Казуси за деца със СОП

[Mozo]

Казус 1.
С. е момиче на 4 год. с диагноза ДЦП, с лека умствена изостаналост. Поради заболяването си момичето изостава в опорно-двигателното си и интелекту­алното си развитие.
В продължение на 2 години родите­лите търсят лечение на детето си. Провеждана е рехабилитация, след коя­то в двигателно отношение има на­предък – детето ходи самостоятелно, но все още изпитва затруднения при изкачване и слизане по стълби. Не умее да тича и трудно пази равновесие. Обича музиката, пляска с ръце при ритмични мелодии.
За родителите по-сериозният про­блем е, че изостава много в интелек­туалното си развитие. Не говори. Разбира малко за възрастта си има затруднения при извършването на каквито и да е манипулации с ръце­те. Семейството е с добри финансови възможности, доходите са от бизнеса на бащата, а майката полага грижи за единственото си дете. Семейната среда е добра, не се регистрират кон­фликти в семейството.
При комплексната оценка се отпра­вя заявка за постъпване в масова ДГ

Казус 2.
Я. е на 6г., единствено дете и живее с родителите си, които я обгрижват по всевъзможен начин. Има аутизъм, за който са разбрали, когато е била на 2 години.
Казва думички, като мама, ало и две- три изречения. Не се фокусира върху лица. Има бедна лицева експресия и бедни жестове, както и много стере­отипни движения. Звуците и движени­ята й са монотонни повторения. Сред непознати хора е агресивна и хапе. Не играе с другите деца. Прекалено чувст­вителна е към докосвания. Използва писъци, като начин за комуникация, когато не иска да прави нещо. Когато е ядосана си удря главата.
Обича да слуша детски песнички, има чувство за ритъм и умее да тан­цува. От скоро започва да казва с думи действието, което извършва и става по-контактна.

Целият материал: