Военна психология

[Mozo]

СЪДЪРЖАНИЕ


У В О Д.........................................................................................4

I. Глава първа:Същност и характеристика на последващите разходи за Дълготрайни материални активи
1.Същност и оценка на Дълготрайни материални активи
1.1Признаване на Дълготрайни материални активи .....................7
1.2 Първоначална оценка на Дълготрайни материални активи ...10
1.3 Оценка след първоначално признаване...........
2.Характеристика на последващите разходи за Дълготрайни материални активи
2.1 Последващи разходи за ДМА, които не водят до подобряване на бъдещи икономически изгоди ................14
2.1.1 Обща характеристика на разходите за ремонт на ДМА.......15
2.1.2 Характеристика на разходите за възстановяване на ДМА ......17
2.1.3 Характеристика на разходите за авариен ремонт на ДМА.........20
2.1.4 Обща характеристика на разходи за техническо обслужване ....
2.2 Последващи разходи за ДМА водещи до подобряване на бъдещи икономически изгоди...................................................................22


УВОД


През последните години икономическата ситуация в страната ни коренно се променя. Наблюдава се изключително развитие в сферата на услугите, което се изразява в подобряване на качеството и асортиментното разнообразие на предлаганите такива. Особено силно изразен е този процес в транспортния отрасъл( в частност пътническия автомобилен транспорт) като тенденцията е увеличаването на дела на превозвачите от частния сектор за сметка на държавното участие. С цел регулиране на пазара на транспортни услуги, законодателят е регламентирал в редица общи и специфични нормативни актове изисквания, на които следва на отговарят лицата извършващи превозваческа дейност. Голяма част от тях съдържат императивни предписания по отношение на състоянието на материално- техническата база и подвижния състав, а тяхното придобиване и поддържане изисква значителни финансови ресурси.
Настоящия реферат разглежда проблема за счетоводното отчитане на последващите разходи за ДМА т.е разходите за ремонт и техническо обслужване на дълготрайните материални активи.Актуалността на проблема е обусловен от нарастналия интерес към счетоводното отчитане и контрола над разходите за ремонт и техническо обслужване, с оглед на голямата значимост и същественият размер на тези разходи в общите експлоатационни разходи на предприятията. Разработката преследва следните основни задачи:
• Изследване на теоретичните постановки относно същността и цялостното нормативно регламентиране на разходите за ремонт и техническо обслужване
• Набелязване на проблемите, произтичащи от счетоводното отчитане на посочените разходи
• Отразяване на основните насоки на контрола върху разходите за ремонт и техническо обслужване
• Същността и оценката на ДМА
• Изследване на теоретичните постановки относно същността и цялостното нормативно регламентиране на последващи разходи за ДМА водещи до подобряване на бъдещи икономически изгоди
Рефератът е разработен в съответствие с поставените задачи. С оглед на постигането на по-голяма задълбоченост и конкретика на изследваните проблеми, разработката е структурирана в две глави с теоретична и практическа насоченост.

























І.Глава първа

1. Същност и оценка на ДМА

В състава на ДМА се включват:
- земи (терени);
- сгради и конструкции;
- машини и оборудване;
- съоръжения;
- транспортни средства;
- основни стада;
- други дълготрайни материални активи.

