“Никога не забравяйте, че животът е като сън, ограничавайте привързаността и неприязънта си. Учете се на добронамереност към всички същества. Обичайте и съчувствайте, независимо какво ви правят другите. Това което ви правят, не би имало никакво значение, ако гледате на него като на сън. Цялата работа е по време на този сън да имате положителни намерения. Това е най-същественото. Това е истинската духовност.”
“...Макар добрите преживявания понякога да са полезни ориентири по пътя към реализацията, те също така могат да бъдат и капани, ако се появи привързаност. Трябва да отидеш отвъд тях, за да потърсиш по-стабилна основа.”
“Най-революционната идея на будизма е, че животът и смъртта са в ума и никъде другаде. Умът се смята за универсална основа на всички преживявания – създател на щастието и създател на страданието, създател на това, което наричаме живот, и това, което наричаме смърт.
Умът има много аспекти, но два от тях изпъкват особено силно. Първият е обикновеният ум, наричан на тибетски сем. И така сем е умът, който мисли, крои планове, желае, манипулира, който избухва в гняв, който създава и се потапя във вълни от отрицателни емоции и мисли...Обикновеният ум е непрекъснато променяща се и неизбежна плячка за външните влияния, за навиците и условностите; учителите го сравняват с пламък на запалена свещ, поставена на прага на пътната врата. Той е уязвим за всички ветрове според обстоятелствата.
Погледнат от един ъгъл сем е трепкащ, непостоянен, вкопчващ се и непрекъснато интересуващ се от чуждите работи, а енергията му се изразходва, за да проектира себе си навън. ... Погледнат от друг ъгъл обаче, обикновеният ум притежава една фалшива стабилност – удобна самозащитна инерция, подобно на камък спокойствие, съставено от вкоренени навици.
Освен това съществува и същинската природа на ума, неговата най-съкровена същност, която е неподвластна на смъртта и промените. Понастоящем тя е скрита в собствения ни ум – в нашия сем, обвита и обгърната от потока на нашите мисли и чувства. ...в момент на вдъхновение, можем да зърнем природата на ума. Това “зърване” може да е различно по дълбочина и продължителност, но при всички случаи ще ни донесе известно просветление, разбиране и свобода. Това е така, защото природата на ума е самият корен на разбирането. На тибетски ние наричаме това Ригпа - първично, чисто и непроменящо се осъзнаване, което в същото време е интелигентно, осведомено, лъчисто и винаги будно.”
“Буда” обаче има много по-дълбок смисъл. Това означава човек, всеки човек, който напълно се е събудил от неведението и е открил огромния си потенциал за мъдростта. Буда е този, който е довел до окончателен край страданията и мъките и е открил вечните и безсмъртни щастие и духовен мир.
Книга за живота и смъртта
дали можем като едни човечета и егоисти понякога-да го направим-за да сме щастливи 
Трябва да я потърся.