Интерактивните методи за комуникация в обучението по физическо възпитание и спорт

[Mozo]

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВЕТИ КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”
Департамент за информация и усъвършенстване на учители
Катедра „Хуманитарно образование”





ДИПЛОМНА РАБОТА
професионално-педагогическа специализация

Тема: Интерактивните методи за комуникация в обучението по физическо
възпитание и спорт
 



Специализант: Научен ръководител:




2020 г.

СЪДЪРЖАНИЕ

Увод ………….……………………………………...…………………………………......
Част Първа
Научно – теоретични основания на изследването …………………………………..
1.Интерактивните методи в съвременния образовате¬лен процес ………
2. ” Физическо възпитание и спорт” като учебен предмет ………………..
Част Втора
Изследователска програма ……………………………………………………………..
1. Тезаурус на изследването …………………………………………………...
2. Цел на изследването ……………………………………………….…………
3. Основни изследователски задачи …………………………...…………….
4. Обектно- предметна област на изследването ……………………………
5. Обхват …………………………………...……………………………………....
6. Изследователски методи и инструментариум …………………...…….…
7. Критерии и показатели на изследването ……...…………………………..
Част Трета
1. Емпирични данни и резултати. Педагогически анализ ………………….
3. Изводи …………………………………………………………………………...
Заключение ………..………………………………………………………………………
Литература …..…….……………………………………………………………………....






УВОД
Комуникацията е жизнено важна за всеки човек. Способността да се предават
информация или инструкции ясно и конкретно и по начин, по който да бъдат лесно
разбрани, определя успехът от дейността. Помага за изчистване на проблемите, за
планиране хода на действията и вземане на позитивни решения. Тя докосва всяка
сфера от живота ни. И все пак комуникацията е силно подценяван и необмислен
актив в съвременния свят, което често води до неблагоприятни резултати. Не
случайно Р. Дени подчертава, че проблемите на света не могат да бъдат разрешени,
ако отделните личности не комуникират .
Децата днес имат по-малко възможности за комуникиране, отколкото в
миналото. В училище са под напрежение при овладяването на необходимите знания
по различни дисциплини. У дома много от тях се хранят пред телевизора или
компютъра в повечето случаи сами, а след това се подготвят за училище и
прекарват няколко часа пред компютъра. Вярно е, че и телевизията, и компютъра
благоприятстват комуникацията. Мрежата и електронната поща разбира се са
голяма ценност и имат широка употреба, но сме убедени, че само те не са
достатъчни. Като резултат учениците стават все по-интровертни, имат по-малко
желание за споделяне на мисли, чувства и емоции. Нещо повече - не намират време
за приятели, нямат желание за разговори с родителите. Всичко това вреди на
много позитивни взаимовръзки, необходими за правилното им личностно развитие.
Неоспорим факт е, че обучението е немислимо без комуникацията. Неточно е
широко разпространеното схващане, че знанието е сила. То е потенциална сила,
защото е важно как го използваме или как го предаваме на останалите. Един
добър педагог, който може да предава ефективно фактите, идеите, теоретичните и
практическите знания по дадена дисциплина чрез комуникация, ще възпита добри
ученици. Но има и още нещо изключително важно – това е той да ги научи
как да предават и споделят своите знания, мисли и опит със съучениците
си, и другите комуникирайки си в процеса на дейността .
Добрата комуникация с другите е умение, което успешните ученици са
овладели. Тъй като успехът им зависи от входящата информация, следва да се
подчертае, че добрите комуникативни умения се превръщат в жизненоважна
съставка от тяхната същност.

Прилагането на интерактивните методи на обучение в училищната практика е изключително актуален проблем, защото чрез тях се формират необходимите за съвременния човек умения за генериране на идеи, за дискутиране и вземане на решения. Интерактивните методи осигуряват организационно-функцианалното единство в дейността на учителя и на ученика и по този начин гарантират реализирането на качествен процес на обучение.




Затова според мен в часовете по физическо възпитание и спорт е необходимо в часовете по физическо възпитание и спорт в процесса на обучението.
Ученикът:
• Да формира, развива и усъвършенства теоретични и практически знания, като приоритет се дава на продуктивното и творческо мислене;
• Да учи с повишен интерес, да запомнят и усвоява бързо и с лекота основните моменти от учебното съдържание;
• Като активен участник в създаването на образователна услуга да съдейства за формирането на интерактивна учебна среда;
Учителят:
• Да подпомага самостоятелната учебно-познавателната дейност за формиране на изискуемите компетенции;
• Да стимулира мотивация на учениците към учебна работа;
• Да прилага нови интерактивни модели, гъвкави форми и техники на организация на обучението;
• Да повишава професионалната си квалификация като прилага иновативни педагогически практики и модели;
• Гъвкаво да въвежда методите на електронното обучение както и да усъвършенства уменията за разработване на критерии за оценяване;
За постигането на посочените цели съдействат информационните технологии. Те интензифицират интерактивнто обучение като оказват допълнителна помощ на учениците за развитие на познавателните им дейности.
Съвременното динамично общество изисква в процеса на обучението да се прилагат такива методи инструменти, които да ангажират вниманието на обучаваните, да повишават тяхната познавателна активност и да съдействат за постигането на държавните образователни изисквания. Представените акценти са аргументите за избора на темата на дипломната работа.



ЧАСТ ПЪРВА

НАУЧНО ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВАНИЯ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО

1. ИНТЕРАКТИВНИТЕ МЕТОДИ В СЪВРЕМЕННИЯ ОБРАЗОВАТЕ­ЛЕН ПРОЦЕС
Тер­минът интерактивност произхожда от английския глагол „interact' ' (inter - взаимно, act - действам), който се превежда на български език като „взаимодействаме си, влияем си взаимно"1. Интеракцията е взаимодействие между хората в процеса на общуването им.
В педагогическата наука се счита, че в основата на интерактивното обучение е конструктивизма. Основната идея е, че обучаващите конструират свои собствени знания на базата на опита си и на взаимодействието си със заобикалящата ги среда. Конструктивизмът не разглежда съзнанието на учащия се като tabula rasa (чиста дъска) откъм мисловно-познавателната структура. На базата на собствения си опит той създава свое разбиране за света, в който живее, като избира и преобразува информация и взема решения .Още повече, че ученикът е пълноправен участник в учебния процес и неговия опит служи за основен източник на учебно знание. Педагогът (водещ) не предоставя готови знания, а подбужда участниците към самостоятелно търсене на решение. В сравнение с традиционното обучение при интерактивното обучение се интензифицира взаимодействието между педагога и ученика: активността на педагога отстъпва място пред тази на ученика, неговата задачата се свежда до създаване на условия за развитие на учебни инициативи и стимулиране на мисленето.
Използването на интерактивни методи на обучение изисква моделиране на жизнени ситуации, използване на ролеви игри, съвместно решаване на даден проблем. Изключва се доминирането на който и да е участник в учебния процес или на която и да е идея. Това е основа на хуманния, демократичен подход към обучението.
Много методически иновации са свързани днес с прилагането на интерактивни методи за обучение. Интерактивното обучение е преди всичко, диалогово обучение, в хода на което се осъществява взаимодействието между учителя и ученика.
В този смисъл интерактивното обучение е по-различно като организация на познавателните дейности. То създава такава обучителна среда, в която се реализира продуктивно и ефективно обучение. Затова интерактивната образователна среда (като среда, подкрепяща ученето) се характе­ризира с партньорски взаимоотношения; с приложение на интерактивни методи, похвати и техники на работа; със съчетаване на различни форми на контрол ( групов, индиректен и неавторитарен контрол от страна
на обучаващия); с възможност за избор на времето, мястото, средствата и ритъма на учене; с работа по двойки, в група, в екип; доброжелателна атмосфера и подходящ интериор.
ИЗЛОЖЕНИЕ
Целият обем от възможности на човека в сферата на общуването се определя като негова комуникативна компетентност. Тя има сложен характер и се състои от компоненти, които в реални ситуации съпътстват актовете на общуване на отделната личност. През последните години проблемите с общуването се очертават като най-актуални в различните сфери на социалния живот в това число и в обучението по физическо възпитание и спорт.
В процеса на общуване учениците получават информация за техниката на изпълнение на изучаваните двигателни действия, обменят мисли, ценности, позиции, изграждат потребностно-мотивационната си сфера, личностни качества, богата гама от чувства и
преживявания. Чрез него се осъществява познавателната и двигателната подготовка на обучаваните
Междуличностната комуникация в урока по физическо възпитание и спорт в началното училище изисква специално внимание, защото двигателната дейност се реализира в тясно сътрудничество с околните. То е необходимо за постигане на целите и задачите на обучението. Сложността на процеса на общуване в урока е детерминиран от редица фактори. Сред тях особено значение имат: броят на учениците, техният пол, индивидуалните възрастови, личностни особености и различия на обучаваните. Ето защо общуването е по-просто в еднотипни по пол групи в сравнение със смесените.
Всъщност взаимодействието в “диада”, при това от един пол е най-обикновения модел на общуване в процеса на двигателната дейност в училищна възраст поради наличието на:
Динамичен характер на дейността и комуникативните роли в системата комуникатор – реципиент.
Недостатъчна комуникативната компетентност на учениците във взаимодействието, свързана с липса на умения за установяване на контакти.
Нееднозначна разбираемост на информационните послания от страна на всички участници във взаимодействието, което е предпоставка за създаване на атмосфера на скованост, недоверие, отчужденост, възникване на противоречия и конфликти.
Ниска потребност от общуване и разбиране на другите. Затруднения при декодиране на информацията.

Целият материал: