, по- добре да не става родител. Панди,ти си красноречив пример за грижовен родител.

[pandachina]

Дете, проходило толкова рано рядко се случва и определено заслугата е в родителите до голяма степен. А родител като теб да изкаже толкова добра оценка за моите начинаещи родителски грижи е повече от ласкаещо за мен и за пореден път ти благодаря днес. Няма нищо на този свят, което да искам повече от това да отгледам детето си добре, да й дам здраве ( доколкото зависи от мен), щастие и добро възпитание.
Много съм съгласна с думите ти за осъзнатата отговорност - не го ли осъзнаваш, не можеш да бъдеш качествен родител. За съжаление бащата на Ема се оказа от този тип хора, не стига това, ами стовари и агресията си върху нея. Аз естествено веднага си я взех и бегом при нашите. Той чак сега, когато я загуби започна да осъзнава, че е сгрешил и тя му липсва. Говори ми за връщане обратно, но аз прощавах докато тормозеше психически мен ( а веднъж и физически докато бях бременна ), в момента, в който се прехвърли върху детето, реших, че нямада прощавам повече. Често се питам дали не сгерших, но си давам сметка, че откакто сме разделени, детето започна да се усмихва, а щом го види, плаче. Значи постъпих правилно. Ако повече родители, търпящи насилие ( независимо мъже или жени) събираха смелост да си отидат и спестят на децата си подобни сцени, щеше да има повече усмихнати бебета. Това е личното ми мнение. Не претендирам да съм права.
И понеже вече си развързах езика и споделих много лична информация, използам случая да благодаря на всички каминчета, които ме подкрепиха и ми дадоха сили да взема това решение докато все още се колебаех. Няма да изброявам имена от страх да не пропусна някого. Благодаря и на всички останали, които бяха до мен във виртуалното пространство в момента, в който аз си опаковах багажа. Вие не знаехте какво се случва, само бях споменала, че е съдбовна крачка, но въпреки информационното затъмнение, застанахте до мен. Приятели от Камината, всички до един сте безценни. Много е точно това име "Камината", защото тук има топлина, има уют, има подкрепа и сплотеност точно както е пред семейното огнище и дори понякога да прехвърчат искри, предизвикани от сблъсък на различни позиции, те само разпалват огън в камината и всички скоро отново се греем заедно на него. Благодаря, че ви има! И простете, ако се получи твърде патетично. Само споделих мисли...

[Mozo]

Естествено, че ще те подкрепим, това не би трябвало да те учудва. Най-радостното е, че си взела правилното решение и всичко е наред

[Льо]

Естествено, че ще те подкрепим, това не би трябвало да те учудва. Най-радостното е, че си взела правилното решение и всичко е наред

[шони]

Най- лесно ми е да кажа, че те подкрепям, но и не съвсем. Всеки медал има две страни. Трябва да знаеш,а виждам - ти си доста начетена, че след като една жена стане майка, несъзнателно се променя. Този тънък момент не убягва при нас, мъжете. И повечето започват да ревнуват от детето. Други мъже пък, в желанието си да имат наследник, и след като това не се случи, правят същите нелепи грешки като твоя партньор. Трети пък реагират така, след професионални неудачи, безпаричие или злополучни игри на хазарт. Мога още да изреждам, но не виждам смисъл. Постъпките и на двама ви ви издават, че не сте били достатъчно подготвени за промените, които неминуемо настъпват с идването на бебето.
Грях е , че е посегнал на майката на бъдещото си дете и ако разсъждава, съвестта ще почне да го гризе и с времето ще омекне и помъдрее, а разкайва ли се, значи все още има шанс. В този случай той е посегнал сам на себе си, като самоубийците.
Помни: едно дете има нужда на първо място от майка, но и от баща и един ден то ще задава напълно резонно своите въпроси.
Помни : "с мама и тате до море, с мъж и през море!". Това, че детето плаче при вида му не е показател, просто непознат за него човек, въпреки че децата много усещат аурата около всеки човек.
Помни: трезвата преценка се прави навреме, след това гледай да спасиш каквото е останало. Получила си дълбоки рани, но с вяра в доброто, търпение и разум, нещата ще се оправят. Приеми го като едно от многото житейски предизвикателства, които всеки от нас трябва да преодолее.

[pandachina]

Шони, има много мъдрост в думите ти и оценявам искреността. Истината е, че до това решение ме доведе поредица от събития. Споделеното с вас е само 1 / 10 част от всичко. И да, не бяхме подготвени. По-точно не бяхме подготвени да бъдем родители заедно. Аз, отделно от него, имах пълната физическа и психическа зрялост за тази отговорност и си я поех. От негова страна не беше точно така и си пролича още в момента, в който се появиха двете чертички на теста - толкова унил не го бях виждала никога, въпреки че той ме убеждаваше, че е време да спрем да "се пазим". Знаех, че може всеки от двама ни да се депресира от тази промяна, приех го и продължих да стоя плътно до него, да го обичам и обгрижвам. Но започнаха да се случват куп събития, които няма да изреждам и които ми подсказваха, че съм избързала в избора си за баща на детето, което жадувах да имам от години. И така се стигна до тук. И двамата допуснахме грешки, надявам се детето ми да не страда от този факт. Междувременно не съм го спряла да я вижда, но той е този, който не се появява на повечето срещи. А тя не плаче от непознати, дори им се смее, срещам я и с други хора, но само на него реагира с плач. Когато стане достатъчно голяма, за да може да изрази желанията си с думи, сама ще реши дали да го вижда. До тогава ще я срещам с него. А и той не е лош човек, има много добродетели, но зад тях се крият и доста подмолност и неправилно насочена агресия. Няма да се върна при него, но ще се радвам, ако установи здрава връзка с детето ( а това може да се случи и без да живеем заедно, имам примери пред себе си ). Никога няма да забравя грозните сцени, в които отмъщаваше на дъщеричката ни за своята нерадостна съдба, няма да му ги простя, но ако видя, че е способен да се държи нормално с нея, може би след години ще му позволя да я вижда насаме. Дотогава съм длъжна да закрилям детето си, пък дори и от собствения й баща. Прав си - съзнанието ми е променено и в действията си се ръководя предимно от майчиния инстинкт и ( надявам се здравия) разум, емоциите вече са на заден план, а преди да забременея се ръководех главно от емоциите си, които не ме доведоха до мечтания живот, но поне ме научиха, че са нож с две остриета.
Не пиша този пост, за да се оправдавам или да хленча. Не смятам, че има за какво да се оправдавам, а решенията са си мои, така че няма и защо да хленча и да се оплаквам. Просто водя откровен разговор с приятели и се радвам, че получавам искрено мнение, защото никога не съм обичала да ми казват това, което си мислят, че искам да чуя. И не го пиша с очакването да получа още коментари, освен ако няма желаеши да кажат нещо. Може би не е редно да занимавам с тази тема всички, но пък който не желае, не е нужно да чете.

[Nibelung]

Панда, по-лошо от подмолни, подли хора няма. Сори, ама как успявате все такива да харесвате ?