Психологическо изследване

[Mozo]

ПСИХОЛОГИЧЕСКО ИЗСЛЕДВАНЕ

Изследване със скала за измерване на идентичността (Ego Identity Scale):
Демонстрира добре структурирана идентичност в рамките на нормата, т.е. приемане на себе си, усещане за ясна цел и посока в живота, чувство за приемственост и непрекъснатост на идентичността във времето. Това е предпоставка за добър вътрешен контрол върху поведенията, импулсите и емоциите; способност за дълбока емоционална привързаност; способност за извличане на собствената ценностна система през личния жизнен опит; способност за вземане на решения и поемане на ангажименти – лични, трудови, политически и пр.; склонност за придържане към установените норми в обществото.


Оценка на Его функциите (EGO FUNCTION ASSESSMENT):

I. ПРОВЕРКА НА РЕАЛНОСТТА

а. Различаване на вътрешните от външните стимули
Ясно осъзнаване на това, дали събитията са се случили в сънищата или в будно състояние. Точно идентифициране на източника на познавателното и/ или възприятно съдържание като идея или образ, както и прецизно разпознаване на източника като вътрешен или външен.
Различаването между вътрешните и външните възприятия се запазва дори и под натиска на изключителен стрес.
Сверяването на собствените възприятия с реалността става във висока степен автоматично.

б. Точност при възприемането на външни събития, включително ориентация за време и място.
Ярко и гъвкаво възприемане на външните събития, като по този начин се достига до крайно точно приписване на смисъл на реалността, дори и в стресиращи и емоционално угнетяващи обстоятелства.
Объркването при интерпретирането на събитията е минимално.
Ориентацията е отлична, практически без социално повлияване при опити за външно давление върху ориентацията или възприятието.

в. Точност на възприемането на вътрешните процеси, включително рефлексивната осъзнатост или степента, в която човек осъзнава точността/ объркаността на вътрешната си психична дейност.
Умозрителността и склонността към психологизиране са оптимални.
Субективното усещане за точност на собствените възприятия е много силно и отговаря на вътрешната и външната реалност. Това често е резултат от отличното използване на споделеното потвърждение: сверяване на собствените си възприятия с тези на другите. Във висока степен е във връзка със собствените си чувства.


II. ПРЕЦЕНКА

а. Предвиждане на вероятните последствия от планираното поведение (напр. очаквани вероятни опасности, престъпления, социално неодобрение или неприемане, физическо нараняване).
Осъзнаването на последиците се променя от една ситуация в друга. Умерено капсулирани области на погрешни очаквания, преувеличаващи опасностите, са ограничени до специфични фобийни реакции (напр., човек, който е имал известен провал в работно поле, което сам е избрал, вярва, че това е причинено от съдбата и че той не е имал достатъчно късмет). Налице са пропуски в преценката (напр., тя може да бъде да бъде отлична в професионалната сфера и лоша в други области).

б. Степен, до която проявеното поведение отразява усещането за неговите вероятни последствия и степен, до която поведението, изразяващо неадаптивна преценка, е повтаряно.
Умерените поведенчески прояви на средно лошата преценка се наблюдават главно в реакциите към определени видове ситуации (напр., въпреки че индивидът може да продължава да търси работа в област, където той е постигнал само оскъден успех и не се подготвя да работи в по-подходяща област, той продължава да отговаря с относително добра преценка в другите области на живота). Погрешно оценява способността на хората да се справят с работата си.

в. Приемливост на поведението, степен до която човек е способен да настрои емоционално себе си към съответните аспекти на външната реалност.
Опитите да се държи приятелски може да отблъскват хората. Неподходящото поведение може да приеме формата на хронично нахлуване в личното пространство на другите с вярването, че това е само начин да бъдеш любезен; или да се срещаш често с хората, правейки сексуални опити за сближаване и да се чувстваш обиден, когато другата страна е отвърнала с безразличие.


III. ЧУВСТВО ЗА РЕАЛНОСТ НА СВЕТА И НА СЕБЕ СИ

а. Степен, в която външните събития се преживяват като реални и биват поставени в познат контекст.
Дереализацията се случва само в условията на крайна средова промяна. Тя изчезва с възстановяването на нивото на нормалните предполагаеми условия.

