Психологическа характеристика на ученика

[Mozo]

Съставянето на психологическа характеристика на детето е едно от важните професионални умения на учителя. Има разлика между психологическа и педагогическа характеристика. Психологическата е предназначена да очертае психо-поведенческата индивидуалност на детето и се разгръща като серия от описания и констатации. Педагогическата изхожда от неговите изяви в педагогически контекст и е предназначена да даде серия от препоръки, оценки и прогнози по отношение на обучението и възпитанието на конкретното дете. За съставянето на добра психологическа характеристика учителят би трябвало да спазва няколко общи изисквания.
ПЪРВО, детето трябва да бъде наблюдавано и представено в три жизнено важни свята на неговия живот – семейството, училището и връстниците. Следва да се предвиди, че то би могло да е твърде различно в поведението и преживяванията си във всяка от тези три сфери. Общо взето, за учителя е най-трудно да проникне в семейния живот.
ВТОРО, характеристиката в повечето случаи трябва да е балансирана, т.е. детето да бъде описано както с положителни особености и качества, така и с отрицателни. Често учителите неволно представят учениците като генийчета на доброто или на злото. По правило няма изцяло положителни или изцяло отрицателни личности, особено в детството.
ТРЕТО, в добре направената характеристика трябва да има доказателственост – да бъдат разказани кратки случки, които илюстрират важните особености на детето. По-нататък ще бъдат приведени поредица аспекти на индивидуалността и поведението, които си струва да бъдат специално наблюдавани у всяко дете.
Проблемът за взаимодействието на училището и семейството е възлов за процесите на обучение и възпитание. За да се постигне по-добра социална ефективност на учебно-възпитателния процес, е необходимо по-добро взаимодействие между училището и семейството. Връзката, разбира се, е двустранна- семейството се явява помощник на училището, който осъществява педагогическо ръководство на семейното възпитание, а училището е помощник на семейството във възпитанието на децата. Двата института имат равни права, задължения и отговорности, но имат различни средства за възпитание. Училището е силно с организирания учебно-възпитателен процес, с висококвалифицираните педагогически кадри, с дисциплината и реда, с държавния контрол. В семейството се създава по-интимна атмосфера, свобода на личността, взаимно доверие и защитеност, продължителност и постоянство на възпитателните въздействия, специфична близост и взаимно чувство на дълбоко биологична основа.
Характера на детето твърде силно се влияе от мястото, което заема в семейството. Първото дете в семейството обикновено се отличава с чувство за отговорност. Предназначените само за него любов и грижа на родителите в ранна възраст, създават у детето усещане за определна стабилност. От малко то започва да изпълнява прости домашни задължения, да помага на майката и да се грижи за по малките деца. Съвсем други черти притежава второто дете в семейството. То идва на света, за да се срещне със съперник, който е с една или няколко години по-голям, който вече се е научил да ходи, да говори и да изпълнява още много дейности. На по-малкото дете не му остава нищо друго, освен да върви по следите на по-голямото и да се учи на всичко с неизбежно закъснение, което естествено предизвиква неугасващо чувство за непълноценност, и желание да се настигне беглеца- водач. Всички тези моменти са дълбоко скрити в подсъзнанието и индивида никога няма да посмее да признае даже пред самия себе си наличието на подобно съперничество, въпреки че обективните признаци доказват обратното.
При второто дете се наблюдава развитието на прекалено честолюбие и навик ” с бой” да получава своето. Появява се тенденция към бунтарство, която се обяснява с по-неизгодното положение, което заема в семейството. От тука и желанието „да разруши до основи” и да построи отново, но вече при равни условия.
Сложно е мястото на единственото дете в семейството. То е средоточие на огромна родителска любов и грижи. Родителите буквално не го изпускат от очи, страхувайки се да не му се случи нещо. Поради това единственото дете често е лишено от възможността да развие умение за установяване на социални контакти и да се приобщава към социалното обкръжение. Голяма е вероятността детето да порасне разглезено.

Психологично развитие на децата в начална училищна възраст

Съществуват основни фактори, които оказват влияние върху психичното и личностно развитие на детето в начална училищна възраст. Към тях се отнасят: промяна на дневния режим, новите междуличностни отношения в училище, отношенията с началния учител, смяната на водещия вид дейност /играта се заменя с учение/. Първият учител и първите дни на обучение за важни за формиране на мотивация на учене. В началния училищен период при учениците все още е актуална потребността от игра и свързаната с нея потребност от мускулни движения. Затова децата проявяват естествена и спонтанна двигателна активност, с която учителят трябва да се съобразява.
От особена значимост за непрекъснатото развитие на личността на ученика е потребността от външни впечатления. На тази основа ускорено се развиват новите интелектуални, естетическии нравствени потербности. Под влияние на учебната дейност се формира устойчива мотивационна структура, при която мотивите за учене са водещи.
В трети и четвърти клас положителните или отрицателни мотиви за учене в голяма степен зависят от мнението и настроението на ученическите групи и колективи . Педагогическа задача на учителя е да отчита „настроението” на класа и умело да го управлява.
Учениците от първи клас не могат да назоват любими учебни предмети. Това става възможно едва във втори клас. Не са редки случаите, когато любимите предмети се определят от симпатията на ученика към учителя. Желанието за учебна дейност е психически индикатор за постоянна познавателна активност и е условие за преживяване на удоволствие от учебния процес.
Личността на ученика се характеризира и с мотивите на поведение, които в този период търпят съществено развитие. Идеалите са част от мотивите на нравствено поведение, които в тази възраст имат някои особености: неустойчивост, конкретност, външно подръжателство.
Общуването е съществен фактор за формирането на личността на ученика. Потребността от общуване е сравнително силна и се удовлетворява преди всичко във водещата дейност. В този процес на детето главен и безпорен авторитет е учителя. Началния ученик има нагласата да общува преди всичко с него, като възприемането на съучениците се опосредства именно чрез това общуване. По тази причина в началните етапи на общуването с връстниците отсъстват нравствени оценки, те се формират чрез оценката на учителя. В началото на първи клас се наблюдават отделни малки групи, които се формират по случайни признаци: по местоживеене, познанства от детските градини, познанства на родителите и т.н. С течение на времето , започва обособяването на група деца, които поемат функциите за групова дейност, формира се така наречения актив на класа. От втори до четвърти клас отношението на ученика към груповата дейност се променя. Това изменение е свързано с промяната на отношението му към учебния процес и към личността на учителя. Педагогът и неговото мнение стават все по- малко значими за сметка на мнението на съучениците. Децата заедно усвояват знания, участват в разични спортни мероприяти в извън класна дейност. В общуването с връстниците си ученикът все по- ясно осъзнава личностните качества на другите в отличие със своите.
В началната училищна възраст учениците интензивно развиват основните психични процеси: чувства, воля, възприятие и представа, памет, внимание, въображение и мислене.
Чувствата отразяват отношението на ученика към собствената му дейност, към другите хора и към самия себе си. Те се детерминират от отношението на учитея и родителя към резултатите от учебната деиност и други извън класни дейности. През неучебното време играта провължава да доставя удоволствие на децата. В първи клас на учениците трудно им се отдава да сдържат своите чувства. Децата се научават да контролират емоциите си псредством изпълнението на ежедневните си учебни задължения, съблюдаването на определени правила за поведение и участието си в групова дейност. Този процес завършва обикновенно в трети клас. Като цяло общото настроение, емоциите и чувствата на малкия ученик се характеризират с жизненост, спонтанност и бодрост.
На края на трети клас се проявяват чувствата на взаимопомощ, приятелство и съвместна групова работа. Те се развиват в процеса на удовлетворяване на потребността от общуване в учебната и извънкласната дейност.
Волята е съзнателна дейност, свързана с избор на цели и средства за постигането им. Като усвоява знанията, уменията и навиците, ученикът извършва волеви акт и в същото време формира своите волеви качества. Това е един постоянен процес, тъй като учебната дейност изисква непрекъснато поставяне на все по-нови и по-сложни цели. Индикатор за правилно формирани волеви качества у ученика се явява самостоятелността и самоконтрола. Ръководна роля за формиране на волята и волевите качества се пада на възрастните-родители, учители, по-големи братя, сестри и приятели.
Друг важен индикатор за формиране воля у ученика е издържливостта. Това качество се проявява в способността на детето да приеме изискванията на възрастните и училищния режим, и самостоятелно да организира и изпълни домашните учебни задачи. Противоположна черта на издържливостта е импулсивността. Тя е резултат от повишена чувствителност на малкия ученик и склонността му да отвлича вниманието си към странични стимули.
Упоритостта е важно волево качество, което е най-изявено в трети и четвърти клас. То дава възможност на ученика да постига високи учебни резултати и самостоятелно и качествено да изпълнява домашните си задачи.
Възприятието е познавателен психичен процес на субективно отразяване на външните стимули в процеса на непосредственото им въздействие върху перцептивните анализатори /зрителен, слухов и двигателен/. Учебния процес предявява специфични изсквания към възприятно-представната дейност на ученика. Възприемането на учебната информация развива произволността и осмислянето на възприятните образи. Учителят е длъжен съзнателно да направлява възприятието на ученика в учебния процес. Едва в края на първи клас детето придобива способност за произволно и осмислено възприятие. В резултат от развитието на възприятието се формира качеството наблюдателност, като една от чертите на характера.

Целият материал: