Индивидуално трудово поведение. Индивидуални различия

[Mozo]

Р Е Ф Е Р АТ





Дисциплина: ОРГАНИЗАЦИОННО ПОВЕДЕНИЕ

Тема: „Индивидуално трудово поведение.Индивидуални различия”









На първото,индивидуално,равнище на анализ в организационното поведение(ОП) е поведението на личността в организацията,в процеса на труд.
Индивидуалността,специфичната структура на всяка човешка личност,която прави управлението на човешките ресурси такава трудна и комплексна,но и предизвикателна,вълнуваща и интересна дейност.
Организацията не сключва трудов договор с уменията,сръчността ,ума на индивида.Тя наема цялостни и зрели личности заедно с познанията им,светогледите,темпераментите,съмненията,мечтите им и семейните им проблеми.Управлението с помощта на ОП трябва да анализира,познава и управлява не просто трудовото битие на човека,а цялата неделима и сложна негова личност.
Има много неща,по които всички хора(или големи национални,регионални,възрастови,етнически,религиозни и други групи от тях) могат да се приличат,но въпреки всичко всеки човек си остава един микросвят сам по себе си ,носи уникални свои специфични характеристики.Хората се раждат различни,а опитът натрупван от тях в индивидуалният им живот,тушира някои,но и задълбочава много други от различията.
Въпросът се свежда до това:как да мислим индивидуалните различия.Сблъскваме се с потребността да структурираме многообразието от насоки,по които сме различни един от друг.
Едно от добрите оперативни определения за личност гласи:”личността е обобщен и специфичен начин на мислене,емоционално преживяване и поведение,които обуславят неповторимо отношение към околната среда и Аз-а”.Под индивидуални личностни различия тук следва да се разбира:неповторимото богатство от съчетания на количествено и качествено специфични начини на мислене,преживяване и поведение на всеки човек.Този изключително широк кръг от различия е съставен от компоненти с не еднаква относителна значимост във връзка с трудовата дейност на индивида.
Типично за психологията като наука е групирането на индивидуалните различия по линия на следните психични процеси,състояния и свойства на личността:усещане,възприятие,памет,представи,въображение,мислене,внимание,реч,емоции и чувства,воля,темперамент,характер,способности.

СПОСОБНОСТИ И ИНТЕЛИГЕНТНОСТ
Способностите са индивидуални особености на личността,които са условия за успешното осъществяване на дадена дейност и разкриват различията в динамиката на овладяване на необходимите за нея знания,умения и навици.
Може да се говори за качествени и количествени изменения на индивидуалните различия в способностите,респективно за различни структури на последните.
Според една широко цитирана класификация на английският изследовател Върнън,способностите могат да бъдат разделени в две основни групи:
-говорни,числови(математически),паметови и мисловни;
-простронствени и механични,възприятийни и двигателни(свързани с физически операции).
Друга възможна класификация-вече с американски автор,Търстоун-предлага следното групиране на способностите:
S-пространствени способности;
P-скорост на възприятие;
N -числови способности;
V-способности за възприемане на езикови знания;
M-памет;
F-способности за изразяване на езикови знания;
I/R -способности за индивидуално мислене.
Към тази класификация Аргайл прибавя още три групи:
• преценка;
• творчество;
• социални способности.
Към тези класификации трябва да се прибави и съществената гледна точка на Чарлс Спиърман за двете принципни равнища на способностите:общи,за всички познавателни задачи,и частни-за определена задача.
Интелигентността не рядко се разглежда като сумарен количествен израз на способностите.
За изясняване на интелигентността най-често се ползва два подхода.Единият предполага определянето й посредством изследване на способностите и други индивидуални различия в сферата на мислене,а другият е подчертано прагматичен.
Тестовите инструменти за измерване на интелигентността в момента са развити в две основни направления:
-анализиращи способностите и уменията(придобити и вродени);
-насочени към общата и крайна резултатност на умствената дейност.
Най-разпространените съвременни тестове за интелигентност сравняват умственото развитие и биологическата възраст чрез изследване на психични дейности от типа на :решаване на проблеми,абстрактно мислене,откриване на правила и боравене с връзки между предмети,хора или дейности.Изпълнителите на тестовете неосъзнато включват няколко типа мислене по време на този процес:
-абстрахиране;
-индукция;
-дедукция;
-решаване на проблеми;
-размишление;
-управление на познавателната дейност.
Резултатите,демонстрирани от всеки отделен тестуван човек зависят и от фактори като :предишен опит и образование;степен на запознатост с материята в теста,емоционалното му състояние;мотивираността му да се представи добре;отношението му към тестуващия и пр.Въпреки всичко,тестовете за интелигентност имат своето поле за приложение,особено когато пред тях стои задачата не за абсолютна оценка,а за сравнения,за избора на “най-добър кандидат” или за отнасяне на определени индивидуални резултати към някаква ”норма”.

ТЕМПЕРАМЕНТ
Това е традиционна ,но и доста атакувана база за извеждане на индивидуалните различия,поради спорността на концепцията на И.П.Павлов за 4-те физиологични типа нервна система и съответстващите им черти “хипократовски” типа темперамент(сангвиник,холерик,флегматик и меланхолик).Темпераментът може да бъде определен като “съвкупността от устойчиви индивидуални психични свойства,определящи динамиката на психическата дейност на човека и оставащи относително постоянни при различни мотиви,съдържание и цели на дейността”.
Психологическата характеристика на типовете темперамент се определя от следните основни свойства.
1. Сензитивност.За нея се съди по най-малката сила на външните въздействия ,необходима за предизвикването на психична реакция у човек.
2. Реактивност.За нея се съди по това в каква степен индивидът реагира емоционално на външните или вътрешните въздействия с една и съща сила.
3. Активност.Определя се от това колко дейно индивидът въздейства на околната среда и преодолява вътрешните и външните препятствия при осъществяване на своите цели.
4. Съотношение Реактивност – Активност.Става дума за това кое е доминантно за поведението на индивида-случайните вътрешни или външни обстоятелства или целите,намеренията и стремежите.
5. Темп на реакциите.За него се съди по скоростта на протичане на психичните реакции и процеси.

Целият материал: