Носители на информация. Кодове за представяне на информацията в/у носители

[Mozo]

1. Носители на информация. Кодове за представяне на информацията в/у носители Физическата среда в която информацията се запомня за известно време се нарича носител. Носителя е тяло което се изменя качествено и/или количествено под въздействието на информационните сигнали. За да може едно тяло да се използва като носител на информация то трябва да отговаря на следните изисквания: - да има малки маса и размери;-физико-химичните свойства на тялото да са стабилни във времето и пространството;- цената на единица фиксирана информация да бъде ниска;-носителите да са удобни както за съхраняване така и за използване;-носителите трябва да поемат големи количества информация. Тези характеристика се нарича плътност на записа и се изразява в количеството информация за единица дължина, площ или обем на носителя. Плътността на записа се ограничава от: максималния брой участъци които могат да приемат независими едно от друго състояния (разделителна способност на носителя); от максималния брой участъци които могат да се приведат в различни състояния от елементите за запис (разделителна способност на елементите за запис); от максималния брой участъци чиито различни състояния могат да се възприемат като различни от елементите за четене (разделителна способност на елементите за четене); - възможност за коригиране на записаната в/у носителя информация. Кодовете за представяне на числа използват разредна решетка с фиксирана и достатъчна за представянето на числа дължина. Реалните числа се представят ч/з краен брой дискретни ст-сти, разположени неравномерно в/у числовата ос. В общия случай числото Х се представя чрез най-близката дискретна ст-ст при което се допуска грешка δ. С увеличаване дължината на разредната решетка, грешката намалява
За обработката на текстова инф-я е по-удобно и ефективно да се работи с променлива дължина на разредната решетка, което изисква променлива дължина на адресите, командите и използване на указатели. Кодовете биват: 1. Числови кодове-позиционни, непозиционни и циклични. Позиционните са най-често използваните. При тях мощността на азбуката е равна на основата на бройната система, а всеки неин разред има определено тегло в зависимост от позицията която заема. Непозиционните числови кодове се използват в специални изчислителни системи. Цикличните кодове се получават при кодиране чрез циклично преместване по определен алгоритъм – код на Грей. 2. Знакови кодове- при тях информацията се представя като набор от няколко десетки до няколко стотици различни знаци които се делят на различни групи. Всеки знак върху носителя се представя чрез двоична кодова дума. В зависимост от броя на знаците се използват различни 7,8 и 16 битови кодове. Според особеностите на носителя знаковите кодове се разделят на:-кодове за запис на информация върху перфоносители. При тях когато четеца срещне отвор върху лентата го възприема за “1”, а когато няма отвор-“0”. В/у перфолентата могат да се кодират до 80 символа; -специален код за запис върху магнитни носители – EBCDIC- разширен двоично кодиран десетичен код; - американски стандартен код за обмен на информация ASCII – използва се при устройства за въвеждане и извеждане.

Целият материал: