Приказка за ненужната саможертва

[шони]

- Тук ли е опашката за жертвоприношение?
- Тук, тук! Вие сте след мен. Аз съм номер 852, а вие - 853.
- Олеле… И кога ще ми дойде редът?
- Не се безпокойте, бързо върви. Вие в името на какво искате да принесете жертва?
- В името на любовта. А вие?
- В името на децата. Децата ми са всичко, което имам!
- А какво ще жертвате?
- Личния си живот. Само да са здрави и щастливи децата. Всичко им давам. Един добър човек искаше да се омъжа за него – отказах му. Как ще им доведа вкъщи пастрок? Оставих любимата си работа, защото беше далеко от дома. Започнах като лелка в детската градина, да са ми пред очите, да ги наглеждам, да са чисти и нахранени. Всичко за децата. За мен - нищо.
- О, разбирам ви. Аз искам да си пожертвам връзката. Разбирате ли ме, вече нищо няма между мен и мъжа ми. Той си има друга жена. И в моя живот се появи друг мъж, но… Само ако мъжът ми си беше тръгнал пръв! Обаче той не се мести при нея. Плаче… Казва, че е свикнал с мен. Мен ми е мъчно за него. Плаче! Так и живеем…
Вратата се отваря и се чува глас: «№ 852, заповядайте!».
https://spisanie8.bg/%D0%BD%D0%BE%D0%B2 ... D0%B0.html