България е последна в света по трансплантации, а 900 българи чакат нов бъбрек

[Mozo]

Чрез стратегическо партньорство с ERA нефрологията у нас получава достъп до всички европейски ресурси и обучение, казват проф. Борис Богов и д-р Румен Филев
Имаме най-скъпите терапии, но губим евтините и ефикасни лекарства
В Европа около 9% от населението страда от хронично бъбречно заболяване, у нас са между 12 и 14 процента
Правилата за бъбречно здраве са прости, но често пренебрегвани: здравословна храна, избягване на висопротеинови диети, прием на поне 2 л вода дневно и задължителен профилактичен преглед веднъж годишно. Не се поддавайте на митове – бирата не "лекува" бъбреците

- Проф. Богов, д-р Филев, в последните месеци нефролози и пациенти с бъбречни заболявания споделят една медицинска новина като много важна - за първи път в България се въвеждат отделни МКБ-кодове за различните стадии на хроничното бъбречно заболяване (ХБЗ). Защо тези кодове са толкова важни?

Проф. Богов: Това е изключително важно, защото досега в България работехме само с два кода за ХБЗ, които описваха само напредналите стадии на болестта.

Ранните етапи оставаха "невидими" за системата. Новата класификация (от N18.1 до N18.5) ни позволява да разграничим петте стадия на заболяването. А целта е ясна:

ранна превенция, профилактика и нефропротективна терапия, за да отдалечим максимално във времето нуждата от диализа или трансплантация

Вече шест европейски държави работят по този модел, базиран на препоръките на KDIGO от 2012 г.

- Каква е конкретната полза за пациента от тази административна промяна?

Проф. Богов: Тя задължава личните лекари да изследват активно рисковите групи – хора с диабет, хипертония, метаболитен синдром или фамилна обремененост. Веднъж годишно те трябва да проверяват серумния креатинин с изчисляване на скорост на гломерована филтрация и така нареченото албумин-креатинин отношение в урината.

Ако се открият отклонения в стадии 1, 2 или 3, пациентът се проследява в доболничната помощ, а при преминаване в стадии 4 и 5 задължително се насочва към специалист нефролог. Това ново проследяване е в полза на пациентите и е съвместна победа за Българския лекарски съюз, пациентски организации в лицето на адвокат Христина Николова, Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса и Асоциацията на общопрактикуващите лекари в България.

На експертно ниво беше ангажирана Българска нефрологична асоциация (БНА) - една от най-младите асоциации у нас. Тя бе учредена през октомври 2024 г., но за този кратък период се наложи в страната като активна в много направления. Вече има 100 официални членове, а нефролозите в България са около 250. Благодарение на БНА за първи път в България вече е в колаборация с европейските структури, с Европейската бъбречна асоциация (ERA).

- Къде се намира България спрямо Европа по отношение на бъбречните заболявания?

Проф. Богов: Статистиката е тревожна. В Европа около 9% от населението страда от хронично бъбречно заболяване, докато у нас по наши оценки този процент е между 12 и 14% .

В европейския регистър 22% от хората на диализа са там заради захарен диабет, а 14% – заради хипертония. За съжаление, у нас българинът често не познава личния си лекар и не ходи на профилактични прегледи, което води до откриване на заболяването в много напреднал етап.

https://www.24chasa.bg/zdrave/article/22677054