Има ли българско национално самочувствие

[Mozo]

ИМА ЛИ БЪЛГАРСКО НАЦИОНАЛНО САМОЧУВСТВИЕ
Таню Иванов Танев, Възраждане

Къде започва, къде завършва Българският национализъм. И въобще, има ли го?
От хилядолетията на дивачеството, когато дрънкулките са притегляли противници да им служат раболепно, дрънченето на монетите, шумененето на ценната книжка, петата колона във всяка държава е съществувала, предавайки интересите на тази държава в полза на друга, имаща интерес да подчини нейното население, да робува за благото на купуващата.
Не само парите са причина за поробването на народи. Има и друга, по-страшна, по-подмолна, овладяваща и заробваща психиката на набелязаната за завладяване страна.
Тези две основни причини са клетата съдба на обикновенния Българин. От империите на Кубрат, Крум, до Симеон, до Ромейското робство, наричано Византийско. От Иван Асен Втори до падането ни под Османското робство. Парадоксаното е, че на Българският народ му е внушавано величието на Крали Марко като герой, а исторически той е служил на Османците, загивайки във Влашко, в битка срещу Християните. Каква сила на внушението и заблуждението, благодарение на добре подкупени незнайни бардове .
Когато хуманизма е използуван срещу самия тибе, това си е чисто предателство на твоите интереси, на твоята съдба. Касъв хуманизъм трябва да има спрямо дядо Вълю, предал Бенкоовски. Простотията не е оправдание, нито извинение. Или предателството на Левски, неразкрито и досега. Сочат се най-различни лица и версии. Изглежда, че след Освобождението във власта са се намърдали хора от Ловешките съзаклятници, които всячески са пречели на такова разкритие, обвинявайки поп Кръстю. Факт неоспорим е, че Първи революционен окръг, не е въстанал, пушка не е пукнала. Това говори за тотално предателство на всички комитети в окръга. Такова тотално предателство може да се търси в самия централен комитет в Ловеч. Предаден е не само Апостола, но е разкрита цялата мрежа от комитети.
Един народ, за да прогресира, трябва да познава не само външните, но и вътрешните си врагове, тези, които подмолно работят срещу него, в интерес на собствения си просперитет. Отстраняването на такива хора е крайно наложително, защото те пишат другата лъжлива история, скривйки истината.
В момента е настанало време, когато на академичните историци не всичко трябва да се вярва, защото те са дависими от средствата за препитание и кариерния си възход. Много повече трябва да се вярва на ентуазистите, защото те пишат от сърце, да разкриит истината за Българското. Ентуазистите може да грешат, но не влагат злата умисъл да заблудят народонаселението Българско.
Трябва много да се внимава в публикациите на всички пишещи за историята на Българите.
Нека първо уточним понятията Нация, Народ, Народност и Етнос.



- 2 -


НАРОД в дадена държава е основната, мнозинствена съставна част от населението на тази държава, чийто наименование тя носи; чийто матерен език се е наложил над останалите езици, използувани в държавата, като основен говорящ, свързващ различните етносни групи в държавата, станал административен език на документите, които се третират в тази държава. Народът е който носи отговорноста и защитава целоста на собствената си държава, давайки кръвни жертви в тая защита.
Европейският тип държава съществува в определени граници, благодарение на собствения си народ.
В този тип държава, освен основният народ, живеят още народности и етноси.
НАРОДНОСТ е различното от основния народ население в неговата държава, което има, идва и е представител на каква да е друга държава вредом по Земята.
В България, това са арменци, турци, гърци – народности, които имат собствена държава – Армения, Турция, Гърция.
ЕТНОС е онази част от населението в дадена държава на основния народ, което няма, не е представител на друга държава вредом по Земята.
В България, това са Циганите, наричани още Роми.
Народът, Народностите и Етносите в територията на държавата, заедно са НАЦИЯ.
Понятието НАЦИОНАЛИЗЪМ отговаря на НАЦИЯ. В действителност, НАЦИОНАЛИЗМЪТ е свързан с основния НАРОД, задължен със защитата на територията на собствената си държава от външно посегателство; задължен със защитата на законите в собствената си държава и срещу опитите на народност или етнос в тази държава, да не се съобразяват с тези закони.
В Американският тип НАЦИЯ, няма основен НАРОД; има НАРОДНОСТИ, предимно от Европейски и Африкански произход – Британци, Ирландци, Германци, Испанци, Италианци, Португалци, от Африкански държави. Естествено има и Българи.
Освен Народности, в Американския тип Нация има и ЕТНОСИ. Това са различните Индиански племена.
В Европа, Швейцария е държавно образувание е НАЦИЯТА без основнен народ. Три са Народностите, изграждащи НАЦИЯТА: Гермнци, Францизи и Италианци.
За Белтия също може да кажем, че е съставена от две народности – Фламандци, които в същносг са Нидерландци, говорещи Нидерландски и ВАЛОНЦИ – всъщност Французи,
Всички хипотези и теории за историята на Народите обхваща късен период от Човешкото съществувание. Академичните учени са тези, чиято кариера зависи от спазването на държавните правила, на правилата, въведени от предците историци. Подобно наложени правила и изисквания немогат да доведат до радикални промени в преди написаната история, независимо че съществуват данни, изискваще такива промени. Остава саво, някой автор да се задълбае по-дълбосо в Човещкото историческо развитие. Такова задълбаване в събития, станали или предполагаемо логически , че задължително ще да са станали.

