ИПИ: Регулирана “справедливост” и диктуване на цени – далеч отвъд “немския модел”

[Mozo]

В последните дни управляващите представят предложените от тях законодателни мерки за „овладяване на цените“ като реплика на „немския модел“. Фокусът е най-вече в промените в Закона за защита на конкуренцията – по отношение на съвместното господстващо положение и прекомерно високите цени, както и нелоялните търговски практики. Макар законопроектът да не визира конкретен сектор, публичната комуникация на правителството, в т.ч. заиграването с „немския модел“ и нарочната среща с представители на търговските вериги, категорично показва, че това са текстове писани конкретно за големите играчи в търговията на дребно.
Регулирана „справедливост“ в търговските отношения

Германският модел не съдържа толкова широк и детайлен списък от ex ante забрани, нито въвежда общ контрол върху търговската „справедливост“ в отношенията между доставчици и търговци. Вместо това се разчита основно на икономически анализ, оценка на пазарната сила и конкретните ефекти върху конкуренцията. Предложените текстове в България влизат в огромен детайл, като регулират редица търговски взаимоотношение и ги вкарват в рамката на „нелоялни търговски практики“ (над 30 в проекта на правителството).

Пример в тази посока са изключително подробните текстове за промоциите и собствените марки, които по същество забраняват текущата практика на отделни играчи на пазара да предлагат стоки на по-ниска цена. Забраните под шапката на „нелоялни търговски практики“ ще доведат до ограничения на промоциите и на предлагането на собствените марки на веригите, което означава по-малко избор и по-високи цени. По същество това е мярка, която не помага на потребителите, а фаворизира (изкуствено) избрани родни производители.

Предложеният български режим значително надхвърля германския модел, като съчетава широки и неопределени правни понятия с изключително детайлизиране на практиките и тежки санкции до 10% от общия оборот. Припомняме, че с последните промени в Закона за защита на конкуренцията (приети в края на 2025 г.) нелоялните търговски практики бяха приравнени (като тежест на глобата) на традиционните нарушения в конкурентното право – картели, злоупотреба с господстващо положение, нелоялн конкуренция и т.н. По този начин спор с конкретен доставчик – на тема промоции, плащане и прочее, вече може да доведе до санкция сякаш е разкрит картел. Това само по себе си е огромен проблем (поради видима несъразмерност), но с увеличението на списъка на нелоялните търговски практики, вече отива в съвсем други измерения.

https://www.24chasa.bg/biznes/article/22925001