АЗ-ът на личността и поведението

[Mozo]

Аграрен Университет - Пловдив

Курсова работа


по Психолoгия на управлението
на тема:

„Аз-ът” на личността и поведението

Съдържание :


1. Човешкото „АЗ”.

2. Самооценката и нейното влияние върху поведението на личността.


3. Връзка между самооценката на личността и нейното поведение.

4. Връзка между характера на поведението на личността и равнището на потребност от постижение.


5. Връзката между изпълнението на професионалната роля и самооценката.

6. Деформиращи фактори при възприемането на „АЗ-а”






Изследването на предпоставките за икономическа дейност на личностно равнище, изисква да се разгледа личността на съвременния бизнесмен. Изследванията, които психолозите правят относно преуспяващите личности показват, че това са хора ориентирани предимно към постижения и успех, които си поставят високи изисквания, уверени са в себе си, с висока самооценка и висока степен на приемане на себе си. Всички тези особености се свързват с „Аз-образа” на човека. „Аз-ът” се явява интегратор на вътрешния психически облик на личността и регулатор на нейното поведение.
Изучаването на свойствата, структурата и функциите на „Аз-а” има както теоретическа, така и практическа стойност. Влиянието му върху поведението на личността в икономическата дейност се свързва с представата за собствените възможности, самооценката, равнището на претенции, самочувствието, увереността в собствените възможности, аспирациите в професионалната дейност и т.н.
Относно понятието за „Аз” в психологията няма еднозначно виждане. С. Албрехт, Д. Томас, Б. Чатуик смятат, че „Аз-ът” се изразява в комплексна представа за това, което мислим, че сме, за това, което мислим, че другите мислят за нас; това, което бихме желали да бъдем.
И. Кон разглежда „Аз” като интимно ядро и регулативна начало на личността, формирано от три основни слоя. Първо, е индивидуалността или идентичността, т.е вътрешното ядро на индивида, единство и приемственост на неговите физически и психически процеси. Второ, това е ЕГО, т.е съзнателно регулативно начало, упражняващо поведението на лицето. Трето, това е образът на „Аз”, т.е. самосъзнанието на личността, нейната предствава за себе си и отношението към себе си. Всяко едно от тези значения е автономно. Едновременно с това, то означава определено равнище в развитието на личността и нейното самосъзнание, при което нисшите пластове в тази йерархия съставят основата на висшите, а висшите психологически образования видоизменят и регулират по-ранните слоеве. Формирането на индивидуалното самосъзнание се извършва отделно. Като посочва В. С. Мерлин отначало осъзнава своята индивидуалност, след това ЕГО и едва тогава своите конкретни психически и социални свойства, интегрирани в образа на „Аз”.
Психологическите подходи при изследване на „Аз-а” могат да се дефинират по различен начин:
1. Според предмета на изследване авторите се делят на :
◦ такива, които се интересуват от субективните свойства на индивида, от вътрешните източници на неговата активност, изразени с понятията „идентичност” и „ЕГО”;
◦ такива, които разглеждат „Аз” като елемент на самосъзнанието.
2. Според теоретичния контекст, „Аз-ът” се разглежда като „структурно единство” и привлича вниманието с регулативните си функции. Теорията на съзнанието акцентира върху когнитивните особености на „Аз”, свързани със самосъзнанието, адекватността на самооценката и т.н.
3. Според методологическата основа на изследване (предимно на самооценката) на „Аз-образа”. Дали самооценката се разглежда като непосредствен компонент на образа за „Аз” или е индикатор за някакви дълбоко скрити и неосъзнавани от личността качества.
Теоретичният анализ на човешката „Аз” се свързва с развитието на естествено научно мислене. Обособяват се няколко подхода относно концепцията за „Аз”. Идеалистичните теории го смятат за душата, която направлява действията и поведението на индивида.
Много от психолозите на ХIХ век разглеждат „Аз-а” като чувствен образ, формиращ се на основата на самоусещанията и на затвърдените от паметта ситуации. Самоусещанията предизвикват действия, които се съпреживяват като едно или друго чувство, в резултат на което се оформя представата за себе си. В. Вунт разглежда „Аз” като чувство за връзка между индивидуалните психически преживявания, като придава най-голямо значение на кинестичните усещания, т.е. „Аз-образът” се формира в резултат на самоусещанията.
Изграденият по този начин образ за себе си включва определен брой представи за себе си, за своите психологически свойства. Но човекът не само просто се опознава, той се променя, променя своите самооценки и равнището на претенциите си, в зависимост от социалните условия. Това постепенно довежда психолозите до раждането на другата страна на „Аз”, неговата социална природа. Наред с биологичното, телесното „Аз” на индивида включва в себе си и такива компоненти като самооценка, самочувствие, утвърждаване, престиж и т.н., които са резултат на взаимодействието на индивида с другите хора. Така се формира следващият подход в изучаването на „Аз-а”, включващ и социалните елементи.
У. Джеймс разглежда две страни на човешката личност. Едната е „познаващото Аз”, която характеризира човека като активен, съзнателен субект, а другата е „емпиричното Аз”, обозначено с „Те”(мене), представляващо сума от всичко, което може да се нарече нейна собственост.
Емпиричното „Аз” той разделя на три компонента:
1. „материалното Аз” – притежанията на личността, материални (дом, пари, дрехи) или физически (тяло, външен вид);
2. „духовното Аз” – съвкупността от психическите способности и склонности (опит, качества, знания, умения);
3. „социалното Аз” – човек притежава множество „социални Аз”, които се разкриват по различен начин в различните социални групи – семейство, приятели, колеги.
Докато материалното „Аз” включва познание за собственото тяло, то социалното „Аз” се свързва с познанието а човека за себе си, но вече по отношение на социалните роли, които той изпълнява и начина, по който ги изпълнява.

Целият материал: