Хрвойе Стоич: Не еврото, а надуването на заплатите в публичния сектор е истинската опасност

[Mozo]

С влизането в еврозоната и в Шенген фирмите ви ще са изложени още по-силно на конкуренция, казва главният икономист на Асоциацията на работодателите в Хърватия

- Господин Стоич, как се случи така, че Хърватия прие еврото на 1 януари 2023 г. - точно в момента, в който световната и европейската икономика бяха в цикъл на висока инфлация? Нямаше ли възможност да се отложи преминаването към новата валута с година-две?

- Хърватия започна процеса по присъединяване към еврозоната още през 2017 г. Ние минахме успешно фискалната консолидация още преди пандемията. Уредихме бюджетния дефицит и публичния дълг, вместихме показателите си в рамките на Маастрихтските критерии и нямаше как да спрем процеса само защото е дошла пандемията или е започнала войната в Украйна. Беше логично да приключим през 2022 г. и ние приключихме.

България също щеше да влезе тогава в еврозоната, но мисля, че вие получихте тези забележки в банковия сектор и това ви забави донякъде.

Трябва да ви кажа, че когато отлагате нещо с бюрокрацията на ЕС, рискувате след това да получите още повече забележки в бъдеще. Така че приемането на Хърватия в еврозоната си беше една рискова награда.

- А какво беше точното въздействие на преминаването към новата валута върху инфлационните процеси? Питам ви, защото у нас противниците на еврото непрекъснато даваха примери с колко е поскъпнало едно или друго в Хърватия точно през 2023 г.

- Този въпрос ви помага да си отговорите на предишния. Ефектът от приемането на еврото върху цените беше приблизително 0,4 процентни пункта, т.е. под един процент.

През първите три или четири месеца след приемането на еврото следяхме много отблизо и задълбочено месечната динамика на цените и инфлацията беше по-висока от средната за еврозоната. Това само по себе си доказва, че приемането на еврото не е основната причина за покачването на цените. Инфлацията в един момент беше двуцифрена, а смяната на валутата добавяше само 0,4 процентни пункта.

Знам, че е много трудно да се обясни това на по-широка аудитория, защото и аз виждах, че цените се покачват. Но в същото време знам много добре, че в Хърватия има ниска производителност на труда. И когато добавите силния ръст на заплатите особено в публичния сектор, нещата в един момент експлодират.

Веднага след като получихме положително становище от Еврогрупата, че Хърватия ще се присъедини към еврозоната, нашето правителство започна да увеличава разходите за заплати в публичния сектор. А частният сектор само последва примера, защото липсата на кадри провокира вдигането на заплатите, и то такова, което значително надхвърля ръста на производителността на труда. В такъв случай неминуемо получавате още по-висока инфлация, просто няма друг начин.

- Вие май ми казвате, че хърватската икономика има същия структурен проблем като българската.

- Много източноевропейски икономики, включително Хърватия, а и България, имат относително ниска производителност на труда. Не можем да се сравняваме с германските компании, особено с по-големите и силните. Те са в състояние значително да увеличат производството си и да създадат по-висока добавена стойност. Могат много по-лесно да олекотят инфлационния натиск просто защото са по-гъвкави.

https://www.24chasa.bg/mneniya/article/21688058

[Mozo]

Тоя нищо не разбира, да пита ватниците, те ще му обяснят! Не на еврото, искаме Путин да ни нападне и да ни вземе в Русия!