От вчера официално Ема е на 2 месеца.
Черпи момата по този повод.
Ходихме да ни чете дядо поп чиста молитва. Безсрамникът започна да ме сваля и аз излезнах като фурия от църквата веднага след молитвата. Този същият преди години пак ме беше свалял, когато ходих да ми освети нещо. Свалял е и моя позната. Явно на всичко в пола се пробва, пък където мине номер.
Емката се хихика нещо по бебешки до мен. Е как да пиша спокойно при това положение. Толкова заразително се смее, че започвам и аз да се превивам от смях, а дори не знам тя на какво се смее.
Понякога докато я разхождам с количката пак се започва същата верижна реакция - тя се смее, аз след нея , а хората ме гледат странно, сякаш съм смахната. Ама не ми пука - смея си се с детето.
Вече се заглежда по разни предмети и ще ходя тези дни да й купувам музикална въртележка за кошарката. Май по-скоро за себе си я вземам, ама карай.
Ще й купя и още бодита, че вече омаляха повечето от старите. Расте ни момата, а с нея и щастието ми расте - не мислех, че е възможно да ме направи по-щастлива, но малкото-голямо чудо го прави всеки ден.
Моля се само да ми е жива и здрава, всичко друго се преодолява.
Сигурно, защото е по-тъмно вподлезите. Тя е свикнала да спи на нощна лампа, а когато пробвам да я загася, плаче. Затова не познава и тъмнината. Нощната лампа е, за да мога аз да я наблюдавам спокойно през нощта, а не всеки път да светвам и да я разсънвам. Дано само с нея да не й създам някакъв страх от тъмното, който и без друго си е характерен за повечето деца. 
