Външна политика на Русия в Близкия изток

[Mozo]

Външна политика на Русия в Близкия изток

Курсова работа по регион Русия и Евразия


1.Увод


Интересите на външната политика на Русия, в регионът на Близкия изток, са въпрос с вековна история и устойчиво бъдеще. Нещо повече, това е въпрос, който има тенденцията да става все по-актуален, с оглед нарасналата активност на Руската федерация в тази част на света през последното десетилетие и реалните изгледи тя да се установи като една от водещите сили, които играят роля в политиките на близкоизточните държави.
За да се направи цялостен анализ на тази тема, то трябва да я проследим исторически, връщайки се назад във времената на Руската империя, още от периода Петър I, при когото руските интереси се пресичат с тези на Османската империя, по въпросът за контрола над северното черноморие, а след това и за надмощие на една от двете империи в съревнованието им по море. Оттам с течение на десетилетията и тенденциозното заслабване на османците като европейска сила, руските интереси в района започват да нарастват и ако ги изобразим географски, ще кажем, че те се изместват все по на юг. Освен по линия на Османската империя, руските интереси в Близкия изток се изразяват най-ярко и по линия на Персия, където съперник за влияние е Британската империя, целяща да обезпечи контрола над колониите си в Индия от евентуалното навлизане на Русия в тази част от света. На практика Персия бива разделена на две зони на влияние- руска и британска. В периода на съветският съюз активното политическо участие в района на Близкия изток се възобновява през 50те години и бързо прераства в съперничество със Съединените щати, така както в останалите части на света, където интересите на двете суперсили се сблъскват. През годините на студената война, много държави поддържат близки отношения и са фактически съюзници със СССР през различни периоди от време. В това число спадат страни като Ирак, Египет, Либия, Южен Йемен и Сирия. Съветският съюз е и един от основните застъпници и поддръжници на създаването на държавата Израел, подкрепата за която впоследствие бива оттеглена след няколко разочарования по нейна линия. След това съветската политика се измества противоположно в поддръжка на Палестина и организациите за нейното освобождаване като Хизбула и ливанската военизирана политическа партия Хамаз. Друга интересна и противоположна на предходната е съветската политика по посока на Турската република, тъй като основните точки на противопоставяне в миналото или изчезват или биват изоставени, както имперската идея за контрол над черноморските проливи. Тенденциозно отношенията между двете страни се подобряват за един сравнително дълъг период, в който и за двете е видима изгодата от доброто партньорство между тях. По другата традиционна линия на руската политика, а именно Иран, съветският съюз често променя позицията си вследствие на иранските опити за лавиране във времето на студената война. Основният съюзник през съветската епоха до 70те години обаче е Египет, чрез който най-вече се осъществява натиск в посока на удовлетворяването на съветските интереси и планове в района. До разпадането си, СССР като цяло има добри позиции сред държавите от Близкия изток, като единствена изцяло противоруски настроена остава Саудитска Арабия, която е традиционен съюзник на Съединените американски щати. Интересите на съюза преди всичко са очертани от огромният пазар за износ на оръжие, стоки и влияние в световния пазар на нефт. Достиженията, които изгражда съветската външна политика в региона обаче, се разпадат заедно със самия Съветски съюз и след укрепването и утвърждаването на новата Руска федерация, се възобновява и интересът и към тази динамична част от света, която обаче претърпява различни метаморфози, които ще открият нови възможности и ще предизвикат нови сблъсъци между интересите както на регионални, така и на глобални сили. Всред бурната и постоянно променяща се обстановка в Близкия изток, руската външна политика формулира своите нови интереси и започва да търси способите и възможностите за осъществяването им и след няколко ключови събития, Русия отново успява да стъпи на регионалната сцена като един пълноправен участник.