б. Степен, в която тялото (или части от него) и тяхното функциониране, както и собственото поведение се преживяват като познати и ненатрапчиви или като принадлежащи на (произхождащи от) субекта.
Деперсонализацията се случва само в условията на крайни средови промени. Тя изчезва с възстановяването на нивото на нормалните предполагаеми условия.

в. Степен, в която субектът е развил индивидуалност, уникалност, чувство за себе си, траен образ на тялото си и самооценка.
Устойчивата идентичност, отчетливото чувство за себе си и самооценката са добре приети.

г. Степен, в която границите на Аз - а са ясно разграничени между Аз и външен свят.
Нужна е само от време на време обратна връзка за поддържането на усещането за собствения Аз като устойчиво обособен от другите.


IV. РЕГУЛИРАНЕ И КОНТРОЛ ВЪРХУ ВЛЕЧЕНИЯТА, ЧУВСТВАТА И ИМПУЛСИТЕ

а. Насоченост на разтоварването на импулса (простирайки се от примитивно и психопатно изместване, през дейност с потискащ импулса характер, през невротично изместване, до относително непреки форми на разтоварване чрез поведението). Неадаптивността би била функция на степента, в която осъзнатостта на влеченията, емоциите и импулсите е преживяна и изразена разрушително.
Когато обичайното поведение и интересите са агресивни и сексуално ориентирани, това е с ефективна сублимация и неутрализация (напр., физическата нападателност се случва само в интерес на собственото оцеляване и това - на другите, когато няма други алтернативи). Общуването е предпочитан отдушник на сексуалните копнежи. Необичайно сексуално или агресивно поведение е наблюдавано само при необикновена провокация или продължителен стрес.

б. Ефективност на задържането и механизмите на контрол (включвайки и двата – недостатъчен или свръхконтрол); степен на поносимост спрямо фрустрация и степента, до която производните на влечението са канализирани чрез представи, емоционална експресия и проявено поведение.
Умерено спокойно разтоварване на импулсите, чрез поведението, с помощта на умерено гъвкав контрол. Нивото на засилване и разхлабване на контрола е подходящо за стимулацията и е в повечето случаи волево и/ или умерено автоматично.


V. ОБЕКТНИ ОТНОШЕНИЯ

а. Степен и вид на свързаността с останалите (отчитайки нарцисизма, симбиозата, сепарация - индивидуация, тенденциите към затваряне в себе си, егоцентризма, нарцистичния избор на обекти или степента на взаимност, взаимодействие, емпатия, лесна комуникация). Степен на близост и дистанция, ниво на гъвкавост и избор в поддържането на обектните отношения.
Гъвкавост в избора и стила в повечето отношения, с осъзнато и автоматично поддържане на оптималната дистанция.

б. Примитивност или зрялост на обектните отношения. Включително степен, в която настоящите отношения са адаптивно или неадаптивно повлияни от или моделирани върху основата на старите отношения.
Насочен е към зрели обектни отношения с цели, които са взаимно удовлетворяващи за Аз - а и значимите други.

в. Степен, до която личността възприема и отговаря на останалите по-скоро като независими цялости, отколкото като негово/ нейно продължение.
Субектът обикновено реагира на другите хора като на отделни индивиди с техни собствени права. Умерено добро ниво на емпатия, но не твърде много, за да изгуби себе си в чувствата и гледните точки на другия човек.

г. Степен, в която човек може да поддържа непроменливостта на обекта, т.е. може да понася и физическото отсъствие на обекта, и наличието на фрустрация или тревожност, свързани с обекта. Ниво и тип интернализация (начин, по който субектът възприема и реагира на хора, които не присъстват физически).
Обектната константност е добре развита, като значимите хора са интернализирани. Раздяла, която е и загуба, както и други потенциални травми, са удържани без прекалено напрежение. Мислите за другите, реакциите и уважението към тях продължават независимо, че те не присъстват физически.

Целият материал: