Хайде,таланти......

[Joy]

като риба на сухо ....

[Lieksa]

...нададох тук ухо,
когато слънцето залязва
и виждам,че някой тук темата заряза....

[Joy]

майчице мила, какъв студ е навън,
гушнали се в кревата и на
компа не им се сяда ..

Офтопик:

[kobi13]

Работих аз до късно днес
и ето проявявам интерес,
към тази тема във прогрег
не мърда ли- съм в стрес.

[Артур]

...и често се е сгромолясвал

..и често се е сгромолясвал,
здраво във горчилката се плясвал,
мъката обвивала го кат ваятел,
ставала му болката приятел.

Горчилка, мъка, болка, самота,
нищичко не плашело момчето.
Политал той отново с любовта,
че голямо му било сърцето.

[abadonka]

Защото чакала го тя
и името му все шептяла,
но тайно,бащиния гняв
да не пробуди се бояла.

С любимия се те разбрали
да бягат тайно във нощта,
като дванадесет удари
на скришно да го чака тя.

[Joy]

... чакала го тя горката ала с
раздвоено сърце той бил.
Блъскал си насам, натам
главата и не умеел как
в живота да подходи

[Артур]

Да обича можел той по две,
но хич не искал да ги мами.
Със това, голямото сърце,
жадувал и за двете дами.

[abadonka]

И със разплакани очи
напразно чакала в тъмата,
но не дошъл, безброй мечти
разбил проклетият предател.

И със пресъхнала уста
тя зло проклятие мълвяла
да не намери любовта
а смърт зловеща от кинжала

на нежна прелестна ръка-
ръка на другата любима,
така да го намрази тя
че злият момък да погине.

[Артур]

Докат клетви тежки тя редяла,
оплаквайки жестоката съдба,
да идва момъкът видяла,
пробивайки среднощтната тъма.

Щастие изпълнило гърдите,
лудо затуптяло й сърцето,
сълзи проронили очите,
с нож прободено било момчето.

[abadonka]

И мъртва паднала и тя-
сърцето и не издържало.
Съветник лош е ревността,
убила обич не една.

Ревнивец,или пък женкар,
помамил се по женски чар,
знай,във живота всяко действие
намира си противодействие.
---
Сега на друг поет е ред
със стихче тук да ни развлича.
Страхотен беше всеки ред.
Благодаря! И ви обичам!

[Svetletyy]

Минавам плахо аз,
и в този час
Дойдох да ви напиша нещо,
мъничко и скромно,
но от сърцето ми огромно.
Да се топля тук
много аз обичам,
компанията ви топла
да усещам
и в забрава да потъна
след ужасната умора
и безкрайната тъга....
Ваш е ред сега,
аз за нищичко не ставам
и тихичко си заминавам...

[Артур]

Минавам плахо аз,
и в този час
Дойдох да ви напиша нещо,
мъничко и скромно,
но от сърцето ми огромно.
Да се топля тук
много аз обичам,
компанията ви топла
да усещам
и в забрава да потъна
след ужасната умора
и безкрайната тъга....
Ваш е ред сега,
аз за нищичко не ставам
и тихичко си заминавам...

Недей да скромничиш ти мила,
прекрасно думите си подредила.
В топлата забрава потъни
и при нас умората си остави.

[moniku]

Ваш е ред сега,
аз за нищичко не ставам
и тихичко си заминавам...

Къде отиваш,
я се спри...
добре ги редиш,
помисли си...
недей оставяй сълзи във очи,
сърце ми не разбивай ти...
върни се тук
и пак пиши...
две думи нежни ми кажи....
И нека пак да е поема,
от мен ,от теб....
ех,дявол да го вземе...
поетите царе са в днешно време...
пишете тук,
посейте семе....

[abadonka]

На Светлето е вече ред
да сложи първия куплет.