Влияние на физическите упражнения върху ОДА при здрав и болен организъм

[Mozo]

Тема 3 влияние на физическите упражнения върху ОДА при здрав и болен организъм

1. ОДА е изграден от:
А) пасивна част: кости, стави, лигаменти,
Б) активна част: скелетни мускули, осъщестяват движението и фиксирането на скелета в определено положение. Костите и мускулите участват в обмяната на веществата и в енергообмена в организма.
Костите участват в минералната обмяна, те са депо на минерални соли калций, фосфор, магнезий и др. при мускулно съкращение протичат различни биохимични процеси и се получава превръщане на химичната енергия в топлинна. Мускулното съкращение е основен източник на телесна топлина. Костите са изградени от костно вещество и костен мозък. При продължително обездвижване се наблюдава инигвинатетна хипотрофия на коста, намалява компактното вещество, броя на костните гредички, намалява размера на коста. В резултат се наблюдава остеопороза при възрастни, Коста става по чуплива и крехка.
Ставите и лигаментите също показват чувствителност при обездвижване. Ставната торбичка има богата артериална мрежа и реагира силно на възпалителни процеси. Ставните хрущяли са слабо кръвоснабдени със склонност към деструктивни процеси при обездвижване. В резултат на обездвижването се палава еластичността на ставните структури. Ставната капсула фиброзира и се сбръчква. Ставния хрущял изтънява, намалява количеството на синовиалната течност, развиват се калцификации и остеофити.
Мускулите са изградени от напречно набраздени мускулни влакна. Основни свойства на мускула са възбудимост, проводимост, съкратимост. Мускулите се делят на червени и бели. Червените мускули съдържат по малък брой миофибрили, по бавно се съкращават но са по издръжливи на умора. Белите съдържат по голям брой миофибрили, по бързи са и по бързо се уморяват.
Обездвижването повлиява неблагоприятено всички мускули в човешкия организъм. Намалява размерът на мускулните влакна, понижава се съдържанието на мускула, намалява съдържанието на актин, миозин, мигокен в мускула. Намалява неговия обем тоест има атрофия. Разраства се съединителната тъкан в мускула. Понижава се или се загубва неговата съкратителна способност. Развива се мускулен дисбаланс. Антагонистите на слабите мускули които са с нормална сила показват тенденция към скъсяване в резултат се развиват ставни контрактуру, влошава се качеството на движение, бързина сила издръжливост и гъвкавост. Влошава се координацията на движение и походката. Физическите упражнения повлияват пряко и директно всички елементи на ОДА.
Трайни благоприятни промени се получават имат характер на тренировка тоес когато физическото натоварване се прилага продължително системно с постепенно повишаване интензивността на натоварване. В резултат на физическите упражнения се постига подобряване на костната структура, увеличава се броя на костните гредички, количеството на компактното вещество и спонгиозата на коста. Костите стават по здрави, подобрява се опорната функция. Много благоприятно е влиянието върху слабо кръвоснабдените хрущяли и лигаменти. При движението се получава съдоразширяване, засилва се кръвообръщението в тези тъкани. Подобрява се тяхната трофика, поддържа се и се подобрява еластичността забавят се диструктивните процеси, намалява се болката. Директно е и влиянието на движението върху мускулната тъкан. Подобрява се неговата проводимост съкратимост, повишава се количеството на градивните вещества в мускула. Увеличава се размера на мускулите, развива се работна хипертрофия на мускулите, намаляват явленията на умора, подобряват или се изграждат нови двигателни стериотипи. Повлияват се равновесието и координацията на тялото. Движенията стават по икономични. Благоприятно влияние върху ОДА оказват и пасивните и активните физически упражнения. Пасивните упражнения се прилагат когато няма активно волево движение с тях се поддържа кръвообръщението и подвижността в ставите. Поддържа се мускулната активност и баланс между мускулите антагонисти и агонисти. Предотвратява се развитието на контрактури, поддържа се активността на ПНС и ЦНС. С появата на активни движения те постепенно трябва да вземат превес в упражненията, защото само с активна волева контракция може да се увеличи обема на мускула и неговата сила. Сктивните упражнения повлияват качеството на движение.

