Боен стрес

[Mozo]

РЕФЕРАТ
по учебна дисциплина Военна психология


Боен стрес. Човекът в екстремални ситуации.

Въведение

Настоящата работа е посветена на проблема за бойния стрес в армията и състоянието на човешката личност в екстремални ситуаци.
В днешно време ситуациите на боен стрес не са редки, а и за в бъдеще не могат да се изключат, което прави не само интересно, но и наложително задълбоченото изследване на проблема. Изследванията на бойния стрес са свързани преди всичко с факторите, които довеждат до него и с физическите и психични реакциите на войниците и командирите.
Проблемът за бойния стрес е актуален не само за нашата географска ширина, но и в световен мащаб. Методът, който използвахме е преглед на научната литература.
Съществуват различни дефиниции за това, какво е стрес. Най-обобщено стресът е физиологичен и психичен процес на реагиране в ситуация, в която пред индивида стои дилемата за справяне с непосредствени заплахи за живота и динамичните промени в живота му, за които няма готови стереотипни решения.
За да бъдат намалени или предотвратени появите на стрес у военнослужещите е необходимо те да притежават способности и качества като самообладание, издръжливост, силна воля, мотивация за оцеляване, морално-психическа подготовка, увереност в собствените си възможности и във възможностите на колектива, автогенна тренираност и психофизическа саморегулация.
Не бива да забравяме, че стресът в рамките на нормалните граници понякога играе и животоспасяваща роля. Тази му роля е полезна само когато той подлежи на контрол и самоконтрол. Ето защо е важно добре да се познава и изучава проблемът за бойния стрес. Въвеждането на задължително обучение на всички нива в армията би допринесло да контролирането и предотвратяването на бойния стрес.

Изложениe

I. Теоретични аспекти и класическите теории за стреса.

1. Теорията на Ханс Селие.
Стресовите събития обхващат много сфери от нашия живот и ние трудно можем да ги избегнем. В наше време се говори много за стреса и за факторите, които го предизвикват. В литературата факторите се наричат стресори- те са различни, независимо от това, че предизвикват една и съща биологична стресова реакция. Ханс Селие пръв разработва теорията за стреса. Според него стресорите са стимули, които водят до реакция, наречена общ адаптационен синдром.
Теорията на Селие е хомеостатична. Той установява 3 етапа на адаптацията към заплашващи ситуации:
1) Предупреждение (alarm) – обикновено много кратък; активира се поведенческият отговор “борба или бягство”. Изпълнението вероятно ще бъде влошено, освен ако отговорът на войниците не е прост и инстинктивен или добре оттрениран.
2) Съпротива (resistance) – достига се, ако войникът успешно се справи със заплахата. Свръхвъзбудата намалява и той започва да се опитва да се справи със стресора – да избяга или да се адаптира към него. Обикновено изпълнението се подобрява.
3) Изтощение (exhaustion) – настъпва, когато войникът не може да избяга, преодолее или понесе силния стресор. Изпълнението е силно влошено до спиране на действията. Войникът може да развие свързани със стреса негативни емоционални състояния, разстройства и заболявания.
Когато адаптацията продължава твърде дълго, то тогава не се осъществява напълно адаптацията и може да доведе до смърт. Когато дразнителят е слаб и действа в положителна посока оказва положително въздействие върху организма и спомага за по-бързото активиране. Еустресът – това е положително въздействие на дразнителя. След като се прекрачи границата, дейността се нарушава, и се получава дистрес – негативно въздействие на дразнителя върху организма и дейността. Моментът на преход между еустрес и дистрес се означава като стрес.
Стресът най-често се свързва с продължителни психо-физически натоварвания, които могат да доведат до психовегетативни разстройства и до органични заболявания. Стресът се появява при взаимодейтвие на конкретно събитие и конкретна личност (4, стр. 178). Появата на стрес зависи от възможностите за адаптация на съответната личност.
В своята книга “Стрес без дистрес” Ханс Селие дава отговори на въпроса “Какво не е стрес?” : стресът не е просто нервно напрежение, стресът не винаги е неспецифичен резултат от увреждане, стресът не е нещо, което трябва да се избягва, пълната липса на стрес не означава смърт (6,стр.24).
Селие повдига и въпросът за алтруистичния егоизъм, който в бойни условия може да бъде изключително интересен. Егоизмът е черта, която е характерна за всеки човек. Човек е устроен така, че в ситуация на заплаха, защитава първо собствения си живот. Според Селие “алтруизмът може да се разглежда като модифицирана форма на егоизма, като някакъв колективен егоизъм, който помага на обществото с това, че предизвиква благодарност. Подбуждайки друго лице да желае нашето благополучие поради това, което сме направили, ние предизвикваме добри чувства на другите към нас (6, стр.47) “. Тук възниква въпросът за реакциите на война в обстановка на стрес и на военна среда. Действа ли войникът воден от стремежът да бъде одобрен и поощрен или действа, за да избегне наказанието и отхвърлянето.

Обикновено стресът не е резултат само от влиянието на един фактор. Той се получава в следствие на влиянието на съвкупност от фактори.
Сред причините за стреса можем да откроим:
- индивидуални – причинени са от собствени убеждения, нереалистични очаквания, липса на организация, надценени или подценени възможности и др.
- междуличностови – свързани са с хората, с които контактуваме – при ралота с агресивни хора, липса на уважение от срана на другите, неучастие във вземаните на решения и др.
- организационни – специфични за организицията, в която човек работи – лош стил на ръководство, липса на обратна връзка, работа с неопитен колектив и др (3, стр. 53).
Причините могат да бъдат сащо така и културални – расови, религиозни, полови предразсъдъци. Могат да бъдат и национални – политика на правителството, граждански безредици, национално бедствие и др (3, стр.54).

2. Концепции за бойния стрес.
Съществуват различни концепции за бойния стрес.
1. Триене - така пруският генерал Карл фон Клауцевиц нарича умората, дребните грешки и шанса, които довеждат добрите планове до провал вместо до успех.
2. Войнишко сърце – у войниците се наблюдават оплаквания в сърдечната област, обща слабост, стомашно разсройство, нарушение на съня, главоболие.
3. Носталгия – като форма на военен стрес е разработена още XIX век, в САЩ, но като травмиращо преживяване е актуална и в съвременните военни конфликти. Известна и още като емигрантски или бежански синдром. Получава се в следствие на продължително откъсване от родината. Проявява се с депресивен синдром и може да прерастне в ностомания (натраплив стремеж към връщане в родината) или ностопатия.
4. Военни неврози, снаряден шок, траншеен шок, тилова невроза – тези термини се използват още от Първата световна война. Военните неврози са изследвани подробно от А. Адлер. Той ги определя като “позиционни заболявания” – свързани с позицията на невротика, което изисква от терапевта да прилага индивидуален подход влечението, с акцент върху възпитаващата терапия. Заболелите от военна невроза се стремят да бъдат далеч от големия кръг на войната и да се върнат в малкия кръг на роднините си. По време на войната често се появява т.н. травматична невроза. Стефан Данаджиев предлага комплкс от методи за лечението й : психотерапия, съчетана с електричество, метод на бруталната изненада, хипноза, трудова терапия.
5. Бойна умора – терминът се използва по време на Втората световна война.
6. Стресови разстройства – терминът се въвежда по време на войните на САЩ в Корея и Виетнам.
7. Военен стрес – свързва се с посттравматичните стресови разстройства. Може да доведе до хипохондрия, депресия, хистерия, психози, психични болести. (4, стр. 179 – 187)

II. Приложение на познанията за бойния стрес в армията.

Изкуството на войната изисква противникът да бъде подложен на по-голям стрес, за да изгуби желание за борба, поради което елиминирането на стреса в бойната дейност е както невъзможно, така и нежелателно. Основната адаптационна задача на стреса е да запази живота, но във военното дело ролята му е да поддържа такова ниво на физиологична, емоционална и когнитивна мобилизация у военнослужещите, че да могат те успешно да изпълняват бойните си задачи, независимо от индивидуалното си оцеляване.
Несполучливата адаптация и продължителното излагане на влиянието на стресови фактори води до сериозни здравословни проблеми у военослужещите. Това прави изучаването на бойния стрес особено важно за здравословното благаполучие на войниците и техните началници.
През 20-те години на XX век Уолтър Кенън разкрива т.н. алармен синдром или феномен “борба или бягство”. “Той подробво изследва телесните промени при болка, глад, страх и гняв. Посочва хипоталамуса като контролен център на емоционалното поведение, а надбъбречната жлеза като мобилизатор на енергийните ресуси на тялото при условия на стрес” (4, стр.188).

Целият материал: