Изследване мотивацията за учене при деца от домове за деца лишени от родителски грижи

[Mozo]

Великотърновски Университет
“Св. Св. Кирил и Методий”
Философки Факултет


Проект за социално-психологическо изследване

По дисциплината
Социална Психология


На тема:
Изследване на мотивацията за учене при деца от Домове за деца лишени от родителски грижи /ДДЛРГ/



1. Модел на изследваното явление – мотивация за учене при деца от ДДЛРГ

След множество изследвания се оказва и доказва, че мотивацията за учене не се влияе от фактора – възраст. Твърдението,че възрастните са по-мотивирани за учене се приема като неточно. Мотивацията във всички възрасти се определя от еднакви фактори – изучаваната специалност, курсът на обучение и др.
Мотивацията включва целева насоченост на поведението и потребност, защото тя е условие на индивида, а не на околната среда. Съществен аспект на мотивацията е получаването на пряка и интензивна връзка между целенасочените действия и крайните резултати. Освен това, постигнатите резултати имат субективно значение и психологическа ценност за човека, защото в противен случай те губят силата си на активни мотиватори. Следователно, мотивацията е функция от очакваните резултати и от психологическата ценност, която им се преписва .
При задълбочен анализ на мотивационния процес могат да се обособят три главни функции: функция на обособяване на поведението (защо протича определено поведение);функция на активация (това е енергитичният аспект на мотивацията и обхваща активното действие на възходящата реформация в централната нервна система и функция на целево насочване на поведението.
Мотивацията за учене се отнася до вътрешните състояния, които осигуряват мотивационна енергия по посока на реализирането на конкретното поведение и постигането на предварителни поставени цели в процеса на обучение. Мотивацията за учене се дефинира в термините на цели, които насочват или подтикват учащите се към постигането им чрез идентифицирането на мотивационната сила на предхождашите събития или чрез детерминирането на мотивационното значение на фактическите или когнитивно представените резултати. Изключително важен аспект на мотивацията за учене е получаването на пряка и адекватна обратна връзка в процеса на обучение между целенасочените действия, качеството и особеностите на получаваните резултати. По този начин се постигат резултати, които имат психологическа значимост и действат като активни мотиватори по посока на извършването на учебната дейност с още по-голямо упорство и настойчивост. Правилното и целесъобразно организиране на процеса на учене благоприятства за изграждането на положителна мотивация за учене, за развитието на познавателни интереси и ,които веднъж формирани се превръщат в действени вътрешни фактори за подобряване на качеството и ефективността на учебната дейност .
Следователно мотивацията за учене може да се разглежда едновременно и като генерална черта на личността, и като състояние, обусловено от ситуацията. Тя включва различни мотиви за учене. Те са преди всичко осъзнати вътрешни подбуди, по силата на които се полагат усилия за усвояване на знания ,за формиране на умения за качествено изпълнение на учебната дейност. Те отразяват общото положително емоционално отношение към преоцеса на учене и обуславят стремежа към проникване в същността на изучаваните явления на фона на своевременното преодоляване на трудностите и напрежението чрез стремежа за непрекъснато личностно самоусъвършенстване .

2. Основни идеи
В структурата на мотивацията за учене се включват самостоятелни операционални стъпки, а именно: планиране на действията, концентриране на усилията за постигане на целите. Повишаването на равнището на мотивацията за учене влияе позитивно върху личната удовлетвореност от постиженията, обуславя ниското равнище на тревожност, както и обуславя постоянните условия за своевременно преодоляване на страха от провал в процеса на обучението. Мотивацията за учене стимулира качеството и интензивността на на когнитивната дейност по посока на постигането на предварително формулираните цели, усвояване на нови знания и умения, използването на адекватни стратегии за за постигане на високи академични резултати в процеса на обучение.
Общоприето е мнението, че в стуктурата на мотивацията за учене освен митивите за учене , опеделящо значение имат и целите в процеса на обучение. В процеса на целеполагане индивидите демонстрират целенасочено поведение и имат съзнанието за реалните и идеалните условия на ситуацията. Целите мотивират хората да действат ,за да намалят разликата между това “къде съм?” и “къде искам да бъда?”.Поставянето на цели е изключително ефективно в личен план и подобрява изпълнението на всякакъв вид дейност. Ползата от поставянето на цели и техното изпълнение се изразява в насочване на индивидуалните усилия към решаване на задачите, стимулира използването на различни стратегии за справяне с учебните задачи и съдейства за повишаване на качеството и ефективността на процеса на учене .
В академичната сфера се обособяват две големи групи цели
–цели,ориентирани към процеса на учене и
-цели, насочени към изпълнението на учебната дейност.
Когато индивидите си поставят цели, към самия процес на учене те се стремят към подобряване на своята дейност ,без да отчитат броя на допуснатите грешки и без това да ги смущава и затруднява.Те търсят предизвикателствата в учебния процес и изпробват различни начини за справяне с възникналите трудности. Индивидуалното поведение се детерминира от степента на лична включеност в решаването на задачата и от липсата на тревожност за крайната оценка на изпълнението. Съществуват и цели, които са свързани непосредствено с качеството на изпълнение на учебната дейност. С формулирането на подобни цели всеки индивид може да оцени равнището на своята компетентност и да избягва негативните оценки от страна на другите.

Целият материал: