Аз вярвам в любовта

[Дамян Гочев]

НЯКОЛКО АДАПТИРАНИ ТЕКСТОВЕ НА ПЕСНИ, В КОИТО НАКРАТКО СЕ РАЗКАЗВА И ЗА ЖИВОТА НА НОМАД

Всяка сутрин татко ставаше в ранните зори.
Блъскаше се той за комата хляб да сме живи и добри.
Всяка вечер татко слагаше ме в креватчето да спя.
Целуваше ме по челото и за нас се молеше.
Отглеждаше ни, но времето бързо, бързо отлетя.
Годините минаваха тъй бързо и татко остаря.
Всеки път, щом милвам своите деца,
спомням си словата на моя побелял баща:
“Всички мои думи и дела са с вас са живи.
Вярвам, ще успете в живота и сами.”
И днес все още помня всички негови, таткови слова:
“Аз живях така, помнете ме с много доброта мои деца.”

– – –

Аз съм ходила, аз съм била по Европа,
ходих, пях и в Белгия.
Да спечеля с микрофона си за хляба
и дрешки за моята талия.
За да имам това що нямам,
за да си купя бяла кола
и да я карам, денем и нощем.
И на яве, и на яве и в съня.
Аз съм ходила, аз съм била по Европа,
аз съм била и в Германия.
Да спечеля пачка за рокли с марка
модни дрешки за моята талия.

– – –

Те решиха, за Българската нация,
да е разкъсана, разделена.
Взеха и буквите ни,
заличиха историята ни, героите ни.
Отнеха и словото ни.
Да говоря на английски и на руски?
Искат нашето старо, славно минало,
да ни е чуждо и отдавна забравено?
България е духа,
България е светлината,
в която гордо живея
и достойно ще умра.
Те решиха, цялата Българска нация,
да бъде смазана, унизена,
някъде и никъде, да е запокитена.
Но извътре, из нас напира и извира...
...България е духа,
България е светлината,
в която гордо живея
и достойно ще умра.

– – –

О мамо, о мамо, мила мамо
мила мамо....
Отиде си през тази лятна нощ,
без да кажеш дума, без да те целуна...
Без да се огледаме в миналото ни,... о мамо...
Веднага след като премина границата,
още вчера вятърът задуха по-силно....
Когато бях близо до теб, бе хубаво, о мамо!
О мамо, о мамо, мила мамо
мила мамо....
И старата къща си затвори очите,
а и кучето, и котката са толкова стари,
но и те идват да ми кажат сбогом,... о мамо...
Аз никога няма да се върна там
в тази къща, която толкова много обичах...
Завинаги и отсега нататък,... о мамо...

– – –

Така, че виж ме!
Толкова съм благородна и горда с музиката в мен.
Благодарна съм за радостта, която ти поднасям.
Кой може да живее без нея и да танцува под дъжда.
Какъв е живота без музика?
Какъв е живота без танц под дъжда?
Без музика, без танц, без дъжд,
какво съм аз или какво си ти?
Аз съм щастлива, аз съм момичето със сламена коса.
Искам да извикам на всички.
Искам да пея, танцувам, за мен, за любовта!
Така, че виж ме!
Толкова съм благородна и горда с музиката в мен.
Благодарна съм за радостта, която ти поднасям.
Кой може да живее без нея и да танцува под дъжда.
Какъв е живота без музика?
Какъв е живота без танц под дъжда?
Без музика, без танц, без дъжд,
какво съм аз или какво си ти?

– – –

Ставам всяка сутрин рано, в осем без петнайсет.
Бусът тръгва винаги на време, точно в единайсет.
Сутрин паля първата цигара вдишвайки дълбоко
и без съмнение се мръщя на поредната житейска гадост.
В дванайсет и петнайсет всичко вече е наред.
Скици, кройки и конци чакат моята нагласа.
Отново паля цигара.
На обичайното място с обичайната ми весела компания
и на всичко отгоре съм почти сигурен - валеше дъжд.
В денят преди да дойдеш ти.
Запалих седмата цигара в два и тридесет.
Дори не забелязвам, когато съм в депресия.
Поддържам се с хапче за работният си ден
и наистина съзнателно се задълбочавам във нея.
В осем излизам - това е правило, няма изключение.
Имам навици още в края на училището ни.
Отново паля си цигара,
затварям щорите и всичко тук приключва за деня.
О да, сигурен съм, животът ми бе добър в обичайните си релси.
В денят преди да дойдеш ти.
Качих се на колата в десет и някъде по пътя спрях,
за да си купя малко китайска - доста огладнях.
Сигурен съм - вечерях гледайки нещо по БиТиВи.
Гледах филм по Дейвид Линч, който да, не съм гледал.
Лягам късно, това ми е режим създаден от преди.
Вземам си някаква книга във леглото по това време.
Чета си нещо старо,
по Оруел със чаша топъл чай.
Странно, но нямах чувството, че живея цял живот без цел.
В денят преди да дойдеш ти.
Загасям осветлението и потъвам в сън, сгушен в самотата си.
Дочувах по капчука капките на дъжда.
В денят преди да дойдеш ти.

– – –

Аз вярвам в любовта.
Истинската любов идва веднъж на хиляда лета...
Аз имам любовта и, не ми я отнемай.
Моля се с душата си,
моля се с за духа и.
Когато затворя очи
виждам лицето и - усмихва ми се.
Когато затворя очи,
очите и целуват ме - прераждам се.
Кръвта е живот Боже, не ме предизвиквай,
Рождество е - ражда се нова магия...
Заслужавам ли тази награда Боже? Служих по твоята воля -
кръвта, която изтече от мен, за правата вяра...
Не ми я отнемай, от мен не отвръщай лице,
служих ти вярно, отново в немилост не ме изпращай.
Не ми подавай отново венеца от тръни...
Показа ми, видях, има и по-лоши неща от смъртта.
Ето Боже, дадох каквото ми поиска,
но не разпъвай новата ми вяра,
за мене тя е безценна - любовта...
Аз Боже не искам да съм роб
и да ти служа сляпо до гроб.
Кръвта във мене ври -
неумолима е силата на болката.
Не ме карай Боже, да те отхвърля,
кръвта ми е доста гореща...
За любовта аз ще воювам, ще мъстя
срещу религията, ако прокълне я тя.

[Галина Ширлетова]

Красива ода за истинската любов през твоите очи! Поздравления!

[Дамян Гочев]

Красива ода за истинската любов през твоите очи! Поздравления!

Благодаря ти галактична прицесо
Очаквах някой друг да коментира последното но явно вярата го е напуснала...