Тема 17 методики на КТ. Периоди в КТ. Двигателен режим

1. периоеди в КТ – периодизация може да е се направи както по отношение на протичането на заболяването,така също и по отношение на продължителността на прилагане на КТ.
2. при острите заболявания периодите на КТ са:
А) пероид на поява и пълно развитие на болестта – основна задача на КТ е да се поддържат основните жизнени функции – дишане и кръвообращение,да се подобри чревната перисталтика. В този период КТ се прилага малко или изобщо
Б) период на стихване на болестните явления – задачите на КТ са да се стимулират и активират жизнените функции, като физическото натоварване постепенно се увеличава. Този период започва когато започват тенденциите за нормализиране на жизнените показатели.
В) период на възстановяване – физическите упражнения имат характер на тренировка. Трябва да се възстановят двигателните навици и възможностите за понасяне на обичайните физически натоварвания
3. при хроничните заболявания липсва първия период. За тях е характерен продължителен възстановителен период, в който ако има трайно загубени функции, трябва да се изградят конпенсаторни и приспособителни механизми
4. при хирургични заболявания, когато са планови се различават:
А) предоперативен период – пациентът трябва да се обучи в правилно дишане, да усвои упражнения, които ще са прилагани в след оперативниня период
Б) следоперативен период – се дели на:
- ранен – обхваща времето в което болния излиза от наркоза и идва в съзнание.
- късен – в зависимост от мястото на операцията се решават конкретните лечебни задачи
5. при травматични заболявания периодите са:
А) имобилизационен
Б) следимобилизационен – ранен и късен
6. периоди на лечебния курс по КТ – лечебния курс се разделя на три основни периода:
А) подготвителен – средно той обхваща 1-вата седмица от лечебния курс. През този период се прилагат елементарни физически упражнения с не голямо натоварване, заучават се основните упражнения, коригират се грешките при изпълнението им болният се обучава да диша правилно
Б) основен (тренировачен) – продължителността му е различна от един до няколко месеца. Този период се решат основните лечебни задачи, цели се пълното оздравяване на болния, включват се специални упражнения, натоварването достига до максимума си
В) заключителен – включва последните няколко дни от последния курс, прави се оценка на постигнатите резултати и ако е необходимо се изготвя и изучава комплекс за изпълнение у дома
7. двигателни режими – съотношението между покой и двигателна активност на болния. Видове:
А) активен режим – прилага се при пациенти с остатъчни явления след прекарано основно заболяване. За този режим пациента трябва да има по големи физически сили и приспособимист към изискванията от ежедневния си живот. В този режим двигателната активност е повече от покоя подходящ е за прилагане в амбулаторни условия или в условия на специализирани заведения в курорти
- общо укрепващ режим – при него се включва основна процедура по КТ, теренолечение, трудотерапия, игри, елементи от спортове. Продължителността на основната процедура е около 30 минути
- трениращ режим – натоварването е по голямо от колкото при общо укрепващия режим. Заниманията имат трениращ характер, за да се възстанови работоспособността на болния. Заниманията трябва да достигнат до 5-6 часа дневно
Б) режим на покой и щадене – подходящ е за пациенти в подостър стадий на заболяването, в началото на възстановителния период, при изтощени пациенти, които дълго време са били на легло. Прилага се обикновено в болнично заведение. Средствата на КТ трябва да са точно дозирани и съобразени със състоянието на пациента. Подвидове на този режим са:
- постелният режим – когато болният е през целия ден в леглото и извършва упражнения в него
- строгопостелен режим – когато е напълно обездвижен и всичко се прави в леглото
- полупостелен (преходен) режим – стремежът е чрез увеличаване на двигателната активност да се изравнят покоят и движението. В този режим заниманията са от 15 до 30 минути. Включва се УХГ

Тема 18 показания и противопоказния за прилагане на КТ

1. показанията са широки и практически не могат да се изброят всички. На практика КТ може да се прилага при заболявания и увреждания на всички органи и системи. За да се получи оздравителен ефект, трябва да се прецени вида и стадия на заболяването, общото състояние на пациента, да се подберат точните средства на КТ и да се прецизира дозировката.
2. противопоказания за КТ са сравнително малко на брой и в по голямата си част са относителни:
А) заболявания протичащи с висока температура над 38 градуса. Тогава се спира КТ и се възстановява при понижение на температурата до суб фибралната.
Б) остри инфекциозни заболявания – за да не се разпространи инфекцията
В) острият стадий на всички възпалителни заболявания – характеризира се с болка, отток, повишаване на локалната температура. Осигурява се покой на засегнатия орган, прилага се медикаментозно лечение и биха могли да се прилагат леки статични дихателни упражнения, или леки мобилизиращи движения на отделни части от тялото. В подострия стадий дозировката се увеличава, средствата по КТ се разширяват
Г) заболявания и травми протичащи със силна болка
Д) масивни хемороиди (кръвоизли)
Е) тромбофлебит (възпаление на кръвоносните съдове)
Ж) злокачествени заболявания – първични и метаксични тумори
З) тежка остеопороза – с повишен риск от спонтанни фрактури
И) чужди тела в близост до големи кръвоносни съдове и нервни сплитове

Тема 19 антропометрични измервания

За изследване физическото развитие и определяне попорциите на тялото се прилага антропометрията
Правила: 1. Измерванията трябва да се равят по една и съща методика абсолютно точно
2. иследванията трябва да се осъществявар едни и същи инструменти
3. данните от изследването да се извършват по еднакви условия, по едно и също време
4. трябва да се извършва в затоплена и добре осветено помещение
5. пациентите трябва да са съблечени и боси
6. симетричните части на тялото трябва да са поставени в еднакво ИП и при еднакви условия
7. задължително се измерват двата крайника, за да се сравнят данните
Антропометрични узмервания
А) морфологични – дължини, ширини, обиколки
Б) функционални – ССС, ДС, НС
В) специални – гръбначен стъпб, динамометрия, плантограма
Измервания на ръст – Ръстът е важен показател. Той ни служи, както за изчисляване на телесната маса, така и за виталния капацитет (капацитет на бял дроб)максимално вдишване и издишване. Ръстът има индивидуални възрастови, полови и физиологични колебания.

Целият материал: