Учени и поет съхраниха стихотворение в ДНК на почти безсмъртна бактерия (и тя написа същото)

[Mozo]

Гръцкият лекар и философ Хипократ някога е размишлявал, че „животът е кратък, а изкуството е дълго“. Сега поет и инженер са пренесли това убеждение в генетичния код на един от най-издръжливите организми на Земята.

Кристиан Бьок, канадски поет, известен с експериментални произведения, и Лидия Контрерас, химически инженер в Тексаския университет в Остин, буквално са вградили стихотворение в ДНК-то на Deinococcus radiodurans, микроб, толкова устойчив, че е наречен Конан бактерията. Този екстремофил може да оцелее при интензивна радиация, дълбоко замразяване и вакуума на Космоса. При благоприятни условия с нисък стрес D. radiodurans теоретично би могъл да оцелее в геоложки времеви рамки, което го прави практически безсмъртен по човешките стандарти.

Също така, когато микробът „чете“ стихотворението, бактерията реагира, като произвежда протеин, който кодира второ, допълващо стихотворение – и свети в червено, докато го прави.



Жива библиотека, в 25 години процес на създаване

Проектът е част от десетилетното начинание на Бьок, „Ксенотекстът“, което изследва идеята за поезията като биологичен артефакт. Последната му книга, „Ксенотекстът: Книга 2“, е кулминацията на 25 години изследвания, проби и грешки.

„Създали сме много малко неща, които биха могли да надживеят Слънцето – казва Бьок. – Този артефакт е жест, начин да покажем, че евентуално бихме могли да изградим технология, която би могла да запази посланията през целия живот на Земята, заздравявайки нашето културно наследство срещу планетарни бедствия, които биха могли да унищожат нашата цивилизация.“

През 2015 г. „Ксенотекстът: Книга 1“ дебютира със стихотворение, кодирано в крехка бактерия, но истинската цел на Бьок била D. radiodurans – микроб, достатъчно издръжлив, за да оцелее при условия, смъртоносни за почти целия друг живот.

https://www.actualno.com/interest/uchen ... 83297.html