Странна история

[kanton]

От както се помня все се ражда по някой и друг гении,от не запомнящите ми се години вече не помня колко са те 1000 ли бяха повече ли не зная,но да оставя моите години настрана.Ще ви разкажа една странна история.

София не беше голям град,но имаше много добри люде разбрани хора и за това я направиха нея за столица на Българското царство.Взеха да се стичат много заможни господа,занаятчии,майстори,артисти,певци и музиканти и така нататък.Мошеници прииждаха на талази,кой къде не успял да измами или ограби идваха в столицата хем на гурбет хем на банкет и за съжаление никой не си тръгваше с празни ръце.Едни със честен труд изкарали някакви пари,други със измама,но всички те си тръгваха със богати спомени и големи дарове от големия град.На изпроводяк на изхода на София все се навърташе един музикант със любимата си цигулка и им отсвирваше по една тъжна мелодия за да не забравят красивата столица на Българското царство.

Цигуларят със дарбата си завладяваше човешката душа,като често изнасяше по някой и друг мини концерт за своята си прехрана.След дълго скитане из махалите на града,на една от неговите музикални изяви,видя едно красиво момиче вперило големите си черни,кат маслини очи.Доближи се до нея и тихо засвири любимата си съблазнителна мелодия,


"Цигулка свири
душа отваря
вселената проговаря
умът онемява
любовта напира
усмивка изгрява..."

Цигуларят я попита,
може ли моме хубава песен да запееш,
певица да станеш,
на тази цигулка.
-мога отвърна момата,като запя,цигуларя онемя,окопити се набързо и поде ритъма на нейната песен.Пилците по дърветата млъкнаха,мегдана на махалата се изпълни със хора,мало и голямо хукна нататък да чуят цигулар как свири и певица как пее.Много песни изпяха,голям купон стана.Мълвата бързо се разнесе,от всички махали ги канеха за сватби и кръштенета,по празници все агнета колеха и на трапеза ги канеха.Натрупаха парички и жълтички,къщичка си купиха покрив да си имат,дечица да си отгледат и аха да заживеят мирно и щастливо.
Нештеш ли обаче певицата се разхубави повече от това което бе сякаш цялата вселена и се усмихваше и я приветстваше че ще става Майка.След известно време се роди първата и рожба,тя много мисли как да нарече детето си,макар да се съветваше със мъжа си все и се въртеше една и съща мисъл във главата,но името бе на велик гении от музикалният бранш и това много я възпираше.След дълги терзания и борби във душата,тя нарече първородният си син Мо/съкратено от Моцарт/.
Детето израсна,запленено от цигулката и песните на неговите родители.Като навърши три години се престраши и взе на баща си цигулката,обърна я като мандулина,със малките си пръсти изсвири кратка мелодия във стил мелодичен Рок.През това време майка му готвеше нещо на печката и като се заслуша онемя от възторг.Но във главата на малкият Мо,не бе само музиката,имаше собствени мечти и мелодии,които не бяха чувани до тогава.Цигуларят бързо осъзна че вече няма да са дует а ще са трио и ще падат повече жълтички във тяхната кесия.веднага заведе малкият Мо във един магазин за музикални инструменти и Го остави сам да си избере неговият,след което направи поръчка за по малък модел.Не след дълго музикалният инструмент-наречен Китара пристигна.Бащата взе пакета и го поднесе на синът си.Малчугана отвори куфара и очите му засияха от радост.Засвири нежна мелодия за благодарност на своите родители.След много опити напаснаха неговият стил към техният,като изнасяха много концерти навсякъде из големият град.На младият Мо,все нещо не му достигаше,имаше всичко,но все имаше нещо което му куцаше.Със напредването на живота,за столицата всичко се променяше главоломно и беше много трудно да се държиш на гребена на вълната.След дълго премисляне Той реши да направи нещо за всички хора.Гледаше втренчено монитора на компютъра си и изведнъж свежа мисъл озари неговото съзнание.Разрови се във интернета,разбута приятели,достигайки до желаната цел,направи си сайт,за да е модерен.
Замисли се как да го нарече,трябваше да бъде със име,което хем да привлича,но и да не дава мира на хората да си тръгват от неговият сайт.
Във една зимна вечер,бяха събрани неговото семейство и приятели,може би честваха някаква годишнина,замислен Той се отдръпна настрана,загледан във стайната камина,една искрица хвръкна и го жегна по ръката.Възнегодува в първият момент но това бе поканата на вселената,така и в последствие нарече своя сайт.

КАМИНАТА-ела си у дома

[Mozo]

Ехааа, легенда за мен и камината Благодаря, мистър Кантон