Парченце слънце...

[Mozo]

Офтопик:

Добра идея, но неосъществима

[Галина Ширлетова]

***

Необещано



Намечтах се, спирам, точка,
от утре само строги мисли ще подреждам.
Наобичах се и прекратявам,
душата грубо ще материализирам.
И няма да заплача, ще се смея,
такава, лекомислена се дегизирам.
Не искам и да пиша вече,
безгрижно ден за ден ще поживея.
Така не мога май..., излъгах,
и вас, и мене също.
Без обич и мечти, и без перото
започвам всъщност
аз да не живея.

[Mozo]

Ееее, много майсторско и добро

[шони]

душата грубо ще материализирам.

Това и да се напъваш, не мож`го осъществи. А и почитателите на добрата поезия бихме загубили много.

[Галина Ширлетова]

душата грубо ще материализирам.

Това и да се напъваш, не мож`го осъществи. А и почитателите на добрата поезия бихме загубили много.

Прав си, Шони! Май и да опитам дори не мога.
Благодаря ви!

[Галина Ширлетова]

**

Сини дълбини



През август дивно ме приспиват
щурчета и най-ярките звезди
и в лятото се гмуркам да ме нацелува.
Дори морето мъртво да се развълнува,
то крие живи перли в сините си дълбини.
Но перлата сама не плува...
Морето има още глас обичан,
изменчив е,
от дъно може да те промени.
В безкрайност мислите привлича,
да ги изгуби може
и в мечти превъплъти.

[шони]

Ех това море, вдъхновило цяла плеада творци.
Раздялата с морето е убийствена. Спомням си в казармата имахме един гларус от Варна. Непрекъснато говореше за носталгията, която го наляга. Тъгуваше човекът...

[Галина Ширлетова]

Ех това море, вдъхновило цяла плеада творци.
Раздялата с морето е убийствена. Спомням си в казармата имахме един гларус от Варна. Непрекъснато говореше за носталгията, която го наляга. Тъгуваше човекът...

Без море живял ли си?

[шони]

Аз пък повече обичам планинските пейзажи

[Галина Ширлетова]

Несъмнено и аз, Шони, но в случая сините дълбини свързвам с моретооо!

[Галина Ширлетова]

**

Време в безвремие



Нощта е време за адажио и мисли,
а есента за тъжен джаз е време.
Съмнението болка през сълзи пречисти,
сега е листопад от разпиляно бреме.
В адажио се пие чашата със истина,
оркестърът да свири джаз в мълчание,
убиващо страха
или надеждата премислена.
А гордостта е на върха на стълбата,
и тя самата е падение,
без прошката единствено пропадаш...
в безвремие
и в пъкъла.

[шони]

Такава е поетическата равносметка, да. "Време е за безвремие" има една идея по-философско звучене от онези, които вече съм видял.

[Mozo]

Много е хубаво, това е от доста добрите

[Галина Ширлетова]

**

Полъх от неизбежността



С очите уморени плаче есента,
в пролуката на счупено прозорче тегне самотата,
ветреят дрипави пердета.
Настъпва черен хлад,
припяват дръзко октомврийските щурчета.
Алее шипков храст,
пробождат спомени с иглите си сърдечни трънчета,
подранила слана душите попари.
За сбогом последно
усмивката багрят само късни калдъръмчета.


Предизвестието за една самотна смърт.

[Галина Ширлетова]

**
А искам цвете...



Орисана съм в сълзите да плувам
и лодка да ми е тъгата
с прибоя на морето все да чувам
разплискана вълна от самотата.

А искам цвете да ми е душата -
мъничка незабравка, смела, синя
да пия радост от росата,
с усмивки всяко утро разсъня.

Със стъпки плахи като влюбена кошута
да пазя в тишината на гората
на птица песен приказно дочута
и с нея да забравя за тъгата.