- 3 -

Независимо от всичко, ще направя повествувание на древната история.
Историческото описание, пренебрегващо геологическите, географските промени на Земния релеф, могат само да повествуват локални събития, без да изяснят конкретните причини за промените в определена обществена група, независимо дали е била племе или народ.
............................................................
В такъв случай, могат да се отчетат следните етапи на географски релефни промени на Земната повърхност от Геологичната катастрофа през средата на 12-то хилядолетие преди Христа до наши дни.
1. Геологична катастрофа, разразила се по средата на 12-то хилядолетие преди Христа.
Преместване на Северния полюс от района на Тунис-Алжир до настоящето местоположение. Преместване на Южния полюс от района на океанската котловина Тонга до настоящето му местоположение. Преместване на Екватора от линията Берингов проток, Охотско и Китайски морета, южно от Виетнам, през средата на Индийския океан, средата
между Антарктика и Африка, Ла Плата, Караибския басейн, през Северна Америка, Аляска, Берингов проток.
Трябва да се отбележи бързото, ускоряващо се разтопяване на ледовете около старите полюси и първоначалното много по-бавно натрупване на снежна покривка около новите географски полюси.
2. ВЕЛИКИЯ ПОТОП през средата на 10-то хилядолетие – 9700 до 9600 година преди Христа. Районите около стария Екватор започват да потъват, а около новия да се издигат, вследствие въртенето на Земята. Потъване на суща в Северен Ледовити океан, Чукотско море, отваря се Беринговия проток, потъват райони около Алеутските острови; появяват Охотско, Японско, Китайско морета; потъват земи в Индийския океан, в Южен Атлантик; прекъсва островната връзка между Антарктида и Азия.
Огромна част от Източна Азия се озовава в пределите на Тихия океан. Преселение на жълтокожото население от Югоизточна Азия в посока север, а Бялото население от Североизточна Азия в посока юг.
Япония се откъсва, като острови с присъствие на бяло и жълто население. В резултат на
смесените бракове между жъто и белокожо населения, се обособява днешното белокожо Японско население.
На континета, от насрещното движение на бялото и жълтото население започва сблъсъка между тях в продължителните войни.
Ормузката преграда е преодоляна и водата от Индийския океан нахлува в земите на Персийския залив около 8 хилядната година до Христа, заливайки Месопотамската долина. Това е БИБЛЕЙСКИЯ ПОТОП, а не изтъквания Черноморски за такъв.


- 4 -


- Гибралтарския пролив се отваря след разтопяване на Ледения блок, затварящ достъпа на Атлантическия океан до Средиземноморската долина.Океанската вода нахлува в Западния басейн на днешното Средиземноморско море. В този смисъл, да се търси Атлантида в Северен Атлантик е несъстоятелно и ако наистина е съществувала, тя трябва да се търси в Южен Атлантик, между Африка и Южна Америка, където е минавал стария Екватор
Потъват континентите Сунда ( Индонезия, Малайзия, Суматра, Ява, Калимантан, Сулавеси ) и Сахул ( Австралия, Нова Гвинея и Тасмания) и на тяхно място остават острови, като най-големия от тях е Австралия.
Съгласно легенди, в Тихия океан е съществувал континент, наречен МУ, поради близоста си със стария Екватор. Вероятно Полизенийските острови са остатък от този континент. Бягащото население от този потъващ континент е намирало новото си местоживеене в Североизточна и Югоизточна Азия и Япония.
В Индийския океан - Западноиндийския хребет, Източноиндийския хребет, Северната част на Австралоантарктическото възвишение, хребета Кергелен, Африканоантарктическия хребет са били в стария Екваториален пояс. А това означава, че
са били суша, а може би част от легендарния континет ЛЕМУРИЯ, за който толкова много се пише.
Картата на Пири в Топ капи – Истанбул е доказателство, че континента Антарктика е бил населен.
Отново за Атлантида. Според стария географски релеф до Геокатастрофата, ако е съществувала, то тя е била разположена върху Южноатлантическия хребет и неговите околности. Близоста му до Африка и Южна Америка, е педпоставка, че бягащото население се е устремило към двата конинента, пренасяйки своята висикоразвита цивилизация през тях.
По-голяммата култура на населението по Андите, може да се свърже с оцелялото древно население от континента и островите в Тихия океан отпреди Геокатастрофата.
3. Третият период започва от средата на Осмото хилядолетие преди Христа.
Западният басейн на Средиземноморската низина е запълнен и океанската вода нахлува в Източния басейн през праговете: остров Сицилия – остров Пантелерия –
Африка и Сицилия – Калабрия. Нивото на Световния океан, все още е много високо. Продължва неговото разливане в крайбрежните котловини на континентите; част от него под формата на снеговалежи ускоряващо заледява новообразуваните полюси,
където околната и почвените температури са спаднали. Наличието на огромен обем Океанска вода предполага непрекъснати, обилни снеговалежи върху настоящите полюси.
Поради спадналата вътреЗемна Кинетична енергия, намаления поток от Слънчеви лъчи, средногодишната повърхностна температура е твърде ниска, непосредствено след Геологичната катастрофа, което е допълнително бреме за оцелялото Земно население.

Целият материал: