Икономически и валутен съюз

[Mozo]

МЕЖДУНАРОДНО ВИСШЕ БИЗНЕС УЧИЛИЩЕ
Ботевград
Дистанционно обучение



КУРСОВА РАБОТА
по

Европейска икономическа интеграция


Тема:Икономически и валутен съюз на ЕС





Изготвил: Проверил:
Елисавета Любомирова Байчева доц.В.Христов
Фак.N:7941
III курс

София
15.12.2008г.

Икономически и валутен съюз (ИВС) на Европейския съюз (ЕС)


Общността вече предприе много опити за по-задълбочена валутна интеграция. Планът Вернер за създаване на ИВС през 70-те години на 20в.се проваля заради липсваща готовност за интеграция, както и поради различните икономически представи в държавите-участнички. Така наречените монетаристи начело с Франция поставят в центъра фиксирането на постоянна валута и разчитат на засмукващо действие на една възможно най-скорошна обща валутна единица с оглед по-нататъшното развитие на общата икономическа и конюнктурна политика. Противно на тях групираните около немската позиция икономисти се ориентират към целта на възможно най-висока парична стабилност и освен това се примиряват с възможността за намаляване на икономическия растеж като последица. Според тяхната теория едва след постигане на приблизително еднакво ниски инфлационни показатели би имало смисъл дълготрайното сближаване на валутите. Вследствие на това се стигна до прагматични опити за ограничаване на рисковете от обменните курсове в рамките на първата валутна "змия" (1972 г.), както и в Европейската валутна система (ЕВС, 1979 г.). Междувременно отложената цел за създаване на ИВС излиза отново на дневен ред, когато е създадена необходимата база за това със задълбочаването на интеграционното обвързване, обозримото завършване на вътрешния пазар, както и сближаването на икономико-политическите концепции от средата на 80-те години.
Разпоредбите на Договора за европейската общност се базират в широка степен на представите в Доклада Делор. Представеният през април 1989 г. доклад на експертна група с участието на шефовете на Националната емисионна банка предвижда преминаването към ИВС на три етапа.Още същата година Европейският съвет от Мадрид взима решение за започване на първия етап и договореност да се свика до края на 1990 г. една междуправителствена конференция.Реализацията на Икономическия и валутен съюз протича както следва:
Първи етап: Започва от 1 юли 1990 год. и позволява да се постигне създаването на Единната финансова зона чрез либерализацията на движението на капитали от юли 1990 год. и изграждането на Единния вътрешен пазар до началото на 1993 год.Сравнително продължителен десетгодишен период на валутна стабилност в рамките на европейския обменен механизъм предшества договарянето на етапите за изграждане на икономическия и валутен съюз. Впоследствие обаче се развиват някои процеси, които създават напрежение в европейската валутна система. За да контролира инфлацията, обединена Германия трябва да поддържа високи лихвени проценти. Като резултат се появяват спекулации срещу другите валути в обменния механизъм; Италия и Великобритания го напускат през септември 1992 год., девалвират и други слаби валути; появява се натиск върху френския франк, който е преодолян с помощта на общи действия на централните банки на Франция и Германия. През юли 1993 год. се стига до съществена промяна в границите на колебание на валутите в обменния механизъм - те са разширени от +/-2,25% на +/-15%. Това естествено предизвиква колебания дали ще бъдат спазени сроковете за създаване на икономическия и валутен съюз. Обменният механизъм постепенно се стабилизира и през 1996 год. всички валути се връщат към първоначалните граници на колебание от +/- 2,25%.
Втори етап: Започва от януари 1994 год., въпреки дълбочината на валутната криза от 1992-1993 год. и разстройването на функциониращите механизми на Европейската валутна система, с подписването на Договора за Европейския съюз ( Договор от Маастрихт) и ратифицирането му на 1 ноември 1993 г. е взето решение за създаването на ИВС с международноправна сила. Валидна за цялата Общност валутна единица задълбочава общия вътрешен пазар и има за цел да укрепне в международен аспект икономическата тежест на Съюза. През 1995 г. на Европейския съюз в Мадрит страните членки приемат единодушно названието “евро”.Според Договора от Маастрихт обменните курсове на държавите-участнички в ИВС, ще бъдат неотменимо определени от 1 януари 1999 г. Техните национални валути след това ще бъдат само израз на общата валута, която според текста на Договора трябва веднага след това бързо да бъде въведена.
Създава се Европейският валутен институт /European Monetary Institute - EMI/ със седалище Франкфурт, който поема функциите и на Европейския фонд за валутно сътрудничество на Европейската валутна система. Той няма контролиращи функции по отношение на паричното предлагане, но има за цел да координира усилията на страните-членки в областта на паричната политика за постигане на конвергентни критерии /convergency criteria/, определени в Договора от Маастрихт. Започва се цялостна подготовка за институционалните промени, които ще налага евентуалното провеждане на обща парична политика и въвеждане на общата валута евро на следващия етап.
Третия етап започва от 01.01.1999 год. Според решение на Европейския съвет от 3 май 1998 год. единадесет държави-членки на Съюза започват реализацията на целите на преход към обща парична политика и преход към въвеждане на общата валута - еврото. Четири страни-членки остават извън Икономическия и валутен съюз. Великобритания и Дания не изразяват готовност за участие в Икономическия и валутен съюз. Гърция и Швеция не са постигнали съответствие с критериите от Маастрихт. Валутните курсове на 11-те страни се фиксират към еврото от 31.12.1998 год. и то се въвежда като обща валута в ролята на паричен стандарт, който заменя 11 национални валути. Отговорността за паричната политика на 11-те страни-членки се поема от Европейската централна банка. Държавите-членки остават отговорни за бюджетната си политика и за поддържането й по показатели в състояние, което е съвместимо с изискванията на критериите от Маастрихт.
По-късно през 2001г. Гърция се присъединява към Еврозоната и става дванадесетата страна в която еврото е официална валута.

Целият материал: