Асен Александров: Защо в 7-и клас знаят устройството на митохондриите, а не как да разчетат кръвен тест

[Mozo]

Ние сме вманиачени във “верния отговор”. Тестовете с ограждане на буквички са за касови апарати, не за хора, казва председателят на Сдружението на директорите в системата на средното образование

Още акценти от интервюто:

Ако хиляди ученици подадат жалби след матурите, детето чака решение, а университетските места се запълват
Виждаме епидемия от тревожност и депресия сред тийнейджърите. Те живеят в свят на филтрирани лица и изкривена реалност
Не бива телефонът да се прибира от страх от наказание, а защото часът е по-интересен от TikTok
Не говорим за това да учим децата да палят свещи. Говорим за концепции като милосърдие, прошка, честност

- Г-н Александров, родители излязоха с петиция от програмата за началния курс да се премахнат чуждите автори и да се учат само български творби. Какво мислите за това?

- Петицията стъпва върху разбираема тревога - че в най-ранните години децата трябва да изградят връзка с българския език, литература и идентичност. Това е напълно основателно. Проблемът е, че оттам нататък се стига до крайност – пълно премахване на чуждите произведения.

Истината е, че децата спокойно могат да четат и Иван Вазов, и Ханс Кристиан Андерсен, без това да разклаща идентичността им. По-скоро обратното - разширява им хоризонта. Образованието не е избор “или–или”, а търсене на баланс.

Тонът на петицията също пречи на смисления разговор – когато се говори за “заплаха за националната сигурност”, аргументите започват да звучат повече емоционално, отколкото педагогически.

Ако има проблем, той не е в това, че има чужди автори, а дали подборът е качествен и дали българската литература има достатъчно силно присъствие. Решението не е да затворим вратата към света, а да подредим по-добре собствения си дом.

https://www.24chasa.bg/mneniya/article/22751209