Физиологична психология

[Mozo]

Физиологична психология

Физиологичната психология се разглежда като част от експерименталната психология.
Предметът й е изучаването на механизмите на даден вид поведение; къде и какво в мозъка се случва при манифестирането на определен тип поведение. Физиологът трябва да открие какво и къде е нарушено в нервната система на организма. Механизмите на поведението се наричат физиологични механизми.

Вродено поведение – в нервната система съществуват програми за запазването на живота на организмите. Това са типовете рефлекси за болка, чувствителност, ориентация в средата, реакция за отдръпване и приближаване. Инстинктите са поредица от несъзнавани рефлекси. Инстинктивното поведение е вродено и позволява преживяването на индивида. Регулира се поведението чрез тях (глад, жажда – хранително поведение най-общо казано) – това е поведение за приближаване. Поведение на отдръпване – бягство от опасност.
На инстинктивното поведение не може да се влияе чрез някакво “разумно поведение”, което всъщност е наученото поведение. То няма никаква сила върху истинктите.
Поведение за запазване на вида – полово и родителско поведение, поведение за територията

Научено поведение – представлява собственият опит и опитът на поколенията. То е по-съвършено и позволява по-сигурно преживяване (запазването на индивида). При човека се появява абстрактното мислене, оттук способността да работи със символи и език.

Нервна клетка. Строеж и функция

Синапс – връзка между нервните клетки
Неврон – нервна клетка
Аксон – разклонение (връзка с друг аксон на неврона)

Нервната клетка се състои от:
Ядро
Клетъчно тяло, в което се съдържа цитоплазмата, органелите, клетъчната мембрана и израстъци

Основната функция на клетката е да приема, съхранява, обработва и предава постъпилата в нея информация.
Нервните клетки биват хиляди видове, като има

Мотоневрон – двигателен
Грануларни – зърнести неврони
Вретеновидни
Биполярни
Униполярни

Нервната клетка има хиалоплазма (клетъчни включвания)
Има рибозоми
Митохондрии – чрез тях се осъществява енергетичният обмен в клетката, който се дължи на окислително фосфорилиране.
Макро – АТФ (адезин тре-фосфат)
АДФ (адезин дву.фосфат)
Чрез митохондриите, които осъществяват енергетичният обмен, плагодаление на него се възтановява нервната система.

Невроните имат натриево-калиева помпа (NA – K помпа)

Шванови клетки
Невробласти
Глиални клетки
Спонглиални клетки

Глия
Астроцити (звездовидни)
Олигодендроцити (малки клетки с израстъци)
Микроглия
Глиалните клетки имат опорна и защитна функция. Те участват в изработването на миелина. Невроните са миелинизирани (покрити с миелин)

Израстъци на нервната клетка
Дендрити (дървовидни клетки)
Аксон – дълъг израстък на неврона
Синаптични бутони (топчета)
Синапс

Миелин – съдържа липиди. Функцията му е да изолира аксоните. Многократно ускорява нервните импулси. Аксоните са обвити от миелиновата субстанция. При липса на миелинизация на нервната система настъпва множествена склероза и всички нейни разновидности.
Степента на зрялост на нервната система е степента на миелинизация на нервните пътища. За да има нормални нервни реакции, пътищата на нервната система трябва задължително да са миелинизирани.

Пластичност на нервната система – живите нервни клетки поемат функцията на умрелите нервни клетки.

Клетъчната мембрана е течна и съдържа белтъчини, които се делят на два белтъчни слоя – хидрофилни (навън) и хидрофобни (навътре). Между двата слоя има фосфолипиди.
Клетъчната мембрана съдържа следните белтъчини:
Белтъчина-рецептор – тя се свързва с определени вещества
Белтъчини-ензими – те ускоряват или забавят химическите реакции
Белтъчини-канали – в тях се съдържат йонните потоци на натриевите и калиевите йони.
Белтъчини-помпи –извличат йони в клетките срещу техния градиент
Градиент – нивото на сгъстения разтвор спрямо разсеяния (осмоза)

Видове синапси:
Аксодендритен синапс – аксон и дендрити
Аксосоматичен синапс – аксон и тяло
Аксоаксонален синапс – аксон и аксон
Електрически синапс – голямо значение при животните
Химически синапс

Вакуоли – мехурчета с химическо вещество, което е невромедиатор или трансмитер. Медиаторите участват при предаването на нервните импулси.

