Образ на българският политически живот

[Mozo]

Българското освобождение е получено, чрез външна намеса и по тази причина в българина се формира комплекс за постигането на свободата и една огромна илюзия, че след достиганета на бленуваната свобода всичкоще върви гладко и безпроблемно. Създава се бляна за либералната конституция, която ще донесе щастието и по-добър начин на живот, но не се достига до реална употреба на конституцията и идеалите, към които се стреми България. В България след Освабождението има единадесет партии и закони, които не влизат в реална употреба, а ги има написани само на хартия. Единадесете партиипредставляват реално едва 3-4 % от населението т. е. партиите не представляват народа,а малка част от градското население, защото 80 % от българите живеели в селата, а около 15% били жителите на градовете с подчертано селски начин на живот.Българските партии започват политичската си дейност с голям ентосиазъм и надижда за постигане на високите цели, които са си поставяли като например решаването на проблема с Македония и други илюзорни идеи. Пръв, който се изправя срещу политичският модел е Стамбулийски и заявява, че водената политика е крайно неефекнивна, но в този момент никой не се вслушва в думите му и България влиза в Балконската война с голям ентосиазъм, но след нея България се разделя с мечтите за национално обединение. През 1919г. се провежда гласуване, в което досегшните единадесет партии общо постигат едва 8% от гласовете на народа, който дава своя вот на БЗНС цели 54% тази политическа организация до този момент вобще не е била сред упровляващите, нейн лидер е Стамбулийски, който излага тезата, че политическите партии са абсолютно ненужни и предлага да се формират съсловни организации, което разбирасе не се случва. 38% от гласовете печелят “токущо прохождащите” социалистически организации. Управлението на БЗНС продължава три години от 1920 до 1923г. то е чисто аграрно упрвление силно се прдържат българските селяни и доста се пренеблегва градското население. Стамбулийски е водещата фигура в управлението на БЗНС, което управление на съюз, защото БЗНС некога не се преобразува в партия, Стамбулийски е лидер, които бива обичан от едни и ненавиждан от други, силно подкрепят от селското население заради опитите си да съхрани дребното и средно селско стпанство и също така силно ненавиждан от по-богатото съсловие , на което слага огромни данъци. Но след първоначалното добро развитие на управлението на Стамбулийси се стига до няколко огромни грешки. Стамбулийски започва да се самозабравя в любовта се към българските граждани със селски произход като уволнява всички офицери от градовете и оставя всички официери на служба със селски произход. Върхът на глупостта е организирането на политичеса гонитба на лидерът на демократическата партия Ал. Малинов. Стамбулийски свиква референдум дали е виновен Малинов за кризата в България и този референдум се превръща в истински фарс като възможните бюлетина са два цвята бял, който потвръждава вината на Малинов и черен, който явно личи през плика оправдаващ злощастно набеденият и така онези престрашили се да гласуват с черната бюлетина били жестоко наказани, а самият Малино бил тикнат в затвора. Тази безрасъдна постъпка напъно нажежила обстановката в стараната и въпрос на време било кога ще се стигне до злощастната нощ за Стамбулийски и управляващите от БЗНС , в която се стига до държавен преврат.
Процесът на изграждането на политическите партии подължава повече от две десетилетия. В началото на нашия век те вече успяват да оформят своите структори. Местните организации следват административното деление на страната, защото така по-лесно се подготвят избори. Ръководството на партиите обикновено бива в ръцете на Централното бюро. Голяма е ролята на партийния шеф. Единствето при земеделците, социалистите и радикалите в много по-голяма степен е изразено колективното ръководство. Всички партии провеждат конгреси, на които се приемат отчетите за изтеклите периоди и се избират нови ръководители. Само при социалистите и земеделците ролята на конгреса е строго регламентирана. При другите партии обикновено броят и изборът на делегатите зависи в немалка степен от желанието на ръководството. В началото на века вече всички политически партии са разработили свои програми, а дейността им се ръководи от вътрешнопартийни устави. В опозиция всички партии биват финансово затруднени, защото средсвата се набират от членски внос и от доброволни пожертвования на по-заможните членове. За управляващите подобни поблеми не стаят, защото на тяхно разположение е държавното съкровище.
Всички партии имат печатни органи с различна периодичност. В тях се прокарват партийната линия, запознават се редовите членове е решенията на ръководството.
Повечето партии искат да бъдът възприемани като изразители на интересите на народа, изключение правят земеделците и социалистите те подчертават, че са застъпници на селячеството и работническата класа.
Не бива да се забравя, че между идеалите, заложени в партийните програми, и практическите действия на партиите, когато идват на власт, има цяла пропаст.

Целият материал: