Самарското знаме - българската реликва

ИСТОРИЯ НА САМАРСКОТО ЗНАМЕ

Самарското знаме е българско бойно знаме национална светиня. То е изработено от монихини от руския град Самара през 1876 г. за българското опълчение по време на Руско-турската Освободителна война. Първоначално е било предназначено за Априлското възстание, но не е било готово навреме след като и възстанието избухва преждевременно. Самарското знаме е връчено на българските опълченци на специлана церемония от Пьотр Алабин. то е заковано към дръжката със златни пирони. Знамето става известно по време на Битката при Стара Загора. Знаменната рота попада под фронтален противников огън. Загиват знаменосците унтерофицер Антон Марчин, унтерофицер Авксентий Цимбалюк и опълченец С. Минков. Известен в историята остава подвигът на подполковник Павел Калитин, който с героични усилия и цената на живота си успява да спаси знамето от турски плен. Изнесено е от бойното поле след свиреп ръкопашен бой от спонтанно формиралата се Знаменна група-унтерофицер Тома Тимофеев, опълченец Никола Корчев, Павел Малкия, Д. Минков, Попов, Радев, Мицов, Донев, Никола Кръстев, осетинеца Николай Караев-Дудар и др. Носено е и в битката при Шипка и Шейновската битка. Самарското знаме е единственото знаме в историята на България, наградено с Орден „За храброст“.

Самарското знаме е било ушито с три цвята плат (от горе надолу хоризонтално: тъмно червен, бял, тъмно син) с избродирани в средата златни кръстове. То е двустранно с две различни икони от двете страни на знамето. От едната страна в тях е избродиран образът на Иверската Богородица, а от другата образите на Светите братя Кирил и Методий. Размерът му е 185х190 см. Дръжката на знамето е с три ленти: синя с надпис „Да воскреснет Бог, и расточатся врази Его“, червена с надпис „Самара-българския народ, 1876“ и бяла. Пиката на знамето е сребърна във византийски стил и е изработена по проект на граф Рошфор.