Синапсът има 3 части
Пресинаптична мембрана
Постсинаптична мембрана
Синаптична цепнатина – разстоянието между двете мембрани
Електрични явления в нервната клетка

Нервната клетка е заредена отрицателно във вътрешната си част / -60 mV/, а външната й част е положително заредена.

Потенциалният покой на клетката, който е мембранният потенциал / - 60 mV/ поляризира мембраната. Аксоните също са заредени негативно отвътре и положително отвън.
Вътре в самата клетка се съдържат белтъчни молекули с хидроксилни групи, които са заредени отрицателно.
Съществува помпа (натриево-калиева помпа), която активно изхвърля навън натриевите йони.
Междуклетъчното пространство е богато на натриеви и хлорни йони
Вътре в клетката има калиеви йони. Калият лесно влиза и излиза от клетката
Мембраната е полу-пропусклива
Потоците на йони се движат от две сили – химическа и електрическа (физическа). Химическата сила от по-висока концентрация към по-ниска концентрация на йоните в клетката. Химическият градиент на калия се движи навън. Физичните сили са на базата на едноименни и разноименни йони. Калият тук ще се движи навътре, защото е положително зараден йон, а вътре клетката е отрицателно заредена. Това са калиевите токово в клетката.
К-равновесен потенциал – важен е за поддържането на нервната клетка, както и за осъществяването на ....????
Клетката никога не е в покой. Ако има стимул върху клетката, се регистрира промяна на потенциала. От – 60 m V този потенциал може да достигне приблизително – 100 mV. Тази промяна в клетката се нарича потенциал на действие. Той е бърз и кратък (около една милисекунда).
При потнециал на действие има определени фази
Първа фаза – фаза на деполяризация
Втора фаза – фаза на реполяризация
Трета фаза – фаза на хиперполяризация (още по-отрицателна поляризация настъпва в клетката)

Фазата на деполяризация се дължи на нахлуването на натрий. Натриевите канали се отварят. Химичните сили действат навътре, химичният градиент също, както и физичният градиент!
Когато се обърне потенциалът, калият излиза навън, за да изравни потенциала до – 60 mV. Много по-малко калиеви йони остават, отколкото натриеви – фаза на реполяризация
Фаза на хипарполяризация – значение и механизъм:
период на относителна рефрактерност – ако има стимул, ще липсва отговор;
период на абсолютна рефрактерност – ако има стимул с двойно по-голяма сила, ще има отговор
Значението е, че нервната клетка ще отговаря на стимулите с честотен код с граници. Потенциалът на действие е на принципа “всичко или нищо”. Това означава, че ако се достигне праг на интензитет на стимула, ще има отговор. Ако не се достигне, потенциал на действие не настъпва.
Честотен код –
Натриево-калиева помпа – белтъчна молекула в клетъчната мембрана. Тя движи йоните срещу химическия и физическия им градиент. Изразходва енергия в митохондриите във вид на макроергични съединения и това става с участието на кислорода. Ако липсва кислород, натрий, ще е навътре.

Митохондриална клетъчна смълт – запушване на кръвоносен съд (инфаркт или киста) при рязко спиране на кръвния поток пак има смърт (сърцето спира)
Когато има деполяризация, тя е по целия аксон.
Невронален хълм – начален сегмент на неврона. По него има най-много натриеви канали
Миелинът има функцията да изолира аксоните и да предава импулсите по нервното влакно по-бързо. При миелинизираните влакна скоростта на предаване е 100м/сек.
Как става предаването на информацията в немиелинизираните влакна? На мястото на стимула се променя и нахлуват натриеви йони (местни токове)
Аксоните растат наново с 1 мм/денонощие
До двегодишна възраст няма добра миелинизация на аксоните

Потенциал на действие – при настъпил стимул (импулс) в нервната клетка, постъпилата информация се превръща в потенциал на действие по нервните пътища. Осъществява се вълна на деполяризация – нахлуване на натрий и излизане на калий. По нервните пътища информацията е потенциал на действие.

Постсинаптични потенциали
Възбудими
Потискащи

В нервните клетки има вакуоли, които съдържат невро-медиатор, който се излива в синаптичната цепнатина. Колкото повече се излива медиаторът, толкова натриеви канали се отварят.
Възбудни постсинаптични потенциали – в постсинаптичната мембрана под влиянието на медиатор, който се е освободил от постсинаптичното влакно и който е причинил отваряне на натриеви канали в постсинаптичната мембрана.
В някои от аксоните има друг вид мехурчета (вакуоли) с други химични вещества. Отделя се медиатор, който отваря хлорни канали. В неврона се създава условие за хиперполяризация и потенциалът става по-отрицателен.
Потискащи постсинаптични потенциали възникват в постсинаптичната мембрана при отделяне на медиатор, който отваря хлорни канали в нея. Хлорните йони нахлуват в каналите и хиперполяризират неврона. Той е вече по-невъзбудим.
Към нервната клетка постъпват множество възбудими и потискащи постсинаптични потенциали едновременно и така върху мембраната се получава пространствена сумация на постсинаптичните потенциали.
Времева сумация – изпращане на серия импулси; непрекъснат потенциал на действие
Амплитуден код – съществува при постсинаптичните потенциали
Потенциалите са свързани с отделни химически вещества (медиатори), които превръщат химическата енергия във физична и обратното (за около 0,5 сек)

Невронални мрежи

Погледни схемите от тетрадката!!!

Принцип на латерално (странично) потискане – насочено внимание
Зрителен анализ

Схема на реципрочна връзка (възбуда/потискане) съществува в невроналните мрежи на гръбначния мозък. За това говори действието: походка, пълзене, плуване, вървене. Рефлексът за пълзене е основен вроден рефлекс за инервация на мускулите.

Рефлексна дъга
Рецептор – нервна клетка или част от нея, която е приспособена да различава определен стимул
Аферентен неврон – изпраща стимула
Асоциативан неврон (може и да липсва)
Еферентен неврон – предава импулса от гръбначния мозък към съответния орган
Ефектор – мускул, жлеза...
Мускулно вретено – разтяга се при стимул и във нервните влакна се генерират постсинаптични потенциали заради ацетил-колина.


Самоподдържащи се невронални мрежи
Тези невронални жрежи се срещат в структурата на мозъка и са свързани с активни системи като дихателен център и сърдечносъдов център. Те се поддържат автоматично, като честотата на вдишване и издишване е около 18 пъти в минута, а на сърдечната дейност около 70 удъра в минута. Те не са изолирани от тялото и нервната система, тъй като имат връзка с кръвта ( хормони –хуморална система; медиатори и лекарства. Имат въздействие върху други нервни клетки и механизми в организма.

Ревербериращи невронални мрежи
Реверберация – продължително съхраняване на попадналата в тези мрежи информация.
Дезинхибиция – снемане на потискащото влияние (натрапчиви мисли и действия)
Ревербериращите невронални мрежи имат голямо въздействие върху човешката памет.

Принципи на невроналните мрежи
- конвергенция
- дивергенция

Гръбначен мозък

Гръбначният мозък е изграден от бяло вещество, което оформя няколко вида колонки:
- задни
- странични
- предни
В задните колонки се намират пътищата за дълбока сетивност (мускулен усет)
В страничните колонки се намират пътищата за повърхностна сетивност (болка, допир, температура). Там се намират и възходящи пътища, достигащи малкия мозък, както и главната част на основния низходящ път (кортикоспиналин/пирамидален), който носи информация за движението.
В предните колонки се намират низходящи пътища, които са част от екстрепирамидалната система. Те носят информация за движението па различни подкорови и стволови структури – вестибуларни ядра и ретикуларна формация. В предните колонки се намират част от влакната на непрекъснатия пирамидален път.
Гръбначният мозък има сегментна функция – тя е свързана с рефлексите и сетивността.
Гръбначният мозък има проводникова функция, свързана с високи и ниски нива на сетивност.

Зрителна система. Зрителен нерв и пътища. Строеж и функция

Строеж на зрителната система
Схема в тетрадката!!!
- очни ябълки
- ретина
- ирис
- рецептори
- колбички
- пръчици
- зрителен тракт
- зрителен нерв
- зрителен хълм
зрителният нерв и зрителният тракт се кръстосват близо до хипофизната жлеза и сънната артерия.

Рецептори
- колбички – регулиране на контраста и цветовете
- пръчици – използват се за намалена видимост при здрач и мрак

Кръстосват се само влакната от вътрешната страна на зрителния тракт. Мястото на кръстосване е зрителният нерв. Външните влакна на зрителния тракт не се кръстосват и достигат средния мозък.

В средния мозък се свързват с структурите на ориентировъчния рефлекс
Зрителната система има неврон в четирихълмието на средния мозък.
Аксоните на страничните коленчести телца на зрителния хълм достигат мозъчната кора в тилния дял (във вътрешната му част)
Ивичеста кора – лявата част на ретината отразява дясната част на света и обратно
При тумор на хипофизата отпада периферното зрение (гледане като в тунел)
При разширяване на сънната артерия болният гледа само по периферията, а не централно.
Зрителни халюцинации
Централна слепота
Зрителна агнозия – болният вижда, но не различава предмети и лица от света. Ако е вдясно – не се разпознават лица. Ако е вляво – не се разпознават букви и човек е неспособен да чете.
Алексия – неспособност да се ползват буквените знаци

Мозъчен ствол. Строеж и функции

Мозъчният ствол се намира в черепа, над гръбначния мозък. Явява се като продължение на гръбначния мозък. Горната му граница е с междинния мозък. Мозъчният ствол се състои от 3 части
- продълговат (най-отдолу)
- мост ( варолиев мост)
- среден мозък (най-отгоре)
Като продължение на гръбначния мозък мозъчният ствол съдържа проводна система от възходящи и низходящи нервни влакна, които свързват различни структури на различни нива в нервната система.
Мозъчният ствол съдържа сиво вещество, което не образува рога. На рогата съответстват различни ядра:
Предни ядра – двигателни – съдържат двигателни неврони
Сетивни ядра – в тях се образува инхормацията на сензорните усещание.
Вегетативни ядра – това са жлезите ( потни, слюнни) регулиране на зеницата, пресъхване на устата
Има множество други клетки, образуващи нещо като мрежи със синапси – ретикуларна формация в мозъчния ствол
Тези клетки са обединени в групи
Ядра на ретикуларната система – те нямат влакна да им носят информация, а се активират от аференти на други пътища (слухов, зрителен...) ядрата на ретикуларната формация отделят медиатор по аксоните и често се наричат с името на медиатора
- норадреналин – норадренаргични ядра
- серотонин – серотонинаргични ядра
- допамин – допаминаргични ядра
- ацетил – ацетиларгични ядра

Серотонинаргичните ядра са мажни за настроението (болка, сън)

Друго ядро в ретикуларната формация е сивкаво-синкаво ядро (бодърстване, сън)
Ядро на Майнерт – ацетилколинаргично ядро
Всички ядра се срещат в трите части на мозъчния ствол.
Продълговатият мозък е най-долната част на мозъчния ствол.
Мозъчният ствол е свързан с малкия мозък (с долни малкомозъчни крачета)
В предната част на мозъчния ствол се намира кръстовището на двата пирамидални (кортикоспинални) пътища, които се кръстосват в продълговатия мозък.

Две ядра (ядра на дълбока сетивност) – ставномускулен усет (Нагол и Бурдах)
- нежно ядро
- клиновидно ядро
Дванадесет ядра на черепномозъчни нерви – в мозъчния ствол се съдържат последните чивтове (9ти, 10ти, 11ти и 12ти)
8 – слухововестибуларен (по-голямата му част се намира в мозъчния мост)
9 – езикогълтачен (общ с 10ти)
10 – блуждаещ
11 – добавъчен (инервира мускулите на раменете и врата; доставя жестовата информация)
12 – подезичен нерв (мускулите на езика)

Продълговатият мозък има жизненоважни структури, свързани с дихателния и сърдечносъдовия център.
Неговите функции са – гълтане, говор, фонация (производство на зкукове – глас)
Нарушения – дисфагия – нарушено гълтане
Дизартрия – нарушен говор
Дисфония – афония

В мозъчния ствол има важни рафлаксни дъги
Тонични рефлекси
Симетрични Асиметрични
Посторални (на позата)
Локомоторни (на равновесието)

Видове рефлекси
- гълтателен - сукателен
- рефлекс за хълцане
- рефлекс за прозяване (балансиране на налягането)
- кихателен

Целият материал: