А.Ахматова

[Дамян Гочев]

И когда друг друга проклинали
В страсти, раскаленной добела,
Оба мы еще не понимали,
Как земля для двух людей мала,
И, что память яростная мучит,
Пытка сильных - огненный недуг! -
И в ночи бездонной сердце учит
Спрашивать: о, где ушедший друг?
А когда, сквозь волны фимиама,
Хор гремит, ликуя и грозя,
Смотрят в душу строго и упрямо
Те же неизбежные глаза.

А.Ахматова

следва моят превод

И когато другар другаря проклина
в страст, разкалена до бяла пяна,
И ние, все още неосъзнали,
как земята - малка е за двама?
И как паметта яростно ни мъчи,
в жарка скръб - изтезания силни!
И в нощ бездънна сърцето учи,
пита: O, къде приятелят замина?
А когато чрез вълните на тамяна,
песнопение гърми, ликува грозно,
гледам в душата строго, прямо
с тези, неизбежните очи.

[Mozo]

Екстра е станало