Отчитането на ДМА се организира като се използват счетоводни сметки от група 20 Дълготрайни материални активи (Имоти, машини, съоръжения и оборудване). По дебита на сметките от група 20 се записва първоначалното оценяване на придобитите в предприятието ДМА. Корекция на тази стойност може да се извърши само с последващи разходи, които водят до подобряване на бъдещите икономически изгоди от притежаването на дадения актив. Този запис може да се избегне ако разходите по подобряването на икономическите изгоди се трансформират в самостоятелен (отделен) дълготраен материален актив.
Основните проблеми при отчитането на ДМА са свързани с признаването, първоначалното и последващо оценяване, отчитането на последващите разходи, свързани с използването им. Тези проблеми се решават при спазване на определени принципи и правила, формиращи счетоводната политика на предприятието.
Нормативните изисквания при разрешаването на цитираните проблеми са регламентирани в СС 16 и Международния счетоводен стандарт 16 - Имоти, машини, съоръжения и оборудване, които са много близки по своята същност.
1.1 Признаване на дълготрайни материални активи
Критериите за признаване на дълготраен материален актив са установени в т. 3.1 СС 16. Един актив се признава и отчита като ДМА при кумулативното наличие на следните предпоставки:
- когато отговаря на определението за дълготраен материален актив;
- когато стойността на актива може надлежно да се изчисли;
- и когато предприятието очаква да получи икономически изгоди, свързани с актива.
По смисъла на СС 16 ДМА са придобитите и притежавани от предприятието нефинансови активи, които имат следните характеристики:
-натурално-веществена форма;
- използват се за производството и/или доставката/продажбата на активи или услуги, за отдаване под наем, за административни или за други цели;
- очаква се да бъдат използвани през повече от един отчетен период.
Дълготрайните материални активи следва да имат полезен живот повече от един отчетен период, но не всички активи, които притежават тази характеристика, следва да се отчитат като дълготрайни. Счетоводният принцип за съпоставяне на разходите и ползите трябва да се има предвид при класифицирането на активите. Когато стойността на актива е незначителна по размер, макар той да се използва продължително време, нейното разсрочено признаване като амортизационен разход е неуместно. В този смисъл тези материални активи, които са на ниска стойност, макар и с дълготрайна употреба, е удачно да се отчитат като текущ разход.
СС 16 не определя стойностен критерий, въз основа на който един актив да бъда определен като ДМА. Нормативната постановка е, че това е решение на ръководството на предприятието и се обявява в неговата счетоводната политика с такъв критерий борави данъчното законодателство. Разпоредбата на § 1, т. 53 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО предоставя легална дефиниция на понятието “дълготрайни материални активи”. ДМА са активите, които отговарят на определението за дълготраен материален актив съгласно счетоводното законодателство и са със стойност, която е равна или превишава по-ниската от следните две величини:
а) възприетия съгласно счетоводната политика на предприятието стойностен праг на същественост за дълготраен актив;
б)петстотин лева.
В повечето хипотези стойността на актива може да бъде надлежно изчислена. Първоначално всеки ДМА се оценява по цена на придобиване, която включва покупната цена (включително митата и невъзстановимите данъци) и всички преки разходи. Ако активът е създаден в предприятието, оценката се прави на база на неговата себестойност.
Определянето на един актив като дълготраен материален актив изисква преценка на всички критерии, формиращи дефиницията по т. 3.1 СС 16.
Възможно е активът да се състои от разграничими съставни части, отговарящи поотделно на критериите за дълготраен материален актив. В този случай съставните части могат да се третират като самостоятелни дълготрайни материални активи. Това обикновено се налага, когото отделните части имат различни полезни срокове на годност или по различен начин осигуряват икономическа изгода за предприятието, което налага да се използват различни методи и норми на амортизация.
1.2 Първоначална оценка на дълготрайни материални активи
Първоначалната оценка на ДМА зависи от начина на тяхното придобиване:
Когато активът е придобит въз основа на договор за покупко-продажба, неговата стойностна оценка е цената на придобиване, която включва покупната цена и всички преки разходи по придобиването. Преки са разходите, които са необходими за привеждане на актива в работно състояние в съответствие с неговото предназначение. Те са изчерпателно изброени в т. 4.1 СС 16.
Когато придобиването е свързано с разсрочено плащане, разликата между първоначалната оценка и сумата на всички плащания се признава за лихвен разход през периода на кредита.
Административните и други общи разходи не се включват в първоначалната оценка, освен ако са пряко свързани с придобиването или привеждането на дълготрайния материален актив в работно състояние.

Целият материал: