Държавната екологична политика

[Mozo]

РЕФЕРАТ

на тема: „Държавната екологична полиика – понятие и основни принципи. Правомощия на държавните централни органи във връзка с опазването на околната среда: Народно събрание, Президент, Министерски съвет.“

изгорвил:Светлана Иванова
спец.Право, III курс, задочно обучение

Съдържание:



I. Увод
II. Държавна екологична политика
III. Правомощия на държавните централни органи
IV. Правомощия на Министерството но околната среда и водите като специализирано функционално централно ведомство
V. Заключение

I. Увод
В резултат именно на неовладяната наука и техника ние хората, през последните 50 години, разклатихме природното равновесие в биосферата, в растителния и животинския свят. Бурната индустриализация и урбанизация на страната доведе до диспропорция между замърсяването на околната страна и нейното опазване. В резултат на това цели райони на страната практически са превърнати в пустиня. Безконтролното изсичане на нашите гори, особено през последните години, доведе до ерозия на почвата и природни катаклизми, като наводнения и урагани, досега почти непознати за нашите географски ширини. Унищожени са стотици животински и растителни видове. Независимо от огромният по обем, Закон за опазване на околната среда, приет от Народното събрание, реално в страната не се прави нищо за предотвратяване на екологичната катастрофа, която ни очаква през следващите години. Безвъзвратно са замърсени хиляди декари земя, унищожени са реки, гори, езера, язовири, напоителни съоръжения. В резултат на безконтролното строителство в цялата страна и особено в района на Черноморското крайбрежие и планинските области са унищожени хиляди декари с гори и храсти.
Именно заради тези настъпили промени в екологичната среда идва трайната намеса на държавата. За да успее е създадена екологична политика, която спомага, чрез законодателството справянето с не малкото проблеми.
I. Държавна екологична политика
Понастоящем не е възможно да се регламентират обществени отношения в тази област без да има държавна политика в тази насока. В по-модерния свят няма държава, която де не провежда целенасочена политика в тази област. В Европа – приема се стратегически документ, който се определя целите в тази насока. Преди промяната разработени такива, но общ характер. През 1991г. представители на Световната банка предлагат да се приема някакъв документ в тази насока. Със съдействието на Световната банка и две амер. агенции /Американската агенция за международно развитие и Агенцията за опазване на околната среда/ – помагат да се ръзработи такъв документ. В края на 1998г. – нач. на 1999г. е приет Национална стратегия за опезване на околната среда. Сега се подготвя нова стратегия до 2013г. ЕС – от 1992г. Програма към понататъшното прилагане концепцията за устойчиво развитие от 1993г.-2000г. /пета програма към устойчиво развитие/.
По силата на ЗООС трябва да се внася доклад за опазване на околната среда, който се разработва от Министерство на околната среда и водите, удобрява се от МС и се внася в НС за одобрение. Първият доклад е приет 1997г., публикуван 1998г.
Държавна политика – целенасочени действия на държавни органи в съвкупност от идеи , принципи и конкретни действия за постигане на определени цели.Политиката се определя от обективни и субективни фактори.Държавната екологична политика е целенасочена дейност на държавните органи за опазване на околната среда.Характерно за нея е –винаги и определена от правото и същевременно правото е най-важния инструмент за реализиране на държавната политика.
Условно се приема , че има легална дефиниция –ЗОС - опазването на околната среда е определено като комплекс от дейности които са насочени към предотвратяване на деградацията на околната среда , към нейното възстановяване , запазване , подобряване.
+ Принципи:
Политиката в областта на околна среда на ЕС се основава на принципа на предпазните мерки, принципа на превантивните действия и принципа на отстраняване на замърсяването при източника, както и на принципа „замърсителят плаща“. Принципът на предпазните мерки е инструмент за управление на риска, който може да се прилага, когато съществува научна несигурност във връзка с предполагаем риск за човешкото здраве или околната среда, произтичащ от определено действие или политика. Например за да се избегне увреждане на човешкото здраве или на околната среда в случай на съмнения във връзка с потенциално опасното въздействие на даден продукт, могат да бъдат дадени инструкции за прекратяване на разпространението на въпросния продукт или за изтеглянето му от пазара, ако продължава да съществува несигурност след изготвянето на обективна научна оценка.

Целият материал: