Обществото и личността в теорията на Е. Фром

[Mozo]

Обществото и личността в теорията на Ерих Фром - потребности, самоидентичност, ценности, понятия за характер и типология

Роден през 1900 г. във Франкфурт, Германия. Бил е единствено дете на родителите си - евреи. По време на първата световна война, Фром е бил поразен от ирационалността и разрушителните наклонности у хората. Голямо влияние за формиране на неговите възгледи са имали както ортодоксалното еврейство и християнството, така и произведенията на З. Фройд и К. Маркс. Трудовете на Фройд му помогнали да разбере, че хората често не осъзнават причините за своето поведение, а четейки Маркс усвоил, че влияние в живота на хората оказват социално-политическите сили. Е. Фром е изучавал психология, социология и философия. Получил е степен доктор по философия в Хайделбергския университет през 1922 г. Продължава психоаналитичното си образование в Берлинския психоаналитичен институт, а през 1934 г. емигрира в САЩ. Фром става известен със своята първа книга "Бягство от свободата", публикувана през 1941 г., а по-нататъшното му творчество има съществен принос за неговото членство в Международната психоаналитична асоциация. Умира в Швейцария през 1980 г.
Ерих Фром се стреми да разшири хоризонтите на психоаналитичната теория, подчертавайки ролята на социални, политически, икономически, религиозни и антропологични фактори за формиране на личността. Теорията на Фром показва как социокултурните влияния взаимодействат с уникалните човешки потребности и процеси на формиране на личността. Неговият принципен тезис се състои в това, че структурата на характера (типа личност) е свързана с определени социални структури. Придържайки се към хуманистичните традиции, Фром изтъква, че в резултат на социално-икономически изменения може да се създаде общество, в условията на което да се удовлетворяват индивидуални и обществени потребности. За съжаление, повечето от теоретичните убеждения на Фром са недостъпни за емпирично изучаване. Единственото потвърждение за неговите концепции са клиничните случаи и наблюдения над други култури.( Митева, П. 2004)
Според Фром съвременният човек е вечен потребител. Той постоянно консумира. Ако не е потребител, той е търговец. “Човекът е превърнал самия себе си в стока и изживява живота си като капитал, който трябва изгодно да се инвестира.” ( Фром, Е. “Да бъдеш човек”) Човекът е отчужден. “Като частна личност е управляван от егоистична грижа за самия себе си.” ( Фром, Е. “Да бъдеш човек”)
Ерих Фром не харесва в съвременното общество това, че всичко се продава. Не просто се продават стоки, а в стоки са превърнати идеите, хората и други неща, които не би трябвало да се продават. ( Фром, Е. “Да бъдеш човек”) Това води до положението, че може да се вярва на все по-малко хора. Все по-малко хора имат убеждения. Все повече хора, особено младите, нямат формиран характер. Те нямат търпение за учене, трудно понасят разочарованията и “нямайки център вътре в себе си”, нямат чувство за своя идентичност. От тук произтичат и техните страдания, като си задават въпроси за смисъла на живота и за собствената идентичност. ( Фром, Е. “Да бъдеш човек”) Липсва радост. Хората са привлечени от мъртвото и механичното. В обществото все повече се шири некрофилията – привличане към мъртвото и безжизненото, което е ирационално. Логичното и рационалното е привличането към всичко живо - биофилията.
Човек има потребност от система за ориентация и от система за посвещаване. В голяма част от историята на човечеството човек е избирал да се ориентира по някакъв вожд, върховен водач, който е бил представен като наместник на Бога и той е използвал този свой статус на висшестоящ, за да управлява останалите и да ги подчинява. За тези цели той е използвал заплахи и манипулации. Ерих Фром обаче подчертава, че не бива да търсим обяснение за тази склонност към подчинение у животните, защото има една голяма разлика с тях, а тя е, че ”човек не е задължен да бъде овца”. (Фром, Е. “Революция на надеждата”) Докато се оставя да бъде манипулиран, човекът е слаб. Докато вярва в измислици, всяка промяна в обществото би го уязвила. Човекът има стремеж към знание и като опознава действителността, без да вярва на измислени обяснения, той става силен и по-приспособим. По този начин той развива съзнанието си. “Съзнание означава премахване на илюзиите и в степента, в която това се постига, то представлява процес на освобождаване.” (Фром, Е. “Революция на надеждата”) Душевно здравото общество е надарено с обективност.
Човек има нужда от емоционално свързване със света. Човекът е “отделен чрез своето самосъзнание и способността да се чувства самотен”. Той се нуждае от емоционални връзки, “които да задоволят неговата потребност да бъде свързан и обединен със света отвъд собствената му личност”. Има така наречените “първични връзки” със семейството и по-сложните връзки с религия, нация. Връзките също могат да се основават на подчинение на родители, на по-старите в семейството, а могат да бъдат равнопоставени – братски връзки. (Фром, Е. “Революция на надеждата”)
Човек има потребност от ценности и норми, които да ръководят неговите действия и чувства. (Фром, Е. “Революция на надеждата”) Съществуват безсъзнателни ценности, които пряко мотивират личността. Има сблъсък между съзнателни и неефективни от една страна и несъзнателни и ефективни от друга, което води до “бъркотия вътре в личността”. “Ценно и добро е всичко, което допринася за по-широко разгръщане на същностните човешки способности и подпомага живота. Отрицателно или лошо е всичко, което задушава живота и парализира действеността на човека.” “Човешката личност образува система с едно минимално изискване: избягване на лудостта.” (Фром, Е. “Революция на надеждата”) От тук нататък личността е изправена пред избор на ценности и то на структури от ценности, защото ценностите са организирани в неделими структури. На всеки характер съответства, подхожда съответна ценностна система. Едната структура съдържа жизнената, радостната, заинтересуваната, дейната, миролюбива личност, а другата - безжизнената, отегчената, незаинтересуваната, бездейната, агресивната личност. Двете системи не могат да се съчетават и трябва да се направи избор между двете. Хората обаче често се страхуват да изберат един от двата пътя. (Фром, Е. “Революция на надеждата”)
“Историята на човека започва с преминаването му от състояние на единство с природния свят към съзнанието, че самият той е създание, различно от заобикалящата го природа и хората наоколо.” Индивидът е свързан дълго време с природната и обществената среда, в която се е родил. Извървява дълъг път до пълната свобода. Връзките му осигуряват сигурност и подкрепа. Връзката е корен, който осмисля съществуването му. С освобождаването индивидът търси нов смисъл. Извършва се постепен процес на индивидуализиране, създава се личността. (Фром, Е. “Бягство от свободата”)
Процесът на индивидуализиране при детето има два аспекта. Първият е “физическото, емоционалното и умственото укрепване на детето.” “Интензивността и активността в тези три насоки в развитието му се увеличават, а в същото време те все повече се интегрират. Оформя се една организирана структура, ръководена от волята на индивида. Ако наречем тази организирана и интегрирана цялост на личността “Аз”, можем също така да приемем, че едната страна в процеса на индивидуализирането е растежът на “Аз-а”. Основно обществото определя границите на индивидуализирането и на развитие на Аз-а и по-малка роля играят личностните особености. (Фром, Е. “Бягство от свободата”)
В процеса на индивидуализация важно е, че чувството за самота се засилва. От тук произтичат опити от отказване от индивидуалността. Тъй като човек не може да се върне в утробата и не може да се върне назад по пътеката на развитието той е склонен да търси сигурност като се подчинява. Подчинението осигурява чувства на доволство и сигурност, но се заплаща със загуба на силата и целостта на Аз-а. В крайна сметка резултатът е обратен – увеличава се несигурността и поражда непокорство и враждебност. (Фром, Е. “Бягство от свободата”)
Ерих Фром смята, че самотата и страхът могат да се превъзмогнат чрез връзката на човека с природата, която не накърнява личностната индивидуалност.
В онтогенезиса самостоятелността на личността се увеличава. “Детето получава по-голяма свобода да развива собственото си Аз, защото не му пречат предишните ограничителни връзки. Същевременно то става по-независимо от света, който му е гарантирал сигурността и увереността. Процесът на индивидуализирането обхваща растящата сила и цялостността на личността му, а също така води до изчерпване на първоначалната идентичност с другите хора и до все по-ясно разграничаване от тях.” (Фром, Е. “Бягство от свободата”) Може да се стигне до два резултата по пътя на индивидуализация – до дълбока изолация и силно чувство за самота или до нов тип близост със света. “Ако всяка крачка към разграничаване и индивидуализиране е съчетана с кореспондиращ растеж на Аз-а, детето ще се развива хармонично. ”Когато това липсва се използват “механизми на бягството”. (Фром, Е. “Бягство от свободата”)
Във филогенезиса също индивидуалността се задълбочава и свободата се разраства. Фром смята, че “хуманният период на човешкото развитие и свободата са неделими” Човекът вече не действа, напълно подчинен на инстинктите, те не организират поведението му. “Биологичната слабост на човека е предпоставка за хуманната култура.” (Фром, Е. “Бягство от свободата”) Пред човека постоянно стои възможност за избор как да реагира на зададения стимул, за разлика от животното . Тук Ерих Фром разглежда библейския разказ за Адам и Ева, където откъсването и индивидуализирането се възприема като грях. То всъщност обаче е път към свободата. Човекът получава свободата, но е вече уплашен и трябва сам да се изправи пред трудностите. (Фром, Е. “Бягство от свободата”)
Ерих Фром разграничава “свободата от” и “свободата да”, която е позитивна свобода. Човекът до голяма степен остава обвързан с природата и е част от природата. Кръвните връзки също го обвързват. Тези връзки обаче “пречат за осъществяването на човека като свободна, самостоятелна, творческа личност. Отъждествяването му с природата, рода, религията гарантира неговата сигурност. Той принадлежи към едно структурирано цяло, вкоренен е и има неоспоримо място в него. Възможно е да страда от глад или забрана, но никога не се измъчва от най-лошата болка – абсолютната самота и съмнението.” (Фром, Е. “Бягство от свободата”)
Фром подчертава, че процесът на разширяване на свободата на човека преминава през същите стъпки като тези на формирането на личността. Тъй като процеса на развитие на човека не е хармоничен, а и е необратим, единственото нещо, с което могат да се заместят първичните връзки са: ”активната му солидарност с всички хора и спонтанната му дейност, обичта и труда, които отново го приобщават към света, но не с първични връзки, а вече като свободна и независима личност”. Ако обаче обществените, икономическите и политическите условия не допринасят за това, човекът губи смисъл и насоката в живота и е склонен към “бягство от свободата”. (Фром, Е. “Бягство от свободата”)
Фром казва, че от края на Средновековието в Европа и САЩ личността пълноценно израства. Тя укрепва и се развива в умствено и емоционално отношение, участва в културния процес, но проблемът е, че липсват възможности за позитивна проява на индивидуалността, което води до бягство от свободата. (Фром, Е. “Бягство от свободата”)
Под личност Фром разбира “целостта както от наследените, така и от придобитите душевни качества, които са характерни за отделно взетия индивид и именно които го правят неповторим и уникален. Различията между вродените и придобитите качества като цяло отговарят на различията между темперамента, таланта от една страна, и характера от друга.” (Фром, Е. “Човекът за самия себе си”) Темпераментът се отнася към начина, стила на реагиране, той е даден по природа и е неизменяем. Характерът пък се формира на основата на жизнения опит на човека, най-вече в ранното детство, и може да претърпи изменения чрез влиянието на новия жизнен опит и интуицията.” (Фром, Е. “Човекът за самия себе си”)
В теорията си за характера Фром приема някои от допусканията на Фройд като това, че “чертите на характера лежат в основата на поведението и могат да бъдат изведени от него , и че самите те образуват мотивиращите сили, които, колкото и да са силни, могат изобщо да не се осъзнават от човека.” Друго, което взаимства от Фройд е, че “определяща в човешкия характер не може да бъде отделно взета конкретна черта, а цялостната структура на характера, която всъщност определя отделните му черти.” (Фром, Е. “Човекът за самия себе си”)

Целият материал: