Това което ми даваха тогава... щеше да ме отрови с нафталин.

Но пък къде щях да разръчкам примерно VAX/VMS. Това беше антично, дори тогава. Отначало гледах терминалите и се ядосвах, но после реших да видя нещата и от друг ъгъл и... още първият час "изядох" каквото намерих като документация... Доста хитра и... проста система, но... съвършенството е в простотата. Признавам че елементарните пароли също помогнаха които използваха.

Изобщо - тогава бях наистина бърз, не като сега. Следващия час чатих с колега студент... който също явно скучаеше, после имах всички курсови работи готови (тъпо е да имаш една парола за цяла група терминали - не беше мое "откритие", а на колегата), а на тези които ме натопиха че правя така, им изчезна работата от последните няколко часа като фино предупреждение (стават грешки

) и на първият зачот всичките четири групи минаха с отличен успех, освен мен защото ме изгониха за постоянно от всички часове по Компютърна археология (Информатика де - лаборатории и лекции) + награда - изпит (да, много страшно

). Не можели да повярват че просто от интерес съм решил задачите и на четирите групи (някои с по две решения) и по някаква странна случайност абсолютно всички студенти (без трима които ме дразниха) са мислили абсолютно по същия начин. Много недоверчиви хора.
Това май беше единственото ми забавно нещо като студент.

И при това знанията ми бяха потресаващо зле дори и по Информатика която ми вървеше някак и с тях не можех да правя каквото и да е полезно в реалността т.е. практиката.
Не знам защо се дразнеше един доцент на невинният ми въпрос - че спорим с колегите, този трансформатор който го учим наистина ли не се произвежда от 40 години или само от 20?
Имаше и Физическа култура... (ако правилно помня). Не знам дали сега има такава глупост и дали важи за всички. Представяте ли си, някакъв... преподавател по това (така му казвам, че не му знаех и тогава името), се мъчеше да ме действа като новобранец заедно с още такива... колеги. Груба грешка.

–ЗА ЗАКЪСНЕЛИТЕ - ТРИ ОБИКОЛКИ НА СТАДИОНА!!!
Та имаше учтиво...
- Хммм, нали се сещате откъде идваме?
- Ама колеги, не може така. Какво ви казваше старшината като закъснявахте за строя?
- Казваше ни -Здраве желая, другарю лейтенант! - отговори единият колега. Предполагам е бил фазан (старшина-школник) и... не ги знам този вид... птици, но едва ли ще е било точно така, както е отгорил като във вица, но беше забавно.

Изобщо студент за пример.

След 3 години реших че мога да си губя времето по много по-смислен начин и тръгнах на лов за доходи. Такива безсмислени образователни хартийки не ми трябваха нито преди нито сега.
Затова... приех каквото сметнах че ще понеса... Останалото великодушно го оставих на останалите.