2. Отношенията между Русия и Турция

Ще започнем този анализ като се спрем първоначално на отношенията между Русия и Турската република. Турция представлява своеобразен географски портал към Близкия изток и е един от ключовите играчи в района, особено що се отнася до Сирия и нестихващият вече години наред конфликт, протичащ в страната, в който са замесени интересите на много страни както от региона, така и от световната карта, сред които е и Руската федерация.
Като цяло руско-турските отношения от началото на новото хилядолетие се развиват доста плавно и решително, към все по-солидно подобряване на настроенията и откриване на допирни точки, както в икономически така и в политически аспект, като през 2014-а година сумарната стойност на търговският обмен между двете възлиза на над 44 милиарда долара. 2015-а година обаче е година на криза между Анкара и Москва. През март същата година се случва инцидент, в който турски изтребител сваля руски бомбардировач, изпратен да осъществи бомбардировка над обект на ИДИЛ, намиращ се в близост до турско-сирийската граница. Доводите на турската страна са, че руският самолет неоторизирано е навлязъл в турското небе. Следват широки ответни санкции от руска страна най-вече в икономически план. Президентът Путин подписва указ за безопасността на руските граждани и националната безопасност и за специални икономически мерки спрямо Турция. Прекратено е и споразумението за безвизов режим между двете страни. Истинската причина зад инцидента обаче се крие в различните позиции които имат двете страни спрямо разрешаването на проблема в Сирия. Свалянето на руският бомбардировач беше дързък символичен ход от страна на Анкара, против подкрепата, която осигурява Русия, за силите на Башар Асад, претендент за властта в раздираната от войната страна, срещу когото Турция открито се противопоставя. През 2016-а година обаче турскят премиер Ердоган с писмо изразява желание за изглаждане на отношенията и урегулиране на ситуацията. Двете страни успяват да намерят общ интерес в това. Сломяването на Ислямска държава е важно за Турция, поради огромната бежанска криза от която тя е пряко засегната, като от края на 2016-а започват да си взаимодействат относно различни военни операции, като е назначена комисия за мониторинг, с цел прекратяването на военните действия в Сирия и е подписан меморандум за безопасността на полетите на военната авиация на двете страни. На 18-и януари за пръв път е проведена и съвместна операция срещу терористически групировки, с участието и на турските военно-въздушни сили. Подобряват се и икономическите отношения и сътрудничеството в сферата на енергетиката. Още повече резултатите от възникналата криза в отношенията между двете страни, далеч не бяха такива, каквито Анкара предвиждаше и се оказаха повече в неин ущърб, отколкото полза. Към днешна дата може да се каже, че интересите на Москва и Анкара в Сирия до голяма степен обуславят настроенията между тях, които не могат да се определят като стабилни в позитивно или негативно отношение, а варират спрямо конкретни външнополитически ходове от двете страни. От една страна сравнителното отдалечаване на Турция при Ердоган от запада и Съединените щати, предполага засилване на връзките с Русия, но същевременно се наблюдава, по-скоро стремеж за лавиране и защитаване на собствените интереси които има Анкара в Близкия изток. Измежду тях най-главен е един. От началото на конфликта в Сирия, преди всичко обект на турското внимание са засилващите се кюрдски позиции в Сирия, представляващи според Ердоган , директна опасност за суверинитета и сигурността на Турция. Това се дължи на наличието на голямо кюрдско малцинство на нейна територия и на опасенията от засилването и укрепването на кюрдският народ до състояние, в което въпросът за независим Кюрдистан да бъде изложен на сцената на международната политика, в ущърб на териториалната цялост на Турция, както и възможността за усилването на натиска вътре в Турция, включително и чрез терористични методи. Кюрдските военизирани части са основният и най-активен опонент на силите на ИДИЛ в Сирия, и се ползват с подкрепата на Съединените щати, тъй като именно тези войски предотвратяват широкото навлизане на бойци на ислямска държава на територията на Ирак, намиращ се в сферата на американското влияние, в който се намират основните американски части в Близкия изток, разположени в множество бази в страната.

Целият материал: