Тема 1
Предмет,задачи и основни проблеми
на науката за езика
Предмет,задачи и основни проблеми
на науката за езика
Езикознанието е наука,която изучава езиците,които се говорят по света или някои са се говорили.Езикознанието разглежда тези езици,за които могат да бъдат получени някакви оведения.По света се използват около 4000 езика,точният брой не може да е определен,тъй като от една страна не за всички езици има достатъчно сведения.Такива са езиците,които се говорят в джунглите на Южна Америка.
Други по-съществена причина е фактът,че тогава,когато е на лице информация,не може да се прецени дали 2 групи хора говорят на различни езици или на различни диалекти на един и същ език.Например според някои автори мулдовски и румънски език са два отделни езика,а според други мулдовският е диалект на румънският.Аналогичен пример може да се посочи с холандски(нидерландски) и фламандски език.Всеки език определя дадената езикова общност,представляваща група от хора,които използват един език.В повечето случаи границите на езиковата общност излиза извън границите на страната.Компакт на българско население има и в Румъния в област Банат, Бес- рабия и Украйна.Ако 2 или повече езика са се развили от един пра език,те се определят като близкородствени.Например пра езикът за славянските езици е праславянският.Българският език е от групата на славянските езици от индоевропейското езиково семейство.Славянските езици се разпределят в 3 подгрупи.
1-ва подгрупа на източнославянските езици-тук спадат руският език(говори се от над 200 000 000,той е най разпространен), украинският език(разпространен в Украйна),беларуски език(говори се от около 8 000 000 души в Беларус.)
2-ра подгрупа на западнославянските езици-полски(над 40 000 000 говорящи),чешки(10 000 000),словашки(5 000 000 република Словакия),лужишки(горно и долно лужишки).
Билингвизъм-двуезичие.
Билингви-лица,които владеят два езика.
3-та подгрупа-южнославянски езици-български език(8милиона души),сърбохърватски(15милиона души),словенски(2милиона в Словения-столица Любляна).
Пра езикът за романските езици е латинският.Характерно за групата на романските езици е,това че във вид на писмени паметници е запазил историята на всички езици по отделно,а заедно с това има и голям брой текстове на общия пра език латинския.Към групата на ромаските езици спадат френски,испански,португалски,румънски,каталунски,далицийски.Това,което е характерно за романските езици се среща много рядко.Например при новоиндийските езици също има запазени голям брой текстове на техният пра език санскрит.Някои езици от тях:хинди,унду,бенгали,напали.Към новоиндийските езици спада и циганският език.Освен тези групи да споменем и групата на германските езици-разделя се на 3 подгрупи.
-източногермански(отмрели езици)
-западногермански езици-английски,немски,холандски(на базата на холандският език е създаден африкаанс)
-северногермански-шветски,датски,норвежки,исландски
Най-близки до славянските езици са балтииските езици. Самостоятелни езици са гръцки,албански и арменски език.
Езиците имат големи различия помежду си,но съставят един клас от явления.Езиците са обединени от факта,че всеки език е достояние на някакъв колектив.Не е възможно да съществува човешки колектив без да има език с член на който да общуват помежду си.Както не може да съществува език,ако няма колектив,който да го ползва в своята общност.Умре ли последният говорещ на този език,заедно с него умира езика.
Всички езици независимо от факта дали по силата на историческата обстановка има свое писмо или не е изключително по своето съвършенство средство за общуване.С езикът се формира мисълта и се предава на други хора.Във всички езици за изразяване на мисълта се използват звукове,произлезли от говорещия и приемано от слушателя.Всеки език е членоразделен,това означава че нормално изказва на всички езици може да се разчлени на съставящите го елементи,които се повтарят в други комбинации,в съставяне на други изказвания.Във всички езици е налице определена съвкупност от такива повтарящи елементи и системи от правила,според които тези елементи се обединяват в изказване.
Завършена мисъл се представя с изречение,изречението се разчленява на съставящите го думи(лексеми).А лексемата е съставена от морфеми (това са представки,корените,наставките и окончанията).Морфемата се разчленява на съставящите я фонеми(това са звуковете на езика).Основното предназначение на фонемите е да изгради материалната обвивка на значещите езикови единици,морфемите и думите.
Езикознанието,като научна дисциплина се разделя на частно и общо езикознание.
Частното езикознание изучава езиковите явления и факти в отделните езици граматически близкородствени езици от своя страна се дели на синхронно(описателно) и диахронно (исто- рическо).
Описателното езикознание изучава езика и неговата система,неговата структура на определен етап от развоя му,най-често тове а съвременният етап.Докато диахронното езикознание проследява промените,които са настъпили в езика през един по-продължителен период от време в продължение на няколко века.Разновидност на диахронното езикознание е сравнително историческо-то пояснява и разкрива с помощта на родствени езици разкрива тяхното историческо минало.
Общото езикознание разглежда особеностите на човешкият език.Проблемите,с които се занимава общото езикознание са:
-произход на езика
-същтност и природа на езика
Установява са към кои явления принадлези езика,дали към общите,биологичните или психичните.Връзката между езика и обществото и как развитието на човешкият език се отразява на развитието на езика.Общото езикознание разглежда езика като
Изучава елементите,които изграждат тази система и правилата по силата ,на които езиковите единици се свързват.Елементите,от които се изграждат езиковата система са: изречения, словосъ- четания,лексема,морфема и фонема.Общото езикознание изучава въпроса за въсникване,развитието и разпространението, функ- циите на различните видове графични системи,които се ползват при предаване на звучна редица в писмен вид.Занимава се и с класификации и типология на езиците именно въз основа на какви принципи езиците могат да се обединят в езикова група,езиково семейство или езикови типове.В рамките на общото езикознание се обособяват типологично езикознание,осъществява съпоставянето не само между родствените езици,но и неродствените.Това съпоставяне има за цел да се разкрие и изясни общите закономерености на езика.Типологичното езикознание обособява така наречените езикови универсалии.Това са такива явления и факти,които са присъщи за всички езици по света познати на лингвистиката.Като абсолютни универсалии може да посочим следните явления:
1.На всеки език хората говорят с изречения.
2.Във всеки език има гласни и съгласни.
3.Във всеки език има собствени и нарицателни имена.
Целият материал:
Увод в общото езикознание.rar- (51.27 KiB) Свалено 84 пъти