Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

Колянна става (Articulatio Genus)

Безплатни реферати, доклади, анализи, есета и всякакви теми свързани с медицината.
Анестезиология, патоанатомия, имунология, токсикология, патология, фармакология, хирургия, микробиология, неврология, епидемиология, кардиология, ендокринология, психиатрия, дерматология, детски болести, инфекциозни болести, акушерство и гинекология, диетология, белодробни болести, гастроентерология, вътрешни болести, офталмология, урология, хематология, онкология, рентгенология, физиотерапия, неврохирургия, нефрология.
Аватар
Mozo
Skynet Cyber Unit
Skynet Cyber Unit
Мнения: 308737
Регистриран на: Пет Юни 01, 2007 14:18
Репутация: 388610
Местоположение: Somewhere In Time

Колянна става (Articulatio Genus)

Мнение от Mozo »

КОЛЯННА СТАВА (Articulatio Genus)
Анатомо-Физиологични Особености
Колянната става, работи при подчертано тежък режим на натоварване, в резултат на което е една от най-сложно устроените стави в човешкото тяло.
 
В изграждането й вземат участие три кости: бедрената кост (femur) , големият пищял (tibia) и колянното капаче (patella). Малкият пищял не взема участие в колянна става. Капачето няма никакво значение за механиката на ставата, поради това, че е сезамовидна кост, която служи за увеличаване ъгъла на прикрепване на сухожилието на m.quadriceps femoris върху големия пищял. За разлика от други стави на човешкото тяло, колянната става се характеризира със своята дисконгруентност. Това е така, защото кондилите на фемура имат яйцевидна форма със силно елипсовидно закръгляне  на ставните повърхности като радиусът на закривяване намалява отпред-назад. Ставната повърхност на тибията е почти изравнена, което е причина за хоризонталното положение на ставата.
.Пателата е най-голямата сеизмовидна кост в човешкото тяло.Тя увеличава ефиктивността на действие на четириглавия мускул чрез удължаване на истинското му рамо на сила.Същевременно тя пази предната почърхност на колянната става.

.Ставни Повьрхности : На бедрената кост те са разположени върху condylus lateralis et medialis. Ставните им повърхности отпред са плоски а отзад по сферични. Латералният кондил е значително по малък от медиалния. Това обуславя косото положение на бедрената кост. При изправен стоеж при което оста на костта и тази на големия пищял сключват ъгъл от около 174 гр. , отворен латерално – valgus genus. При съкращение на m.quadriceps femoris капачето има тенденция да се измества в тази посока. Валгусът на колянното е резултат на това, че при анатомичен стоеж колената леко се допират, а главите на бедрените кости са разделени от ширината на тазовия пръстен при което двете кости се разполагат косо.
.Ставна Капсула : Фиброзната капсула е плътна дебела и се залавя ха горе за фемура, проксимално от ръба на ставните повърхности на кондилите (епикондилите са извън капсулата)
.Ставна Връзки : Капсулата се подсилва от :
• Lig. Patellae
• Lig. Collaterale fibulare
• Lig. Collaterale tibiale
• Lig. Collaterale fibulare et tibiale
• Lig. Popliteum obliquum
• Lig. Popliteum arcuatum
• Retinacula patellae mediale et laterale

.Ставна Кухина : Синовиалната мембрана постила вътрешната повърхност на фиброзната капсула. Кръстосаните връзки и съединителната тъкан във fossa intercondylaris femoris. Залавя се за ръбовете на ставните повърхности и по периферията на менисците.
.Кръстосани Връзки : Тези много здрави връзки са вътреставно разположени и обвити от синовиална мембрана. Те свързват фемура и тибията и са от съществено значение за стабилността на ставата.
-Предната кръстна вързка (lig Cruciatum anterius) започва от area intercondilaris anterior на тибията и се залавя за задната част на медиалната повърхност на condilus lateralis femuris.
-Задната кръстна връзка (lig. Cruciatum posterius) e по дебела от предната.Тя започва от area intercindilaris posterior и се залавя за предния участък от вътрешната повърхност на condilus medialis femuris.Кръстните връзки се изопват при екстензия.Заедно с колатералните връзки те водят основното движение на ставата: флексия и екстензия.Предната кръстна връзка се изопва при вътрешна рoтация и се разхлабва при външна ротация.Задната кръстна връзка е главният стабилизатор на art. Genus,особено в положение на флексия.

