Българинът, който измисли 1300-годишната, работил за IBM

[Mozo]

Съвсем млад през 60-те прави дипломна работа, за да подобри организацията в управлението на "Балканкар", повишавайки ефективността на компютърния център - с комплекс от 4 паралелно работещи процесора с обща памет

Историята на Дочо Шипковенски е наситена с толкова необясними обрати, че не само озадачава, а и чупи на парчета всички познати шаблони от соцепохата.

През 1962 г. по времето на Кубинската криза, в онова наситено с напрежение време, когато двете суперсили САЩ и СССР са пред ядрена война, той отбива военната си служба във флота като моряк.

"Тогава ми хрумна да направя планшет, който да определя курса и скоростта на кораба-мишена, защото това е изключително важно за катерите, изстрелващи торпедата си – спомня си Дочо Шипковенски. – Започнах да чета книги по кибернетика и предложих рационализацията на командира на дивизиона. Разбира се, той веднага ме освободи, за да работя по проекта, който би подобрил точността. Чертаех денонощно, учех и когато бях готов, представих идеята пред флота, след което ръководството изпрати документацията в Ленинград (днешен Санкт Петербург) във флотския ТИС. Няколко месеца по-късно бях първият моряк рационализатор, награден с 800 лв. за повишаване боеспособността на дивизион торпедни катери с 40%." Според него именно това довело до модернизиране на българския флот с нови ракетни катери, снабдени с електроника и изчислители.

Оттам нататък бъдещето му изглежда по-ясно. Заедно с радиоинженерството той завършва и електроника със специалност "Изчислителни машини".

"Започнах работа в "Балканкар", където тъкмо въвеждаха компютъра IBM 1460 – разказва Дочо Шипковенски. – Когато чуха, че завършвам изчислителни машини, ме поканиха да стана началник на машинната зала. Беше ми безкрайно интересно и ми хрумна, че мога да подобря организацията в управлението на "Балканкар", като повиша ефективността на компютърния център - с комплекс от 4 паралелно работещи процесора с обща памет и операционна система. Избрах тази тема за дипломната ми работа, което изискваше много, много труд. Закъснях с предаването и тя бе анулирана – готова дипломна работа." Наложило се да му възстановяват темата, но в онези времена това било невъзможно без санкцията на учен от ранга на акад. Ангел Балевски. Самият той бил 12 години ректор на Техническия университет – София, и в продължение на 20 г. оглавявал БАН до 1988 г. По една случайност изтъкнатият академик познавал Дочо Шипковенски, защото в Троян Балевски бил любимият ученик на дядо му Христо.

"Прие ме в дома си и когато видя дипломата ми, само каза: "Защитавай я!", спомня си Дочо Шипковенски. Той тъкмо подвързвал дипломната си работа, когато излязъл новият по-мощен компютър на IBM 370.

"Оказа се, че с американските колеги сме работили в една и съща посока – от десетте им нови инструкции аз вече бях предложил осем – спомня си инженерът. – Включително бях лансирал идеята за бъдещо ползване на невронна памет, защото виждах накъде отиват нещата." Отдадеността на българина не останала незабелязана от шефовете в IBM, където били доста впечатлени от факта, че той съвсем сам е стигнал до рационализации в протокола за работа на процесорите, които били много близки до тези на топспециалистите в концерна.

https://www.24chasa.bg/ozhivlenie/article/21786685