Същност и характерни черти на куклата „Барби“

[Mozo]

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“
Факултет по журналистика и масова комуникация

КУРСОВА РАБОТА
ПО
СОЦИАЛНА ПСИХОЛОГИЯ
НА ТЕМА
СЪЩНОСТ И ХАРАКТЕРНИ ЧЕРТИ НА КУКЛАТА „БАРБИ“



Изготвил: Виктор Пламенов
Специалност: Връзки с обществеността
Факултетен номер: 70828



История и поява на куклата „Барби“

Изненадващо или не самата кукла „Барби“ не е нито първа по рода си, нито оригинална. Идеята за самия продукт идва от американката Рут Хандлер, която е основателка на една от най-бързо развиващите се компании за производство и дистрибуция на детски играчки през петдесетте години на миналия век. Тя забелязала дъщеря си да играе с изрезки на жени от списания и решила, че може да използва липсата на кукли в американския пазар в своя ползва и да зарадва дъщеря си.

По същото време в Германия набирала популярност куклата Билд Лили, която първоначално била използвана като рекламна стратегия в тютюневата индустрия. Нейната първоначална цел била да привлече вниманието на мъжете към тютюневите изделия, но непосредствено „Билд Лили“ започнала да набира популярност и сред децата и създателите на куклата сменили таргет аудиторията си. Тя вече се продавала ексклузивно като детска играчка. След девет години на пазара и над 130 000 продажби куклата била спряна от производство, след като правата и били закупени от Рут Хандлер.

За първи път „Барби“ излиза на пазара на 9 март 1959 година като самата Хандлер виждала куклата като отражение на представата за красота по онова време. Като вдъхновение създателката използвала Елизабет Тейлър и Мерлин Монро – две много красиви бели жени за миналото поколение. Още през първата си година „Барби“ станала хит с продажби на 300 000 кукли.

След пожъналия успех на куклата, тя започнала и да гради доста добро и голямо резюме с над 200 кариери, от които децата можели да избират. Бестселъра сред детските играчки придобил още по-голяма популярност след като „кацнала“ на луната през 1965 година – 4 години по-рано от Нийл Армстронг. С такива големи разновидности на куклата потребителите имали голямо разнообразия от какво да избират според представите на собствените си деца. Не след дълго на пазара се появил и сродната душа на „Барби“, а именно нейният партньор „Кен“. В следващите години компанията произвеждаща хитовата кукла започнала да произвежда и нейни приятели.

„Барби“ придобивала много форми и олицетворения през години – различна кариера, различни приятели, които били с различни раси, различни прически и различни аксесоари. Куклата е перфектна и изпипана до последния детайл, перфектни крака, перфектен ръст, форма, очи, устни, нос и т.н. През 1970 година създателите започнали да получават огромна критика, че куклата, с която си играели тогавашните момичета създавали грешни представи за живота у тях. Те получавали упреци, че „Барби“ освен перфектна била и материалистка. Не учела децата на нищо полезно, както куклите бебета, които ги учели на внимателност и ги подготвяла да бъдат майки според американското общество през 1960-та годна. Хандлер не обърнала и капка внимание на тези критики и обявила „Барби“ за най-добрата кукла на Съединените Щати.
Без значение е и обявлението на Мател(компанията произвеждаща „Барби“ притежание на Хандлер), тъй като самата кукла никога не е била произвеждана в Америка, защото цената ѝ за производство ще бъде прекалено висока и няма да има никаква успеваемост. Днес марката „Барби“ е толкова популярна и успешна, колкото компании като „Кока-Кола“.
Целта на проучването е да се проследи промяната на детските представи за красотата след появяването на куклата „Барби“

.

„Барби“ е прекрасна с нейните невероятни пропорции, но в реалния живот нещата не стоят по този начин и ако не се обясни на дете, което тепърва прохожда, проговаря и започва да придобива представа за живота тези идеални черти могат да навредят на неговата психика и да доведат до много заболявания и проблеми на психична основа. В старание си да изглеждат като „Барби“, подрастващите момичета могат да развият хранителни разстройства
.
Децата трябва да бъдат възпитавани по начин, който ще ги научи да обичат и уважават себе си и другите, без значение техните физически качества и умения, без значение полът им, расата, сексуалността или националност. Самата „Барби“ и нейните приятели и партньора и „Кен“ изобразяват най-лошото, на което може да се научи едно дете.

Още в ранната възраст потребителите на тази кукла започват да добиват представа, че тяхното телосложение трябва изглежда перфектно, за да бъде харесано и възприето от обществото добре, което за съжаление до някъде е истина. Това е грешка, която ние като общество сме допуснали и трябва да поправим. Важното е не да изглеждаш по определен начин, важното е да се чувстваш и възприемаш добре. Човек трябва да погледне в огледалото и да харесва това, което вижда. Една жена не е нужно да изглежда по начина, по който изглежда Барби, една жена не е нужно да бъде фина, за да бъде добър човек, една жена не трябва да следва стереотипите за красота създадени преди 150 години от бели мъже, които са искат от жената да е перфектна, за да им се хареса. Не е случайно, че на днешно време хората страдат толкова от психични заболявания, колкото от физически. Насаждането на стереотипи в детската психика може на по-късен етап от живота им да доведе до тревога, депресия, хранително разстройство, страх от нови запознанства, страх от отхвърляне. Всички тези неща пречат на човешкото същество да живее пълен, качествен и пълноценен живот. Точно тези проблеми възникват от това как сме научени да възприемаме света и хората в него. Проблемите идват от анимационните филми за деца, от медията, от родителите и от кукли от рода на „Барби“.

Децата трябва да бъдат научени, че на този свят има хора и с различен цвят на кожата това е напълно нормално и по нищо не се различават от нас. Трябва да бъдат научени, че има хора с различни религиозни възгледи и това не пречи те да са добри хора. Проблема не е в самото играене с куклата, проблема е че в повечето случаи всичко спира до играта, няма обяснение защо куклата изглежда така и защо не здравословно човек от реалния живот да изглежда така. Децата не се раждат с предразсъдъци, те ги научават в следствие тяхното наблюдение на околните и заобикалящата ги среда.
Друг фактор в развитието на естетическото възпитание на децата са играчките им. Чрез тях детето развива въображението си, интегрирайки ги в различни игри. Детето може да до такава степен да се обвърже с играчката, че тя да стане негов приятел и пример за подражание през целия му живот. Самата класификация на играчките играе важна роля за формирането на личността на човека. Родителите, се казва в книгата за научна психология,  имат навика да избират играчките на детето в зависимост от пола му. Когато детето прояви желание за играчка, предназначена за деца от другия пол, родителите му често не удовлетворяват желанието му. Тоест, снабдявайки детето с играчки, подходящи за пола му, родителите канализират поведението му в стереотипни линии. Развитието на детето започва още от избора на играчките му, оформяйки стереотипна личност, продукт на социалните разбирания.

Целият материал: