Психичен механизъм на феномена лъжа

[Mozo]

ПСИХИЧЕН МЕХАНИЗЪМ НА ФЕНОМЕНА ЛЪЖА


1. СТРУКТУРА И ДИНАМИКА

Лъжата е социално явление, което има определен място в системата на обществените отношения и личностните взаимоотношения между хората. Този факт не винаги и не от всички се вижда, разбира се и признава. Тя е пренебрегната от теорията едва ли не в същата степен, в каквато е разпространена в практиката. Този парадокс има своите основания. Практическата популярност на лъжата се определя преди всичко от нейната функционалност и многостраннта и директна ефективност. Едва ли е визможно каквото и да било съмнение в непосредствената практическа резултатност. Тя е твърде ефективна дори, когато се късае за търсене на истината, а в някои случаи може да бъде единственото средство за постигането й.
Лъжата е универсално явление. Няма човек, които да не лъже и ако срещаме хора, които ни уверяват, че никога в живота си не са лъгали, то тези факти свидетелстват или за твърде ограничено трактуване на лъжата или за прикриване, с цел постигане на по-голяма социална желателност.
Този род факти напомня един много показателен анекдот за живота на Фридрих Шилер:
Още от най-малка възраст великият поет се проявявал като много весел и остроумен. Той давал тон в игрите със своите другарчета. Веднъж някакъв човек влязъл в двора, където играели младият Шилер и неговите приятели. Децата се карали, спорели, а сред тях спокойно се разхождал Шилер, който държал в ръцете си някаква книга.
• Защо се карате? – попитал ги възрастният човек.
• Обзаложихме се – отвърнал Шилер, - че който каже най-голямата лъжа, ще получи тази книга. А сега се караме, тъй като всеки от нас счита, че е успял да каже най-голямата лъжа.
• Не ви ли е срам да се занимавате с такива глупости? Когато аз бях малък, лъжата между децата изобщо не съществуваше – казал възрастният човек.
• Браво! Великолепно! – извикал Шилер и тикна в ръцете му книгата – Вие печелите нашия облог. Напълно заслужихте наградата.
Проблемът за лъжата винаги е заемал важно място в социалния живот на човека, в съзнанието на хората, във философско-етическите и религиозни учения, в такива науки като етиката, логиката, психологията. Същността й се търси в нравствената област, в морала на отношенията. Но това е нейното проявление. Същинската природа на лъжата е психическа, защото без психичната субстанция тя би била пълен абсурд.
Защо хората лъжат? Коя е причината, която ги подтиква? Винаги ли лъжем или само в определени ситуации? Какво представлява лъжата и какъв е нейният механизъм?
Има много трактовки за явлението лъжа. Велитан я определя като “измислица или изкривяване на истината”; Щерн – “съзнателно неверно показание”; Лурия – “особен вид мислене”. Леон Леви казва, че лъжата е “преднамерено несъответствие между това, което човек казва и това, което действително чувства и мисли”. Тези определения имат описателен характер, защото до сега не е изяснен механизма на това явление, не се знаят неговите структури.
За да се обясни психичния механизъм на феномена лъжа, създавам един абстрактен модел, една теоритична постановка, едно определение на това, какво представлява лъжата.
Лъжата е основен защитен механизъм, с динамична структура в съзнанието и проявяваща се чрез полето на проявление на несъзнаваното.
Формулировката която давам, се състои от три части:
1. Лъжата е основен защитен механизъм
2. Има динамична структура в съзнанието
3. Проявява се чрез полето на проявление на несъзнаваното
Анализирайки всяка от тези части, аз ще потвърдя или отхвърля правилността на предположението.
За да обясня механизма на лъжата стъпвам на нещо доказано и познато, а именно теорията на Фройд за динамичния модел на психичния апарат и трите му елемента – То, Аз, Свръх-Аз.

​ ЛЪЖАТА Е ОСНОВЕН ЗАЩИТЕН МЕХАНИЗЪМ
То е примитивната, несъзнавана основа на психиката, доминирана от първичните нагони и подчинено на принципа на удоволствието.
Азът е подчинен на принципа на реалността, играе ролята на водач в нея, може да се приспособява и променя. Тясно свързан е с несъзнаваното и играе ролята на посредник между То и Свръх-Аза.
Свръх-Азът е съзнанието, разбирането на индивида на нормите и правилата. Фройд го нарича съвест или цензура. Дейността му е несъзнавана.
Всеки човек има потребности и смисълът на живота му се съсътои в тяхното задоволяване. Задоволяването се осъществява посредством Аза. Той е връзката между То и Свръх-Аза. “То” казва какво иска, Свръх-Аза дали е позволено или не, а Азът балансира между тях, за да не се създава напрежение. Балансът се съсътои в това да се задоволи потребността на То без да се нарушат изискванията на Свръх-Аза. Има три възможни варианта във взаимоотношенията между трите психични елемента:
1. То има потребност, Свръх-Аза позволява – Азът е спокоен.
2. То има потребност, Свръх-Аза не позволява – Азът е тревожен. Създава се напрежение, защото потребността не е задоволена. Тя може да намери проявление в друга посока (като сублимация) и да се изтласка. Това не означава, че е забравена, защото в несъзнаваното продължава да си сиъществува като потребност. Много изтласкани и незадоволени потребности са в основата на неврозите.
3. То има потребност, Свръх-Азът не позволява. Невъзможността да се задоволи потребността и да се получи удоволствие, предизвиква фрустрация и засилва напрежението в Аза. За да го премахне и възтанови равновесието, без да влиза в конфликт със Свръх-Аза, Азът си изработва си изработва специална форма на психична защита, т.е. изработва си защитен механизъм, наречен лъжа. Той е основен, защото е свързан с инстинкта за самосъхранение. Среща се и при жвотните, но се изразява невербално, чрез различни лъжливи действия, обезпечаващи сигурността на дадения вид.
Децата от най-малка възраст използват лъжата без да я съзнават. Служат си с нея инстинктивно, за да удовлетворят дадена потребност, предпазвайки се от евентуална заплаха. Наскоро по телевизията даваха едно предаване на Би Би Си. Във Великобритания се провежда мащабен експеримент, който е започнал през 2000г. наблюдават се 25 деца от различни карища на страната. Експериментът ще продължи 20 години като целта му е да се види как различната семейна и социална среда ще окажат влияние върху формирането икм като личности. Откъст, който даваха е част от експермента. Децата са на 3 годишна възраст. В стаята е едно от наблюдаваните деца с майка си. Пред него има торта, която то украсява с помощта на родителя. По сженарии майката излиза от стаята, за да повика останалите членове на семейството, а на детето е казано, че не трябва да яде от тортата. То разбира се обещава и няколко секунди след като майката излиза се двоуми, след което си хапва. На въпросът опитвало ли е тортата малчуганът отговаря с отрицателен отговор. Експериментът е направен с всички наблюдавани деца и всичките реагират по един и същи начин – хапват си и след това отричат.
В училищна възраст лъжата е осъзната. Ученик получава слаба оценка. За да предотврати евентуално наказание от страна на родителите, на въпроса изпитван ли е отговаря отрицателно. Лъжата е породена от факта, че детето не си е научило уроците, защото е задоволявало по-близка до природата му потребност, а именно играта в най-различните й проявления. Това влиза в противоречие с Аза на родителя, който иска детето му да получава само добри оценки. Но това е негова потребност, а не на детето.

Целият материал: