Стратегия и мисия на фирмата

[Mozo]

ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ ПО АГРОБИЗНЕС И РАЗВИТИЕ НА РЕГИОНИТЕ – ПЛОВДИВ

СТОПАНСКО УПРАВЛЕНИЕ


СТРАТЕГИЧЕСКО УПРАВЛЕНИЕ

КУРСОВА РАБОТА

Тема: СТРАТЕГИЯ И МИСИЯ НА ФИРМАТА


Съдържание:


1. Увод


2. Форми на стратегията


3. Равнища на стратегията


4. Стратегическото управление като процес и струкоопределящи параметри


5. Заключение

Терминът “стратегия” има древногръцки произход - образуван е от древногръцките думи ”stratos” (войска, армия) и “ago” – (водя) и според Българският тълковен речник означава умение, изкуство, наука да се води война по добре обмислен начин. Този термин се включи в управленската терминология през 50-те години и днес трайно е заел своето място в науката за управление.
Съществуват много определения за стратегията и се влага различно съдържание. Причината е в това ,че стратегията има някои елементи с универсална валидност, които могат да се приложат към всяка фирма. Наред с тях обаче съществуват и такива, които зависят силно от характера на фирмата, нейните контрагенти, нейната организационна структура на управление и корпоративна култура. Клаузевиц, определя стратегията като “наука”, когато целта е познанието”, и като изкуство, “ Стратегията е средство, защото дефинирането на целите, което се опитва да следва стратегията, попада в областта от задачи на фирмената политика. Според други автори” стратегията на предприятието като социално-икономическа система определя “генералната” линия на неговото функциониране и развитие. Умението стратегически да се управлява предприятието означава да се отчита бъдещето влияние не само на сега действуващите множество външни и вътрешни фактори, но и на такива, които е възможно да се появят, да се концентрират и да се използват наличните ресурси и текущите резултати за ефективно дългосрочно развитие съобразно глобалната му цел”.Трети, като У. Кинг и Д. Клиланд, отъждествяват стратегията със стратегическото планиране като процес за определяне и актуализиране целите на организацията и на необходимите ресурси за достигането им .В случая на стратегията се гледа като на практическа дейност.


Форми на стратегията

Хенри Минцбърг установява, че най-разпространени в теорията и практиката по стратегическо управление са пет дефиниции на стратегията, определящи я като: план, замисъл, стил, позиция и перспектива.
Планирането продължава да е важен компонент на повечето управленски дефиниции за термина „стратегия”, което е характерно за т.нар. традиционен подход. Харвалд Алфред Чандлър определя стратегията като „установяване на основните дългосрочни цели и обекти на предприятието и усвояване на поведение на действие и разпределяне на ресурсите, необходими за изпълнението на тези цели”.
Подобно на Чандлър, Джеймс Куин дефинира стратегията като “модел или план, който обединява последователността от по-важните цели, политиката и действията на предприятието в едно цяло”.
Според Минцбърг стратегията е повече от това, което една компания възнамерява или планира да прави; тя е и това, което компанията в действителност прави (к.м.). Въз основа на посоченото Минцбърг дефинира стратегията като “материал на непрекъснати действия или решения”, материал, който е продукт на стратегически намерения, действително реализирани от всички нови стратегии .
Аргументът на Минцбърг е, че породените стратегии често са успешни и може би по-подходящи от целевата стратегия.
Критичният пункт, демонстриран с примера на Хонда, е, че в противоречие с виждането, че всички стратегии са планирани, успешните стратегии могат да се породят вътре в самата фирма. Основната идея на управлението е, че то се нуждае от приемане на процеса на появяване и от намеса, когато е необходимо унищожаване на слабите нови стратегии и запазване на добрите. За да се вземат такива решения, мениджърите трябва да са способни да преценяват стойността или цената на новите стратегии. Те трябва да са способни да мислят стратегически (к.м.).Стратегията включва всички критични дейности на фирмата и тя е тази, която трябва да придаде чувство на единство, насока и цел, както и да улесни извършването на промени, налагащи се от изменения в условията във и извън фирмата. При такава постановка всяка обобщена дефиниция на концепцията за стратегия трябва да включва следните шест критични аспекти.
1. Стратегията като последователна, обединяваща и координираща структура на решения.
2. Стратегията като метод за установяване намеренията на фирмата от гледна точка на нейните дългосрочни цели, програми за действие и приоритети за разпределение на ресурси..
3. Стратегията като дефиниция на конкурентната област на дейност на фирмата.
4. Стратегията като реакция на външни благоприятни възможности и заплахи и вътрешни силни и слаби страни за постигане на конкурентно предимство.три главни момента: стопанската единица, структурата на отрасъла и вътрешните компетенции.
5. Стратегията като логическа система за разграничаване управленските задачи на нивото на фирмата, стопанска единица и на функционално ниво.
6. Стратегията като икономически и неикономически принос, който фирмата възнамерява да направи за всички, които имат дял в нея. .
В крайна сметка за стратегически се определя всеки проблем по разпределението на ресурсите, влияещ продължително върху бъдещето развитие на фирмата. Тук не може да се действа по схема, по правила, тъй като стратегията винаги зависи от определени съотношения в конкретен момент.
в основата на идеята за открито разработване на стратегията стои мотивацията.
Привържениците на тезата за закрито разработване на стратегията от многото посочвани аргументи, като че ли отреждат централно място на становището, че в условията на конкурентна борба стратегията трябва да се пази в тайна. Защитниците на такава постановка имат корпоративна култура, отличаваща се с неясно очертана власт. В такива фирми поверяват вземането на решения на точно определени личности и обръщат голямо внимание на техните права и задължения.Следователно съществува пряка връзка и зависимост между начина, по-който се осъществява стратегията, и характеристиките на корпоративната култура в съответната фирма.


Равнища на стратегията

Стратегията бива :
Корпоративна - стратегия за фирмата като цяло. Корпоративната стратегия определя в какъв отрасъл (отрасли) ще се насочи фирмата, как стратегията й в този отрасъл ще се обвърже с нейните силни страни и как ще се разпределят ресурсите между различните поделения на фирмата, работещи в различни отрасли- пазари. Стратегията на това ниво основно се изработва от висшите мениджъри, с помощта на техните сътрудници по стратегическо планиране, ако фирмата е много голяма.
Бизнес - стратегия на бизнесединицата (стопанската единица), конкурираща се в определен отрасъл
Бизнес единица (стратегическа бизнес единица) - автономна и независима стопанска единица със собствен ясно очертан пазарен сегмент и стратегическа свобода за мениджърския и екип.
Бизнес единицата е обект на самостоятелен анализ и планиране, произвежда относително обособена съвкупност от продукти и/или услуги, продава на група еднотипни потребители и си съперничи с относително устойчив кръг конкуренти. Бизнесстратегията се изработва за отделната бизнес единица, съобразно отрасъла, в който оперира и силните й страни. Същността й е в позиционирането на бизнеса по такъв начин, че той да бъде в състояние да посрещне ефективно изискванията на потребителите по по-добър начин в сравнение с конкурентите. Бизнесстратегията трябва да подпомага корпоративната. Такава стратегия се разработва само от големи фирми, които имат множество поделения.

Целият материал: