Тя

[Дамян Гочев]

Тя - нежна,
феерична,
темпераментна,
чаровна
с вятър в косите си.
Той - скитник звезден,
дарил със звезди очите и.
Тя - красива стихия,
буйна,
запленяваща...
Той - номад неуморен,
дарил и душата си,
любовта си,
силите си,
ласките си...
А Тя - дръзка,
усмихната,
захласната,
запленена,
около него танцува
нежно,
несъщо,
красиво,
отдаващо...
_ _ _
Кой на кого муза е -
нема потреба да знаеме.
Ова се пак чудо е -
любовта дали ке познаеме?

Номад и Ди

[Дамян Гочев]

ЗВЕЗДНО ТАНГО - "триптих" game

Дрехи и тела бавно се свличат -
под звездното око...
Сърцата вплели се, неистово тактуват
във вихър на задъхано танго...

Разплитам нишки от безвремие.
Безумно искам те…
опиянена, без колебание.
Обърната към нашето копнение…

В душата ти нахлувам с мълчание
пламенно, уверено...
И мускулите тръпнещи в доволство
мигът разкъсват със стенание…
– – –

ЗВЕЗДИТЕ - "триптих" game

Звездите нежно падат по косите ми...
заплитат се и там остават.
Усмихвам се, гледаш във очите ми...
Харесва ми - и те флиртуват.

Дали пък да не остана в тоз' сезон -
за малко или за един еон?
Звезди разкошно греят в твоите зеници,
с блясъка ме молят - остани.

Във тях възкръсвам, те са ми икона -
звездите влюбени остават,
за малко, за сезон или еона - те решават
и изпълват с мисъл определеността.
– – –

"триптих" game

В ритъм звездата ни стене в отчаяние
от глъбините на еона...
С блясъкът си тя ме моли да остана,
още миг със тебе - волна...

game over...

Skywizard Nomad

[Дамян Гочев]

Те решиха, за Българската нация,
да е разкъсана, разделена.
Взеха и буквите ни,
заличиха историята ни, героите ни.

Отнеха и словото ни.
Да говоря на английски и на руски?
Искат нашето старо, славно минало,
да бъде далечно, отдавна забравено?

България е духа,
България е светлината,
в която гордо живея
и достойно ще умра.

Те решиха, цялата Българска нация,
да бъде смазана, унизена,
някъде и никъде, да е забутана.
Но извътре, из нас напира и извира...

...България е духа,
България е светлината,
в която гордо живея
и достойно ще умра.

Може би някой ден, когато се научи...
Но Българската нацията ще възкръсни.
Ще възкръсни,
ще възкръсни...

адаптиран текст - Номад

[Дамян Гочев]

В една ранна, дъждовна пролет
на малка пейка под дъжда,
на весела алея край морето, в парка -
два чадъра се целуват...

Припомних си как изглежда тя...
Дълго влюбеният дъжд валя...
После имаше дъга, седем цветна
с дъхавият цвят на пролетта.

Нужно ми бе, че малко се изгубих -
дълго бягах от любовта...
Бях мокър, подгизнал от дъжда...
гледах ги и им се любувах.

След дъжда, пропил ме с нежност
се изпълних с гневност,
че животът ме захвърли отново, сурово
в едно блато - разумно и мъдро...

Номад

[Дамян Гочев]

Аз те помня все тъй хубава и млада – в няколко изречения

Още си така красива, както някога – въпреки и муза
И пак чаровна – пъстра страст от твоите очи струи
Прекрасна си, дори във изгрева на слънцето от вчера
И знам, че ще те има във залеза на отлитащите дни

Номад

[Дамян Гочев]

Да си завладян...
да си обсебен...
да си пОкорен...
да си зашемАтен...
да си прелъстен...
Да си разлюбен и изоставен,
да си изгубен без да си загубен,
за да си намерен.
Да си приласкан...
да си подвластен...
да си влюбен...
да си зашемЕтен...
да си покорЕн...
Да си обичан, налюбен
и от любов да си окрилен.
И хайде пак отначало -
всичко или нищо.
Да си приласкан, но да не си прелъстен,
разлюбен и изоставен.
Да си зашемЕтен, но да не си зашемАтен.
Да си покорЕн, на да не си пОкорен.
Да си подвластен, но да не си обсебен.
Да си изгубен, но да не си загубен.
Да откриеш себе си, за да си намерен.
Да обичаш, за да си влюбен,
налюбен и от любов да си окрилен.
Просто всичко...
или нищо.

Номад

[Дамян Гочев]

Господ слезе на земята,
тивко, не плачи
Да избрише твойте солзи,
да прегърне твойте маки
и твойте рани да превържи
Господ слезе на земята,
за да ти прости
Господ слезе на земята,
не плачи, не страдай
Ке ги вчеши твойте буйни къдри,
ке целува твойте длани
и твойте болки ке смекчи
Господ слезе на земята,
за да ти прости

Номад

[Дамян Гочев]

утро
звездите прозорливо са се скрили
мъдро слънце пак изгря
утро
млечният път зряло се оттегли
луната дълбокомислено потъмня

Номад

[Gelert]

Благодаря за възможността да Ви чета !
Поздрави !

[Дамян Гочев]

Благодаря за възможността да Ви чета !
Поздрави !

Моля, Благодаря!