Менискуси: Те имат полулунна форма и притежават три повърхности : 1- Горна Конкавна 2- Долна Плоска 3- Странична изпъкнала
Централната част на минискусите е изградена от влакнеста съединителна тъкън, а периферията от влакнест хрущял.Заостените им краища-преден заден рог са срастнали с платото на тибията чрез здрави колагенови връзки.
Медиалния менискус (meniscus меdialis) е по затворен и представлява почти пълен кръг.Той има по малък радиус на изкривяване и чрез роговете си се залавя за eminentia intercondilaris tibiale.
Латералният министус (meniscus lateralis) е по затворен и представлява почти пълен кръг.Той има по-малък радиус на изкривяване и чрез роговете си се залавя за eminentia intercordilaris tibiale.

Функционално минискусите могат да се разглеждат като “подвижни ставни повърхности”.Те поемат и разпределят 1/3 от натоварването на ставата, което се намира в най-голям контакт с кондилите на os femur при екстензирано коляно.При флексия, те се плъзгат напред, а при екстензия- назад.При вътрешна ротация медиалният минискус се плъзга назад, а при латералния-напред. При външна ротация обратното.

-Мускули на подбедрицата: Мускули на подбедрицата са сравнително добре развити в резултат от натоварването им,свързано с изправения стоеж на човешкото тяло.Различават се предна,задна и латерална група мускули.


Предна група
• M. tibialis anterior е разположен най-медиално. Започва от латералната повърхност на големия пищял. Залавя се плантарно за медиалната клиновидна кост и основата на първа метатарзална кост.

• M. extensor hallucis longus се разполага латерално от предния мускул. Започва от междукостнaта мембрана и малкия пищял. Залавя се за дисталната фаланга напалеца.

• M. extensor digitorum longus e разположен хай-латерално. Започва от condylus lateralis tibiae, междукостната мембрана и малкия пищял. Мускулът се разделя на четири сухожилия на нивото на горната скочна става. Залавят се за дорзалните сухожилни разтеглици на втори до четвърти пръст.


Задна група
Мускулите от задната група се разполагат в два пласта : повърхностен и дълбок.
Повърхностния пласт
• M. triceps surrae се образува от m. gastrocnemius и m. soleus. М. gastrocnemius има две глави-медиална и латерална. Caput mediale започва от външната повърхност на медиалния кондил на бедрената кост а caput laterale – от латералния кондил. M.soleus е плосък и започва от linea m. solei tibiae; от arcus tendineus m.solei. Двете глави на m. gastrocnemius и m. soleus се обединяват в общо тяло, което продължаvа в дебело сухожилие, tendo calcaneus (tendo Achilles, Ахилесово сухожилие). Ахилесовото сухожилие се залавя за Tuber calcanei.

• М. plantaris започва от epicondylus lateralis с късо мускулно тяло. Залавя се tuber calcanei заедно с Ахилесовото сухожилие.
Дълбокия пласт
• М. popliteus e къс мускул, залягащ по дъното на задколянната ямка. Започва с дебело сухожилие от epicondylus lateralis femoris. Залавя се за задната повърхност на големия пищял.

Целият материал:
Прикачени файлове
Колянна става (Articulatio Genus).rar
(144.24 KiB) Свалено 14 пъти
Прочетено: 109 пъти
Изображение
Нова тема Публикувай отговор

  • Подобни теми
    Отговори
    Преглеждания
     Последно мнение

Обратно към “Медицина”